човешките провинения на Бог. Едва след XIV век започват да го обрисуват като зло божество, което било отчасти човек и отчасти животно, с кози рога и копита. Преди Християнството да го нарече с имената Сатана, Луцифер и т.н., плътската страна на човешката природа била управлявана от бога, наричан тогава Дионис или Пан, обрисуван като сатир или фавн от Гърците. Първоначално Пан бил „добро момче“ и символизирал плодородие и изобилие.
Винаги, когато един народ преминава под нова форма на управление, героите на миналото стават злодеите на настоящето. Същото е и с религиите. Най-ранните Християни считали Езическите божества за дяволи, като използването им било „черна магия“. Чудотворните небесни събития били окачествявани като „бяла магия“ — и това била единствената разлика между двете. Старите богове не загинали — те паднали в Ада и станали дяволи. Боугъл, гоблин или багабу5, използвани за плашене на деца, произлизат от славянския Bog, което означава „god“ (бог), също както и Bhaga на индийски.
Много удоволствия, които били тачени преди идването на Християнството, били заклеймени от новата религия. Не се е изисквала голяма промяна, за да се превърне рогатия и чифтокопитен Пан в най- убедителния дявол! Атрибутите на Пан били спретнато превърнати в наказуеми грехове и по такъв начин метаморфозата била пълна.
Свързването на козела с Дявола може да се открие в Християнската библия, където най-светият ден в годината, Денят на Изкуплението, бил празнуван чрез хвърляне на жребий за два „безупречни“ козела, единият посветен на Господ, а другият на Азазел. Козелът натоварен с греховете на хората, бил пропъждан в пустинята и ставал „козел отпушения“. Това е произходът на все още използвания козел в церемониите на някои ложи. Козел бил използван също и в Египет, където веднъж в годината бил принасяй в жертва на един бог.
Дяволите на човечеството са много, а произходът им, най-разнообразен. Изпълняването на Сатанински ритуал НЕ включва призоваването на демони — това се практикува само от онези, които се страхуват от самите сили, които призовават.
По общо мнение, демоните са злонамерени духове със свойството да развалят хората или събитията, с които са в съприкосновение. Гръцката дума ???????? (демон) означава дух — пазител или извор на вдъхновение и разбира се, по-късно теолозите изнамирали легион след легион от тези носители на вдъхновение и всички те били зли.
Показателна за страхливостта на „магьосниците“ от пътя на дясната ръка е практиката за призоваване на специфичен демон (който по общо мнение е служител на Дявола), за да им изпълни някаква поръчка. Предпоставката е, че демонът, който е само лакей на Дявола, може да се контролира по-лесно. Окултният фолклор постановява, че само най-страшно „защитените“ или безумно смелите чародеи биха дръзнали да призоват самия Дявол.
Сатанистът не призовава плахо тези „второстепенни“ дяволи, а нагло инвокира онези, които изпълват редиците на онази пъклена армия от отдавна натрупана ярост — самите Дяволи!
Теолозите са каталогизирали някои от имената на Дявола в своите списъци за демони, както може да се очаква, но списъкът, който следва, съдържа имената, които се използват най-ефикасно в Сатанинския ритуал. Това са имената и произходът на призоваваните Богове и Богини, които заемат голяма част от пространството на Царския Палат на Ада:
ЧЕТИРИТЕ КОРОНОВАНИ ПРИНЦА НА АДА
САТАНА
ЛУЦИФЕР
БЕЛИАЛ
ЛЕВИАТАН
ПЪКЛЕНИТЕ ИМЕНА
Абадон — (евр.) Унищожителят
Абрамелех — Самарянски дявол
Азазел — (евр.) Научил хората да правят оръжие и въвел козметиката
Амон — Египетски бог на живота и възпроизвеждането, с глава на овен
Апопион — Гръцкият синоним на Сатаната, Архидяволът
Асмодей — Еврейски дявол на чувствеността и разкоша, първоначална „създание на правосъдието“
Астарот — Финикийска богиня на сладострастието, еквивалент на Вавилонската Ищар
Ахпул — Дявол при майте
Ахриман — Персийски дявол
Баалберит — Ханаански бог на Завета, по-късно превърнат в Дявол
Балаам — Еврейски дявол на алчността и лакомията
Бастет — Египетска богиня на удоволствието, представяна като котка
Бафомет — Почитан от Тамплиерите като символ на Сатаната
Бехемот — Еврейско олецетворение на Сатаната във формата на слон
Бехерит — Древносирийското име на Сатаната
Билй — Келтски бог на Ада
Велзевул — (евр.) Повелителят на мухите, взет от символиката на Скарабея6
Горгона — от Демогоргон, гръцко име на Дявола
Дагон — Филимистки морски Дявол на отмъщението
Дамбала — Вудуистки змийски бог
Демогоргон — Гръцко име на Дявола, за което се казвало, че не бива да се знае от простосмъртните
Дяволос — (гр.) „Течащ надолу“
Дракула — Румънско име на Дявола
Емма-О — Японски владетел на Ада
Еуронимус — Гръцки принц на Смъртта
Ищар — Вавилонска богиня на Плодородието
Йен-Ло-Уанг — Китайски владетел на Ада
Кали — (инд.) Дъщеря на Шива, върховна жрица на Туги
Кимерис — язди черен кон и управлява Африка
Койот — Дявол на Северноамериканските индианци
Лилит — Еврейски женски дявол, първата жена на Адам, която го посветила в нещата7
Локи — Тевтонският Дявол
Мамон — Арамейски бог на богатството и облагата
Мания — Етруска богиня на Ада
Мантус — Етруски бог на Ада
Мардук — Богът на град Вавилон
Мастема — Еврейски синоним на Сатаната
Мелек-Таус — Йезидийски дявол
Мефистофелес — (гр.) Този, който избягва светлината (виж Фауст)
Мецтли — Ацтекска богиня на нощта
Митгард — Син на Локи, описан като змей
Миктлан — Ацтекски бог на смъртта
Милком — Амонитски дявол
