Много хора по-скоро биха потърсили външната сексуална активност, отколкото да извършват авто- еротични актове пред своите партньори, заради собствените си чувства за вина, заради отвращението си да въвличат партньорите си в мастурбация или заради страха от отвращението на своите партньори — макар че в изненадващо много случаи се постига косвен трепет от знанието, че партньорът е имал сексуални преживявания с други лица — при все че рядко се признава.
Ако стимулът се осигурява от визуализирането на партньора въвлечен в сексуално сношение с други, това би трябвало да се съобщи откровено, така че и двете страни да извлекат полза от такива дейности. Обаче, ако задръжката на мастурба-цията се дължи само на чувство за вина от страна на единия или на двамата партньори, те би трябвало да се опитат по всякакъв начин да заличат тези чувства за вина — или да ги оползотворят. Много взаимоотношения биха могли да се спасят от разпадане, ако хората, които участват в тях, не се чувстваха виновни от извършването на естествения акт на мастурбацията. Мастурбацията се счита за зло, защото доставя удоволствие чрез преднамерено милване със собствена ръка на една „забранена“ област на тялото. Чувството за вина, което придружава повечето сексуални актове, може да се успокои чрез религиозно приемливото твърдение, че чувствените ви наслажде-ния са необходими за създаване на потомство — макар и внимателно да следите календара за „сигурните“ дни. Не можете обаче, да се успокоявате с това обоснование, когато се отдавате на мастурбационни практики.
Каквото и да са ви казвали за „непорочното зачатие“ — дори и ако сляпата вяра ви е накарала да повярвате на този абсурд — вие знаете много добре, че за да имате дете, трябва да имате контакт с човек от противоположния пол! Ако се чувствате виновни за извършването на „първородния грях“, несъмнено ще се почувствате още по-виновни за извършването на сексуален акт само за задоволяване, без каквото и да е намерение да създавате деца.
Сатанистът напълно разбира защо религионистите обявяват мастурбацията за греховна. Както всички останали естествени действия, хората ще го извършват, без значение колко сурово са порицавани. Причиняването на чувство за вина е важен елемент от техния злонамерен план да задължат хората да изкупват „грехове“ като изплащат ипотеки на храмовете на въздържанието!
Дори ако съвременният човек вече не се мъчи под товара на причиненото по религиозен път чувство за вина (или поне си мисли така), той все още изпитва срам, ако се отдаде на ма-стурбационните си желания. Един мъж може да се почувства лишен от мъжеството си, ако се задоволи автоеротично, вместо да се впусне в надпреварата за гонитба на жени. Една жена може да се самозадоволи сексуално, но копнее за его-удовлетво-рението, което произлиза от спорта на съблазняването. Нито мнимият Казанова, нито псевдо-жената-вамп се чувстват адекватни, когато се „принизяват“ да мастурбират за сексуално удовлетворение. И двамата по-скоро биха предпочели един неадекватен партньор. От Сатанинско гледище е далеч по-добре да се отдадеш на една чиста фантазия, отколкото да съдействаш за едно неудовлетворително преживяване с друг човек. Като мастурбирате, вие владеете напълно ситуацията.
За да онагледим неоспоримия факт, че мастурбацията е напълно нормална и здравословна практика, ще кажем само, че тя се изпълнява от всички представители на животинското царство. Човешките деца също следват своите инстинктивни мастурбационни желания, освен ако не са хокани от възмутените си родители, които несъмнено са били остро гълчани от своите родители и т.н.
За нещастие е вярно, че чувството за сексуална вина на родителите неизбежно се предава на децата. За да спасим децата си от злочестата сексуална участ на нашите родители, дядовци и баби, и вероятно от нашата собствена, извратеният морален кодекс на миналото трябва да се разобличи като такъв, какъвто е: една прагматично подредена поредица от правила, която ако бъде строго спазвана, би довела до нашето унищожение! Ако не се освободим от нелепите сексуални стандарти на нашето настояще общество, което включва и т.нар. сексуална револю ция, неврозите причинени от тези задушаващи правила ще про дължават. Придържането към здравомислещия и хуманистичен нов морал на Сатанизма може, и ще създаде обществото в ко ето децата ни ще растат здрави и свободни от моралното бреме на настоящето ни болно общество.
НЕ ВСИЧКИ ВАМПИРИ СМУЧАТ КРЪВ!
