изнамират незабележими методи за да дадат воля на своите пориви. Просто защото по-голямата част от фетишистката активност не е външно явно изразена, сексуално неопитният не бива да се заблуждава, че тя не съществува. Нека цитираме някои от използваните находчиви техники: мъжкият трансвестит ще удовлетвори своя фетишизъм, като носи дамско бельо под дрехите си, докато върши всекидневните си задължения; или пък, жената — мазохистка може да носи ластичен колан за жартиери, няколко мерки по- малък, за да извлича сексуално удоволствие от своя фетишистки дискомфорт през целия ден, като никой не знае за това повече от другите. Тези илюстрации са далеч по-банални и по-често срещани примери от други, които биха могли да бъдат дадени.
Сатанизмът поощрява всяка форма на сексуален израз, която може да пожелаете, дотолкова, доколкото това не наврежда на някой друг. Това изявление трябва да се приеме с известни уговорки, за да се избегне погрешно тълкувание. Това да не се наврежда на друг, не подразбира неумишлената вреда почувствана от онези, които не биха могли да се съгласят с възгледите ви за секса, заради своите безпокойства относно сексуалния морал. Естествено, би трябвало да избягвате да оскърбявате тези, които означават нещо повече за вас, такива като прекалено скромни приятели и роднини. Все пак, ако искрено се стараете да избегнете оскърбяването им и въпреки усилията ви, те случайно ви разкрият, не можете да бъдете държани под отговорност и следователно не би трябвало да се чувствате виновни, нито заради сексуалните си убеждения, нито заради това, че те се оскърбяват от тези убеждения. Ако живеете в постоянен страх да не засегнете скромните с вашето становище за секса, тогава не би имало смисъл да се опитвате да се освободите от чувството си за сексуална вина. Няма смисъл обаче, да парадирате с това, че можете да си позволявате разни неща.
Друго изключение от правилото касае отношенията с ма-зохисти. Мазохистьт изпитва удоволствие, когато му се причинява болка, така че отказът да му се причини болка, от която изпитва удоволствие, му причинява такава болка, каквато изпитва не-мазохистът от физическата болка. Приказката за истински жестокия садист илюстрира това. Мазохистьт казва на садиста „бий ме“, на което безмилостният садист отвръща „НЯМА“! Ако един човек иска да му бъде причинена болка и изпитва удоволствие от страданието, тогава няма причина да не му се угоди на тази привичка.
Терминът „садист“, в общоприетия смисъл на думата, означава човек, който изпитва удоволствие от безразборна жестокост. В действителност, обаче, истинският садист е селекционист. Той подбира внимателно от огромния резерв подходящи жертви и си доставя голямо удоволствие да изпълнява желанията на тези, които цъфтят когато страдат. „Оправният“ садист е епикуреец, като си избира онези, върху които най-добре може да изразходва енергията си! Ако човек е достатъчно здрав да си признае, че е мазохист и изпитва удоволствие от това да бъде заробен и бичуван, действителният садист ще предложи услугите си с радост.
Отделно от горните изключения, Сатанистът не би навредил преднамерено на други като наруши сексуалните им права. Ако се опитате да наложите сексуалните си права над други, които не откликват с удоволствие на опитите ви за сближаване, вие нарушавате тяхната сексуална свобода. Затова, Сатанизмът не оправдава изнасилването, задирянето на деца, сексуалната гавра с животни и всякаква друга форма на сексуална активност, която включва участието на нежелаещи индивиди или такива, чиято невинност или наивност би позволила да бъдат принудени чрез заплаха, или подведени да правят нещо против желанията си.
Ако всички участващи страни са зрели хора, които на драго сърце поемат пълна отговорност за действията си и доброволно се включват във всякаква форма на сексуален израз — дори и това да е общоприето табу — тогава няма причина да потискат сексуалните си наклонности.
Ако сте в съзнание за всички последици, предимства и недостатъци и сте сигурни, че няма да причините болка на някой, който не желае и не заслужава да му се причинява болка, тогава няма защо да потискате сексуалните си предпочитания.
