Защо да не се възползваме от нея и да ЖИВЕЕМ (live)!?
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Сатанизмът представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници.
Не може да обичате всекиго — нелепо е и да мислите, че можете. Ако обичате всеки и всичко, вие ще загубите естествените си способности за подбор и ще се окажете доста слаб ценител, без характер и без качества. Ако всичко се третира толкова свободно, то губи смисъла си. Затова, Сатанистьт счита, че трябва да обича силно и пълноценно тези, които заслужават любовта му, но никога не обръща другата си буза срещу своя враг!
Любовта е една от най-силните емоции усещани от човека — другата е омразата. Доста противоестествено е да се насилвате да обичате безпристрастно. Ако се опитвате да обичате всеки, вие просто намалявате чувствата си към тези, които заслужават любовта ви. Потиснатата омраза води до много физически и емоционални заболявания. Като се научите да освобождавате омразата си срещу тези, които я заслужават, вие се пречиствате от тези зловредни емоции, без да е нужно да изливате потиснатата си омраза върху тези, които обичате.
Никога не е имало голямо движение за „любов“ в световната история, което да не е свършвало с избиването на безчет хора, за да докаже, да речем, колко много ги обича! Няма лицемер на този свят, чиито джобове да не са претъпкани с любов! Всеки религиозен лицемер твърди, че обича враговете си и дори когато те му навреждат, той се утешава като си мисли, че „Бог ще ги накаже“. Вместо да приеме, че е способен да мрази враговете си и да се отнесе с тях така, както заслужават, той казва „Ето на, но заради божията милост аз търпя“ и се „моли“ за тях. Защо трябва да се унижаваме като правим такива неточни съпоставки?
Сатанизмът се счита за синоним на жестокост и бруталност. Това е така само защото хората ги е страх да погледнат истината в очите — а истината е, че човешките същества не са все-благи и вселюбящи. Точно защото Сатанистьт признава, че е способен и на любов и на омраза, той бива считан за зъл. Напротив, точно защото е способен да дава израз на омразата си посредством ритуал, той е далеч по-способен на любов — на най-дълбокия вид любов. Като признава и приема честно любовта и омразата, които изпитва, той не обърква едната емоция с другата. Без да сте способни да изпитате едната от тези емоции, не можете да изпитате пълноценно другата.
САТАНИНСКИЯТ СЕКС
Много спорове са възникнали около Сатанинските възгледи за „свободната любов“. Често се приема, че сексуалната активност е най-важният фактор в Сатанинската религия и че готовността за участие в сексуални оргии е предпоставка за ставане на Сатанист. Нищо не би могло да е по-дапеч от истината! Всъщност, категорично се обезкуражават прагматици-те, които нямат задълбочен интерес към Сатанизма, а се привличат само от сексуалните му аспекти.
Сатанизмът препоръчва сексуална свобода, но само в истинския смисъл на думата. Свободна любов, според Сатанинската концепция означава точно това — свободата или да сте верни на един човек или да удовлетворявате сексуалните си желания с толкова много хора, колкото чувствате, че е необходимо за да задоволите специфичните си нужди.
Сатанизмът не поощрява оргиастична активност или извънбрачни афери за тези, на които това не им идва естествено. За мнозина би било съвсем противоестествено и пагубно да изневерят на избраните си партньори. За други, би било потискащо да бъдат сексуално обвързани само с един човек. Всеки трябва да реши за себе си каква форма на сексуална активност подхожда най-добре на индивидуалните му нужди. Самоиз-мамното насилване да изглеждате развратни или да имате сексуални партньори без да сте женени, само за да докажете на другите (или още по-лошо, на себе си) колко сте освободени от сексуална вина, е толкова погрешно според Сатанинските стандарти, колкото оставянето на някоя сексуална нужда незадоволена, заради вкоренено чувство за вина.
Мнозина от тези, които постоянно се мъчат да докажат освободеността си от сексуална вина, всъщност имат дори по-големи сексуални задръжки от онези, които просто приемат сексуалната активност като естествена част от живота и не вдигат голяма врява около сексуалната си свобода. Например, установен факт е, че нимфоманията (момичето — мечта на всеки мъж и героинята на всички колоритни романи) не само че не е сексуално освободена, а в същност е фригидна и блуждае от мъж на мъж, защото има твърде големи задръжки, за да може някога да намери пълно сексуално освобождение.
Друго погрешно схващане е представата, че способността за включване в групова сексуална активност била показателна за сексуална свобода. Всички съвременни групи за свободен секс имат една обща черта — неодобряване на фетишистката или отклоненческата дейност.
В действителност, най-ярките примери за нефетишистка сексуална активност, зле замаскирани като „свобода“, имат една обща схема. Всеки в участниците в оргията съблича всичките си дрехи, като следва примера даден от един и механично се сношава — като продължава да следва примера на лидера. Никой от изпълнителите не се замисля, че тяхната „еманципирана“ форма на секс може да се счита за военизирана и инфантилна от външните хора, които не могат да отъждествят униформата със свободата.
Сатанистът съзнава, че ако трябва да е сексуален познавач (и наистина свободен от чувството за сексуална вина), той не може да бъде потискан, нито от така наречените сексуални революционери, нито от фалшивото благоприличие на обремененото с вина общество. На тези клубове за свободен секс им липсва здравословния смисъл на сексуалната свобода. Ако сексуалната активност не може да се изразява на индивидуална основа (което включва лични фетиши), няма абсолютно никакъв смисъл от принадлежност към организация за сексуална свобода.
Сатанизмът толерира всякакъв вид сексуална активност, която истински задоволява вашите сексуални желания — било то хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална или дори асексуална, ако щете. Сатанизмът одобрява също всякакъв фетишизъм или отклоненост, която би засилила сексуалния ви живот, доколкото това не включва някой, който не желае да бъде включен.
Широкото разпространение на отклоненческото или фети-шисткото поведение в нашето общество би смаяло въображението на сексуално наивните. Има много повече сексуални разновидности, отколко непросветеният индивид може да си представи — да изброим само няколко от по-преобладаващите: трансвестизъм, садизъм, мазохизъм, уролагния, ексхибиционизъм. Всеки има някаква форма на фетиш, но тъй като повечето хора не съзнават преобладаването на фетишистката активност в нашето общество, те се чувстват извратени, ако се подчинят на „неестествените“ си копнежи.9
Дори асексуалният има отклоненост — собствената му асексуалност. Далеч по-анормално е да страдаш от липса на сексуално желание (освен поради болест, старост или друга основателна причина), отколкото да си сексуално безразборен. Все пак, ако един Сатанист предпочита сексуалната пренасоченост пред сексуалния израз, това си е негова лична работа. В много случаи на сексуална пренасоченост (или асексуалност), всеки опит за сексуално освобождение може да се окаже опустошителен за асексуалния.
Асексуалните неизменно пренасочват сексуалността си в своята работа или хоби. Цялата енергия или движещ интерес, който нормално би бил посветен на сексуалната активност, се канализира в други развлечения или любими занимания. Ако човек издига различни интереси над сексуалната активност, това си е негово право и никой няма право да го осъжда за това. Все пак, такъв човек би трябвало да признае факта, че това е сексуална пренасоченост.
Поради липсата на възможност за изява, много тайни сексуални желания, никога не надминават стадия на фантазията. Липсата на разпускане често води до принуждение и поради което, голям брой хора
