Молох — Финикийски и ханаански дявол
Мормо — (гр.) Цар на таласъмите и придружител на Хеката
Наама — Еврейски женски дявол на изкушението
Нергал — Вавилонски бог на преизподнята
Низка — Полски бог на подземния свят
Нихаса — Дявол на северноамериканските индианци
О-Яма — Японското име на Сатаната
Пан — Гръцки бог на страстта, по-късно запратен в Дяволското царство
Плутон — Гръцки бог на подземното царство
Прозерпина — Гръцка царица на подземния свят
Пука — Уелското име на Сатаната
Римон — Сирийски дявол, почитан в Дамаск
Сабазий — с фригийски произход, отьждествен с Дионис, култът към Змията
Сайтан — Еноховият еквивалент на Сатаната
Самаел — (евр.) „Отровата на Бога“
Самну — Централноазиатски дявол
Седит — Северноамерикански дявол
Сет — Египетският дявол
Сехмет — Египетска богиня на Отмъщението
Супай — Бог на Подземния свят при инките
Тамуз — Шумерски бог, който по-късно бил заточен в дяволското царство8
Т’ан-мо — Китайското съответствие на Дявола, ненаситност, желание
Тецкатлипока — Ацтекски бог на Ада
Тифон — Гръцко олицетворение на Сатаната
Тот — Египетски бог на Магията
Тунрида — Скандинавски женски дявол
Фенрир — Син на Локи, описан като вълк
Хаборим — Еврейският синоним на Сатаната
Хеката — Гръцка богиня на Подземния свят и Вещерството
Хемош — Национален бог на моабитите, по-късно — дявол
Чорт — Руското име на Сатаната, „Чернобог“
Шейтан — Арабското име на Сатаната
Шива — (инд.) Унищожителят
Яоцин — Ацтекски бог на Ада
Поне отчасти, дяволите от религиите на миналото винаги са имали животински характеристики, доказателство за постоянната необходимост на човека да отрича, че той също е животно, защото по този начин надува жалкото си его до пръсване.
Свинята била презирана от евреите и египтяните. Тя била символ на боговете и богините Озирис, Фрея, Адонис, Персе-фона, Атис и Деметра, като била принасяна в жертва на Озирис и Луна. С течение на времето, обаче, била сведена до дявол. Финикийците почитали един бог на мухите, Баал, от който произлиза дяволът Беелзебуб. И Баал и Беелзебуб са идентични с торния бръмбар или Египетският Скарабей, който изглеждал самовъзкресяващ се, подобно на митичната птица Феникс, която възкръснала от собствената си пепел. Покрай контакта си с Персите, древните Евреи вярвали, че двете най-големи сили в света били Ахура-Мазда, богът на огъня, светлината, живота и доброто; и Ариман, змията — богът на тъмнината, разрухата, смъртта и злото. Тези и безброй други примери показват не само дяволите на човека като животни, но показват също и нуждата му да жертвопринесе първоначалните си животински богове и да ги сведе до дяволи.
По времето на Реформацията през XVI век, алхимикът Д-р Йохан Фауст открил методи за призоваване на демон от Ада — Мефистофел и затова как да се сключи договор с него. Той подписал договор с кръв, за да продаде душата си на Мефистофел. В замяна на това, внезапно се подмладил. Когато дошло време да умре, Фауст се оттеглил в стаята си и се пръснал на парчета, сякаш лабораторията му се била взривила. Тази легенда е протестът на времето (XVI век) срещу науката, химията и магията.
За да станеш Сатанист не е необходимо да продаваш душата си на Дявола или да сключваш договор със Сатаната. Тази заплаха била измислена от християните, за да тероризират хората, та да не се отклоняват от стадото в кошарата. Размахвайки назидателно пръст, и с треперещи гласове, те проповядвали на своите последователи, че ако се поддадат на изкушенията на Сатаната и живеят живота си според естествените си предпочитания, те щели да си платят за греховните удоволствия като дадат душите си на Сатаната и страдат цяла вечност в Ада. Хората били подведени да вярват, че чистата душа била паспорт за вечен живот.
Благочестивите пророци научиха човека да се страхува от Сатаната. Но какво да кажем за изрази като „Бого-боязлив“? Ако Бог е толкова милостив, защо трябва хората да се боят от Него? Трябва ли да вярваме, че не можем към никого да се обърнем, за да избегнем страха? Ако трябва да се страхувате, бъдете „Дяволо-боязливи“, поне за да се позабавлявате, тъй като да сте „Бого-боязливи“ означава да се самоотричате.
Тевтонската богиня на мъртвите и дъщеря на Локи била наречена с името Хел, което пък било името на един бог на изтезанието и наказанието. Още едно „L“ (hell), било прибавено с появата на книгите от Стария Завет. Пророците писали Библията, не познавали думата Ад (Hell), а използвали еврейската дума Sheol, гръцката Hades, която означава задгробния свят, също гръцката дума Tartaros, което било обителта на падналите ангели, подземният свят (вътре в земята) и еврейската Gehenna, която била долина в близост до Йерусалим, където царувал Мо-лох и където бил изхвърлян и изгарян боклукът. Ето откъде Християнската Църква е развила представата си за „огъня“ и „сярата“ в Ада.
Протестантският и Католическият Ад е място за вечно наказание, обаче, Католиците вярват също, че има и „Чистилище“, където душите отиват за известно време и „Лимбо“ (преддверието на Ада), където отиват некръстените души. Будисткият Ад се дели на осем слоя, в първите седем от които греховете могат да се изкупят. Църквата описва Ада като място на огън и мъчения, а в Дантевия Ад и в северните страни Адът се счита за ледено студена област — един гигантски хладилник.
/Въпреки всичките си заплахи за вечно проклятие и пържене на душата, християнските мисионери се натъквали на хора, които не били толкова лековерни, че да им се хващат на глупавите уловки. Удоволствието и болката, както и красотата са във въображението на индивида. Така че, когато мисионерите дръзнали да отидат до Аляска, та да предупредят ескимосите за ужасите на Ада и пламтящите езици на огненото езеро, които очакват грешниците, те нетърпеливо попитали: „Как да стигнем до там?“!/
Повечето Сатанисти не възприемат Сатаната като антропоморфно същество с копита, опашка с шип и рога. Той просто представлява една сила в природата — силите на мрака, които се наричат така, само защото нито една религия не е извела тези сили вън от тъмнината. Нито пък науката е в състояние да приложи каквато и да е техническа терминология за тази сила. Това е резервоар без кран, който малцина могат да оползотворят, защото на повечето хора им липсва способността да използват инструмент без да трябва първо да го разглобяват и да лепват етикет на всяка негова част, от тези, които го карат да работи.
Непрестанната нужда за анализиране пречи на повечето хора да се възползват от този многостранен ключ към неизвестното, който Сатанистьт е избрал да нарича „Сатана“.
Сатаната като бог, полубог, личен спасител, или както и да ви се иска да го наречете, е бил измислен от създателите на всяка религия по света с една едничка цел — да контролират така наречените, порочни дейности и ситуации на човека. Следователно, всичко, което води до физическо или умствено удовлетворение, било окачествявано като „зло“ и по този начин било осигурено едно неоправдано и доживотно чувство за вина на всеки!
И така, щом ни наричат „зли“ (evil) — ние сме зли — и какво от това? Сатанинската Ера е пред нас!