Така както няма и двама души, които да са съвсем еднакви в избора си на меню или да имат еднаква способност за консумация на храна, така и сексуалните вкусове и апетити варират от човек до човек. Никой човек или общество няма право да поставя ограничения върху сексуалните стандарти или честотата на сексуалната активност на друг човек. Уместното сексуално поведение може да се преценява само в контекста на всяка индивидуална ситуация. Следователно това, което един човек счита за сексуално коректно и морално, може да бъде възпрепятстващо за друг. Обратното също е вярно — един човек може да притежава голяма сексуална мощ, но ще е неоправдано от негова страна да омаловажава друг, чиято сексуална способност не отговаря на неговата и ще е необмислено от негова страна да се налага на другия — например мъжът, който има ненаситен сексуален апетит, но сексуалните нужди на жена му не съответстват на неговите. Ще бъде нечестно от негова страна да очаква от нея да откликва с ентусиазъм на неговите инициативи — но и тя трябва да покаже същата степен на тактичност. В случаите, когато тя не изпитва голяма страст, би трябвало или да го приеме пасивно, но мило, или да не се оплаква, ако той намери за необходимо да освободи страстта си другаде, което включва и автоеротични практики.
Идеално взаимоотношение е това, в което хората се обичат дълбоко и взаимно и са сексуално съвместими. Все пак, съвършените взаимоотношения са сравнително редки. Важно е Да се изтъкне, че духовната любов и сексуалната любов могат, но не е задължително, да вървят ръка за ръка. Ако има известно количество сексуална съвместимост, често тя е ограничена и някои, но не всички, сексуални желания могат да бъдат осъществявани.
Няма по-голямо сексуално удоволствие от връзката с някой, когото обичате, стига само да си подхождате сексуално.
Ако не си подхождате сексуално обаче, трябва да се подчертае, че липсата на сексуална съвместимост не означава липса на духовна любов. Едната може, както често се случва, да съществува без другата. Фактически, често единият член на двойката прибягва към външна сексуална активност, защото дълбоко обича своя партньор и не иска да му причинява болка или да му се налага. Дълбоката духовна любов се обогатява от сексуалната любов и това определено е необходимата съставка за всяко задоволително взаимоотношение, но заради различните сексуални влечения, външната сексуална активност или мастурбаци-ята понякога доставят необходимото допълнение.
Мастурбацията, която се счита за сексуално табу от мнозина, създава проблем с чувството за вина, който не е лесен за разрешаване. Специално ударение трябва да се постави на този въпрос, тъй като той съставлява изключително важен елемент при много успешни магически дела.
Откакто Юдео-Християнската Библия е описала греха на Онан (Бит. 38:7-10), човек отчита сериозността на „уединения порок“. Макар и съвременните сексолози да обясняват греха на Онан просто като coistos interruptus, вредата вече е била сторена от векове теологическо невярно тълкувание.
Отделно от действителните сексуални престъпления, мастурбацията е един от най-осъдителните сексуални актове. През миналият век са били изписани безброй текстове, описващи ужасните последици от мастурбацията. На практика, почти всички физически или душевни заболявания, били приписвани на злините на мастурбацията. Бледност на лицето, плитко дишане, гузност, хлътнал гръден кош, нервозност, пъпчасване и загуба на апетит, са само някои от многото характерни белези придобити уж, в резултат на мастурбация — пълната физическа и душевна разруха били неизбежни, ако човек не обърнел внимание на предупрежденията в тези ръководства за млади хора. Потресающите описания в такива текстове биха били почти смехотворни, но за нещастие, макар и съвременните сексолози, лекари, писатели и др. да са направили много за премахване на клеймото лепнато на мастурбацията, дълбоко вкорененото чувство за вина в резултат на тъпотиите в тези буквари, е било само частично заличено. Голям процент хора, особено тези над четиридесетте, не могат да приемат емоционално факта, че мастурбацията е естествена и здравословна, дори и ако понастоящем я приемат интелектуално, и на свой ред предават отвращението си, често подсъзнателно, на своите деца.
Считало се, че човек можело да полудее, ако въпреки многобройните предупреждения, упорствал в автоеротичните си практики. Този абсурден мит възникнал от сведенията за широко разпространената мастурбация сред пациентите на заведенията за душевно болни. Било прието, че след като почти всички неизлечимо луди мастурбирали, това била причината за тяхното полудяване. Никой никога не е седнал да се замисли, че липсата на сексуални партньори от противоположния пол и свободата от задръжки, характерна за крайната лудост, са реалните причини за мастурбационните практики на лудите.