Сатанизмът е отговорност към отговорните, а не грижа за психически вампири.
Много хора по света практикуват тънкото изкуство, да карат други хора да се чувстват отговорни пред тях и дори да са им задължени без причина. Сатанизмът вижда тези пиявици в истинската им светлина. Психическите вампири са индивиди, които пресушават жизнената енергия на другите. Този тип човек, може да се открие във всички слоеве на обществото. Те не играят полезна роля в нашите животи и не са нито обекти на любов, нито истински приятели. Все пак, ние се чувстваме отговорни пред психическия вампир без да знаем защо.
Ако мислите, че можете да станете жертва на такъв човек, има няколко прости правила, които ще ви помогнат да вземете решение. Има ли някой, на когото често се обаждате или го посещавате, макар и в действителност това да не ви се прави, защото знаете, че ще се чувствате виновни, ако не го направите? Или, установявали ли сте, че постоянно правите услуги на някой, който не е дошъл и поискал, а само намеква? Психическият вампир често използва обратната психология като казва: „О, аз не бих искал да правиш това“ — а вие, на свой ред настоявате да го направите. Психическият вампир никога не изисква нещо от вас. Това би било твърде нахално. Те просто оставят желанията си да бъдат узнати по неуловими начини, което ги предпазва от това да ги считат за напаст. Те „не биха си и помислили да се налагат“ и винаги са съгласни да приемат жребия си доброволно, без ни най-малко оплакване — но само външно! Техните грехове не са простьпки, а пропуски. Не това, което казват, а това, което не казват, ви кара да се чувствате отговорни пред тях. Те са твърде хитри за да отправят явни изисквания към вас, защото знаят, че ще възнегодувате и бихте имали реална и основателна причина да им откажете.
Голям процент от тези хора имат специални „атрибути“, които правят тяхната зависимост от вас по- приемлива и много по-ефективна. Много психически вампири са инвалиди (или претендират че са) или са „душевно или емоционално разстроени“. Други могат да се преструват на невежи и некомпетентни, така че от съжаление или по-често от раздразнение, вие правите нещо за тях.
Традиционният начин да се прогони един демон или еле-ментал, е да се разпознае като това, което е и да се екзорцира. Разпознаването на тези съвременни демони и методите им е единствената противоотрова срещу опустошителното им вкопчване във вас.
Повечето хора приемат тези пасивно порочни индивиди за чиста монета. Само защото прикритите им маневри, не са им били никога показвани. Те просто приемат тези „бедни души“ като по-малко щастливи от тях и считат, че трябва да им помагат по всякакъв възможен начин. Това погрешно насочено чувство за отговорност (или неоснователно чувство за вина) добре подхранва „алтруизма“, с който тези паразити се угощават!
Психическият вампир може да съществува, защото интелигентно избира съвестни и отговорни хора за свои жертви — хора с голяма отдаденост на своите „морални задължения“.
В някои случаи, ние сме вампиризирани от групи, също както и от индивиди. Всяка организация, която учредява фонд, било то благотворителна фондация, общински съвет, религиозно или братско сдружение или т.н., грижливо си избира човек за председател или координатор, който е адепт в карането на другите да се чувстват виновни. Работата на такива председатели е да ни заставят първо чрез заплаха да отворим сърцата си, а после и портфейлите си за тяхната „добра воля“, без никога да споменават, че в повечето случаи тяхното време не е самопожертвователно дарено и че взимат тлъста заплата за своите „благородни дела“. Те са майстори в използването на симпатията и вниманието на отговорните хора. Колко често виждаме малки деца, изпратени от тези самодоволни Фагиновци, за да извлекат безболезнено подаяния от благоразположените. Кой може да устои на невинния чар на едно дете?
Има разбира се, хора, които не се чувстват щастливи, ако не се раздават, но много от нас не спадат към тази категория. За нещастие, често ни се налага да правим неща, които не чувстваме истински, че би трябвало да се изискват от нас. Един съвестен човек намира за много трудно да определи коя благотворителност е доброволна, и коя наложена. Той иска да прави това, което е редно и правилно и намира за объркващо да реши точно на кой би трябвало да помогне, и каква степен на помощ би трябвало основателно да се очаква от него.
Всеки човек трябва да реши за себе си какви са задълженията му, съответно към неговите приятели,
