— Вчера на тържеството ли? — сега изненаданата беше Катя.
„Изглежда, човек може да се довери повече на нея. Тим би се разприказвал“ — разсъждаваше Кейт.
— Отивам при шефа. Не мисля, че интриги се правят по този начин.
— Зает е и не бива да го безпокоите! — каза секретарката, когато Кейт влезе в приемната.
Мъката й разочарованието се смесиха с гняв. Мис Донели вече се намираше в кабинета му, за да го запита защо я залъгва.
Едва сега тя забеляза стройна женска фигура с гръб към нея, която бавно се обърна. Жената носеше син костюм и воалетка. Руса коса, червени устни… Това мокеше да бъде само Мойра Мак Гий.
— И вас ще сполети същата участ — каза презрително годеницата му, хвърляйки смразяващ поглед към Кейт.
После сне пръстена от ръката си и го постави на масата.
Когато напускаше помещението, Кейт забеляза сълзи в очите на Мойра, седна в едно кресло и погледна към Тед.
— Надявам се, че не ви попречих?
— Преди два и половина месеца вие бяхте за мен само една непозната студентка, а сега заплашвате съществуването ми. Колко бързо се променя всичко! — отбеляза той, запали пура, седна и невъзмутимо преметна крака върху дъбовото бюро пред него.
Кейт не знаеше, какво се е случило с Мойра. Вълнуваха я други проблеми:
— Не съм ли още в екипа по разработката на проекта „Нови тенденции в производството на туид“?
— Необходима сте ми другаде — обясни Тед, изпускайки гъст облак дим.
— Но аз не желая…
— Ако не бяхте закъсняла сутринта, първа щяхте да наумите причините. Мис Донели, изглежда, забравяте, кой е шеф тук и кой разпределя работата! Вслушайте се в думите ми и не ме изнудвайте. Защо ли не ви предложих преди време пет хиляди лири? Щеше да бъде най-успешната сделка в живота ми — отвърна той, сваляйки краката си от бюрото и се изправи.
„Непоносим човек — помисли си Кейт, но в същия миг си спомни целувките през нощта пред входната врата. Как допусна тази подла игра?“
Стисна зъби. Точно сега не трябваше да избухва, а да изясни положението си.
— Не е честно! — уточни тя. — Знаете с какво усърдие започнах проекта. Работех извънредно, четях литература, разработвах образци на тъкачния стан. Снощи ме уговаряте да продължа следването си, а днес…
— Съжалявам, но ситуацията се промени. Рано сутринта ми телефонира Шарл Русел от Париж. Той подготвя нова колекция, която ще засенчи класическия костюм на Шанел. Колекцията ще бъде представена на модно ревю, организирано от Русел, Унгаро, Сен Лоран и Диор. За целта ми поиска нов туид — подчерта Тед и изтръска пурата си. — Това е страхотна сделка, която не бива да ни се изплъзне. Не сте учила напразно. Ще отидем в Париж, където като дизайнер ще представите новия туид, разработен от вас с моя помощ. Проумяхте ли вече, защо проектът е толкова значим за нас?
— Париж?! — промълви тя. — Ще бъдем в … Париж?
— Да. Какво ще кажете?
Кейт остана безмълвна и потъна в мисли: „Дизайнът трябва да е готов до март — не, по-рано, тъй като за Русел е необходимо време за производството… Интервюта за водещи модни списания…“
Не можеше да повярва. Това бе шансът в живота й!
— Но аз още не съм готова? И защо аз? Защо именно аз?
— По две причини — засмя се Тед и изпусна няколко кръгчета от пурата си. — Първо: какъв ще бъде отзвукът, ако примерно Тим се занимава с дамска мода? Вярно, че е представителен мъж, но не би се справил с тази задача. Вариантът не е подходящ. Освен това е важна и рекламата.
Мистър О’Мейли се замисли за малко, после бавно добави:
— Втората причина е, че ви харесвам.
— Харесвате ме? — недоумяваше Кейт. — Не може да бъде!
— Така е. Действително е така! — кимна той. — Имате квалификация тъкмо за тази работа. Не си мислете както винаги, че зад предложението ми се крие користна подбуда.
Кейт стана и го погледна с недоверие.
От рекламите Майкъл Догън щеше да чуе за нея. Какво ли ще предприеме? Не бе в стила му да сключва сделки с туид. Според схващанията му дизайнът на платовете служи предимно за търговски цели и няма нищо общо с изкуството. Майкъл реално ще прецени ситуацията — в това бе уверена. Касае се за нейното бъдеще. Сега имаше възможност да се утвърди в текстилния бранш и не трябваше да я пропусне.
— С какво време разполагаме?
— Шест седмици — осведоми я Тед. — Туидът се произвежда ръчно, тоест ще се забавим малко. Русел ще постави поне пет седмици срок на доставката… Приемате ли?
— Да — плахо отвърна тя.
— Това исках да чуя! — удари с юмрук той по бюрото н набра някакъв номер по телефона:
— Здравей, Роджър! Можеш ли да изпратиш камелии на мис Мак Гий? Добре, тогава всичките, които имаш. Окей, но не забравяй да сложиш визитната ми!
Тед затвори.
— Отвратителни цветя, но тя ги харесва.
— Искате да… й се извините?
— Непременно. Не се караме за първи път. Жените са непостоянни, но вие не го вземайте сериозно.
Смаяна, Кейт напусна кабинета. Всъщност трябваше да се радва на предоставения шанс, но това означаваше още по-тясна съвместна работа с Тед, който безогледно си играеше с чувствата й.
На работното си място мис Донели завари цял куп книги и специализирани списания от библиотеката на Тед. Списанията отразяваха парижката мода и по-специално тази на Русел. На отделен лист беше отбелязано местонахождението на статиите за него от вестници и списания. Доста време бе отделил за тази работа. Сделката не беше случайна, а резултат на изгодни преговори за продажба, които вероятно бяха причина за честите му командировки до Париж.
Кейт разлистваше списанията с интерес.
— Моите поздравления! — прозвуча гласът на Катя зад нея.
— Благодаря! Още не мога да повярвам.
— Ако моделите на Русел се разпродават добре, а аз не се съмнявам в това, тогава всички ще имаме повече работа отпреди, фирмата ще преуспее, сигурно Тим ще получи по-високо възнаграждение и тогава би се замислил за женитба. Щях да забравя — Кен Уилогби ми телефонира.
— Кой? — не разбра добре Кейт.
— Кен Уилогби… мъжът, който ще ми бъде кавалер на партито на учредителите. Съгласен е. Предложи един свой приятел, тъй като стана дума и за тебе.
— Наистина ли? — зарадва се Кейт.
С него тя щеше да се чувства по-сигурна пред Тед. Идваше й като по поръчка. Нещата се нареждаха добре.
— Ти съгласна ли си? Прекрасно! — сияеше Катя. — Не го познавам, но е колега на Кен — от години са приятели и се нарича Никола Йеролд. Изглежда добре и обича забавленията.
— Окей, скъпа! Вече имам рокля. Кой във фирмата е най-добрият бояджия? — прошепна мис Донели, за да не чуят околните.
— Най-добрият бояджия?
— Да. Това е стара рокля, която искам да пребоядисам. Останалото е изненада.
— Аз ще взема от сестра си една зелена рокля, а това е любимият ми цвят. Попитай в бояджийницата, там ще те осведомят.
— Достатъчно си побъбрихте, момичета? — намеси се Тим. — Ако не възразяваш, необходима ми е
