помощта ти, Кейт.
— Идвам! — смигна тя на Катя и се приближи към него.
— Искам да те попитам, дали желаеш да те придружавам по време на партито? — започна Тим.
— Съжалявам, Тим! — твърдо отвърна тя. — Вече съм заета.
— Разбирам — скри разочарованието си той и повдигна рамене. — В такъв случай ще се задоволя с Катя. Последна надежда…
— Как можеш да говориш така. Тя е прекрасно момиче.
Тим мълчаливо изпи чая си.
Кейт ходи по работа в бояджийницата и успя да се консултира с главния майстор, който я насочи към светложълт цвят. Тя реши за разумно да се вслуша в съвета му, още повече, че жълтото й отиваше.
През последните дни Кейт не се оплакваше от безсъние. Вечер се връщаше изтощена и си лягаше веднага. Имаше нощи, когато заспиваше с дрехите, а на другия ден беше като пребита. Струваше й се, че се е състарила с няколко години.
— Кейт, може ли една жена да има едновременно двама мъже? — попита я веднъж Катя по време на работа.
Мис Донели не се озадачи. Не й бе необходимо да я пита за „втория мъж“ — той беше Тед, докато мечтата на нейните безсънни нощи, идолът, суперменът, героят, когото Катя обичаше, се наричаше Тим О’Хара.
— Не знам, Катя — въздъхна тя.
Приятелката й изглеждаше нещастна и сподели:
— Мъжете остават без крака да тичат след някоя, а като я получат, бързат да избягат.
— Имаш право! Но все пак ние имаме своята работа.
— Така мислиш ти, защото твоята работа е по-интересна, а моята мечта е не да пиша само писма и адреси. Желая да се съберем с Тим, да се грижа за децата ни. С мен сигурно ще бъде щастлив.
— Убедена съм в това. А той покани ли те на тържеството?
— Да, като заместник. — горчиво се усмихна Катя.
„Какво ли е станало с Тим, за да се отнесе така коравосърдечно с нея“ — помисли си Кейт и попита:
— Ти какво му отговори?
— Казах му за Кен, с когото вече се бях уговорила. Тим остана като попарен, но това не ме утешава. Бих дала всичко, за да танцувам с него.
— Не се тревожи. Всичко ще се уреди.
В това изпълнено с работа и много напрежение време Кейт си мечтаеше да види със собствените си очи картините на великите майстори на четката Ван Гог, Утрильо, Писаро и Бонард в Париж. Неочаквано тя узна, че е настъпила важна за нея промяна.
— Както знаете, лекциите са предвидени за два семестъра. Искам да доведа до знанието ви, че те ще бъдат изнесени от професор Догън — съобщи един преподавател пред аудиторията.
Кейт застина като вцепенена. Не повярва на ушите си, докато около нея информацията живо се обсъждаше. Сърцето й заби по-силно, щеше да се срещне с Майкъл още преди да замине за Париж!
Вечерната рокля за партито надмина и най-смелите й очаквания — стоеше й по мярка, само наметалото трябваше да се промени. Тя отстрани връзките и рюша и прикачи щрас по кантовете му.
Когато се въртеше пред огледалото с новите си дрехи, неочаквано се появи Лаура.
— О, Лаура! Исках да те изненадам!
— Не ти ли стана твърде много! — закани се с пръст нейната хазайка и добави:
— Майка ти ще припадне, ако те види.
— Не се безпокой. Можеш да я уведомиш, но други не бива да узнаят.
— Ще бъда като гроб — увери я Лаура. — Къде ще си намериш дантелено бельо?
Кейт замълча.
— Ще ти дам — предложи тя, повеждайки я към таванската стая.
Покривът беше толкова нисък, че се навеждаха. Лаура освети с прожектора една стара ракла. Отвориха я — най-отгоре лежеше сгъната дантелена рокля на розови цветчета — сватбената й рокля. Под нея откриха френски корсет.
— Носех жартиери, но те изчезнаха загадъчно — призна тя.
— Изчезнаха? — не повярва Кейт. — Твоите жартиери?
— На тях беше прикрепено сребърно медальонче с надпис „Младоженци“. Питър ги закачи върху бравата на хотелската стая по време на медения ни месец. Изглежда, някой ги е взел като трофей.
— Или за щастие — допълни Кейт и се хвърли на врата й. — Благодаря ти, Лаура!
Двете се прегърнаха и се разсмяха като ученички.
VII.
В края на октомври настъпи дългоочакваният ден — тържеството на учредителите.
Кейт прекара цял час във ваната, след което седна пред огледалото, сложи си сенки, руж и червило. Завърза на конска опашка косата си и я изсуши. На вратата се почука и влезе Лаура. Нейното лице бе румено като цвета на роклята й.
— Вече си готова? — попита Кейт. — След малко ще се облека и аз.
— Трябва да отида навреме. Обещах на Тед да помогна за вечерята. Персоналът е нов и ако не е под наблюдение, може да възникнат неуредици.
Тонът, с който Лаура изрече тези думи, издаваше задоволство от гласуваното й доверие. С очите на цербер тя би следила персонала и горко на този, който повреди нещо.
„На Тед му е лесно — мислеше си Кейт. — Заповядва и му е все едно, дали се касае за парти или за наемане на работна ръка.“
Лаура погледна златния си часовник, който носеше само при тържествени случаи. Време беше да тръгва, но първо трябваше да помогне на Кейт, която тъкмо си слагаше корсета.
— Ще ме задушиш, а искам довечера да си похапна — пошегува се тя, докато Лаура я стягаше.
— Изглеждаш чудесно! Само да можеше отнякъде да те зърне майка ти…
След като семейство О’Конър излязоха, Кейт седна на леглото и си обу нови найлонови чорапи. Корсетът беше с рюшени жартиери и чорапогащи не подхождаха. Струваше й се, че се готви за бал с маски. Внимателно облече боядисаната рокля. Бледожълтата коприна се отразяваше в очите й и придаваше специфичен оттенък на косата й.
Дрехата сякаш бе правена специално за нея. Тя се питаше, кой ли е дизайнерът на тази чудесна нощница. Вероятно е била предназначена за нечия първа брачна нощ. Погледна се критично в огледалото. Въпреки силно вталената кройка корсетът не личеше — прикриваше го джемперът. Роклята се получи изключително ефектна и много по-евтина, отколкото Кейт очакваше. С парите, които й останаха си позволи да си купи луксозни обувки с висок ток.
Кейт развърза конската си опашка и косата й падна върху раменете, като закри част от гърба. Едва свърши с обличането и на вратата се почука.
— Пристигаме! — чу се гласът на Катя.
— Влизайте! Идвам веднага! Налейте си шери!
За празника Кейт бе купила бутилка „Бристол“ и предварително приготви четири чаши до камината на първия етаж. Искаше да се запознае с Никола Йеролд, преди да се появят заедно на партито.
Тя се парфюмира, взе дамската си чанта и, като хвърли последен поглед в огледалото, слезе при гостите си. Тримата я очакваха с чаши в ръка.
— Кой идва към нас!? Долорес дел Рио ли?! — възкликна единият от мъжете — слаб, добре сложен блондин.
— Никола обича старите филми — обясни другият, който вероятно бе Кен Уилогби. Той имаше по- грубовати черти, но притежаваше атлетична фигура. Не му липсваше и самочувствие.
Катя беше облечена в зелена рокля. Тя не скри искреното си възхищение от Кейт при появата й:
