— Фантастична си!
Кейт се смути:
— Правя, каквото мога. Сигурна съм, че принцеса Даяна с радост би разменила прекрасните си дрехи, които е длъжна да носи постоянно, за нашите дънки.
— Казвам се Никола Йеролд и имам честта да ви придружавам — представи се русият мъж, помагайки на Кейт да преодолее последните стъпала.
— Кейт Донели.
— Кен Уилогби.
Тя се ръкува и с двамата. Никола беше облечен в смокинг, на лявата си ръка носеше златен часовник, а на дясната — масивна гривна. Изглеждаше добре, но Кен й стана по-симпатичен. Стори й се дори, че нейният кавалер я гледа твърде дръзко и високомерно. Той изпи шерито си до дъно, остави чашата на масата и предложи да тръгват.
— Не бързайте толкова — подхвърли Кейт, — и аз искам да пийна нещо.
Никола повдигна вежди:
— Наистина ли обличането бе толкова трудно?
Без да отговори, мис Донели се настани в едно кресло, предоставяйки по-удобните на гостите си. Кен напълни чашата й. Той носеше сако от червено кадифе, което никак не подхождаше на зелената рокля на Катя. Държеше се по-любезно и внимателно от своя приятел.
— За нас тази вечер е от особено значение — обясни Кейт. — Катя и аз ще пийнем за кураж.
— Да. Така е — потвърди Катя. — Ще бъдат представени дизайните за новото производство.
— В това отношение съм спокойна, тъй като не вярвам моят да е включен в колекцията — заяви мис Донели, изпивайки питието си и предложи да тръгнат.
Въпреки че Тед живееше наблизо, Кейт никога не бе виждала къщата му, която се намираше в голям парцел. До нея водеше път, залесен с тис от двете страни. Сградата беше тухлена, в стил Тюдор. Всички прозорци светеха ярко.
Колите спираха една зад друга пред входа. Повечето гости бяха вече пристигнали.
— Мис Донели и аз слизаме тук. Ще се видим, след като паркирате колата — предложи Катя.
Тед ги посрещна пред къщата и ги поздрави:
— Ще разрешите ли да ви запозная… — започна той, но Мойра рязко го прекъсна:
— Не е необходимо. Срещали сме се и знаем доста една за друга. Нали, мис Донели?
Кейт почувства, че кръвта й закипя. Дали О’Мейли не беше й разказал всичко? Опита се да се успокои, преброявайки до десет и отвърна иронично:
— Благодаря за любезния прием, скъпа Мак Гий! Няма дори и помен от добри обноски?
Тед посрещаше вече други гости и пропусна онова, което стана зад гърба му.
Кейт си пробиваше път, като се опитваше да намери банята. Премина през много помещения и се озова в кухнята, където цареше голямо оживление. Облечени в бяло, хората сновяха наляво-надясно, всички уреди и инсталации дрънчаха и бучаха едновременно.
В средата на столовата бе застанала Лаура, чувствайки се в стихията си. Над розово-червената си рокля бе препасала бяла престилка.
— Какво има, скъпа — обърна се към нея Лаура.
— Нищо особено — изхълца Кейт, отиде бързо до чешмата, избутвайки настрани един от готвачите, намокри носна кърпичка и я постави на челото си.
Лаура се приближи до нея, като се опитваше да я успокои.
— В последно време ми се събра много. Вече се чувствам по-добре. Мойра Мак Гий се държа на входа твърде арогантно с мен. Развали настроението ми още в самото начало.
— Мойра естествено не изпитва симпатии към теб, скъпа. Съчувствам ти. Нима очакваше нещо друго след всичко, което се случи напоследък?
В този момент се приближи Тед. Очите му заблестяха, като видя Кейт.
— Тази вечер сте чаровна!
— Добре, че е гримът — иронично отбеляза тя, като избърса лицето си с кърпичката.
— Не е необходимо да слагате грим. Елате!
— Къде, ако мога да попитам? Предпочитам да се върна в къщи.
— Да опитаме шампанското.
— Нека дойде и Лаура. И без това нищо няма да разбере от празника. Дано поне й плащате добре.
— Да й плащам! Вие, жените, мислите само за пари — заяви той. — Лаура, ще дойдете ли? Ако не се лъжа, мис Донели не се чувства добре.
— О, не! — отказа тя. — Не мога да изляза точно сега.
Тед поведе Кейт към асансьор, обшит с червен плюш. На стената в кабината висеше картина, представяща седнала пред огледало девойка.
— Това не е ли Тулуз Лотрек?
— Естествено.
— В асансьора?
— А защо не?
— Не е ли разточителство?
— Напротив — обясни Тед. — В кабинката хората обикновено скучаят — гледат часовника си или тавана. А така имат възможност да се наслаждават спокойно на картината.
— Друг не би си го позволил.
— Съществуват репродукции.
Асансьорът спря и вратата се отвори. Кейт недоверчиво последва Тед, който влезе през тежка дъбова врата и я въведе в стая с вградена в стената библиотека. Вита стълба от ковано желязо водеше към ниша с голямо меко легло, оградено с червени завеси и балдахин.
— Тук най-после сме сами.
Върху мраморна масичка бе поставен сребърен поднос с кофичка за лед, а в нея — бутилка шампанско, която Тед отвори и напълни приготвените чаши. Кейт взе своята и се отпусна в коженото кресло.
— Чудесно е! — кимна тя след първата глътка. — Как е Мойра?
— Сигурно танцува. Няма ли да се съблечете?
Мис Донели неволно се смути. Думите на Тед й прозвучаха като намек — те й напомниха за първия ден от запознанството с него и историята с коженото му яке. Спомените й я върнаха към всичко онова, което се случи тогава. Усети, че й става топло, изправи се, съблече джемпера и бавно, но предизвикателно се завъртя пред мъжа, който я наблюдаваше.
Тед подсвирна тихо.
— Опияняващо! Ваша разработка ли е?
— Не съвсем, но носи моя стил.
Мълчаливо, без да бърза, тя изпи шампанското си. Почувства как се освобождава от напрежението. Обстановката около нея, тишината в стаята й действаха успокояващо. Знаеше, че изглежда привлекателна — беше добре облечена. „Всичко е толкова хубаво“ — помисли си Кейт, като си представи, че вместо Тед в съседното кресло е седнал Майкъл.
— Какво ще кажете за спалнята ми?
— Като в холивудски филм. Значи тук примамвате жените?
— Жените ли? — озадачи се той.
— Вероятно не е била само една?
— Стотици.
— Стотици?! — не повярва тя.
— А вие колко мъже познавате?
Кейт се притесни:
— Какво имате предвид?
— Вие по-добре знаете.
— Мисля, че това си е моя работа — сви рамене тя.
— Кейт, много сте сексапилна! Бих се учудил, ако Майкъл не е спал с вас.
