— И да не закъснеете утре за работа? — предупреди Тед.
— Не в това е проблемът. Забравих да оставя бележка на Лаура, когато излязохме. Няма да се изненадам, ако е алармирала полицията.
— Както изглежда, всички спят. Ще ви придружа до входа.
Вратата беше заключена, а ключът — пъхнат отвътре.
Позвъниха. Тед се облегна на касата на вратата, пъхна ръце в джобове и нежно я погледна.
— Удържах ли на думата си да не ви докосна? — прошепна тихо той.
„Къде е Лаура? Защо се бави толкова?“ — мислеше си Кейт, но нямаше възможност да позвъни втори път, защото О’Мейли закриваше бутона с рамо.
— Да, вие сте джентълмен и удържахте на думата си.
— Сега вече това задължение отпада — каза Тед, като се наведе към нея и я погледна в очите.
Сърцето й затуптя.
— Не…, оставете ме!
Той я прегърна и затвори устата й със страстна целувка.
Всичко около Кейт се завъртя и тя се отпусна в обятията му. Побиваха я тръпки, когато целувките му обсипваха шията й — кожата й настръхна.
Тед опря ръка на нейното рамо и прошепна:
— Вървете си, преди да ви е прелъстил един необуздан ирландец пред прага на квартирата ви.
В този момент вратата се отвори.
— Кейт!
Лаура я погледна изумена:
— Мислех, че отдавна си в леглото? Откъде идваш по това време?!
— Мис Донели беше с мен по служба. Ще ни извините ли за закъснението? — обади се Тед.
Лаура погледна подозрително към него — едва сега го забеляза.
— Убедих Кейт да продължи следването си. Как е Питър? — почувства се задължен да прибави той.
— След много пунш човек не се чувства добре обикновено. Дано не се повтори на празника на учредителите, че ще му се видят фойерверки…
— Фойерверки ли… Идеята е добра.
— Шегувам се — обясни Лаура. — А ти, Кейт, веднага в леглото! Не знам какво ще кажа на майка ти.
— Абсолютно нищо! — промълви тя, подавайки ръка на О’Мейли. — Благодаря за вечерта! Беше прекрасно.
— Радвам се, че ви е харесала.
Кейт затвори вратата след себе си и дочу, как Тед си подсвирваше весело на път към къщи.
VI.
Трудно бе за Кейт да издържи на изпитателния поглед на Лаура по време на закуска.
— Къде беше снощи?
— В един ресторант. Тед ме покани на вечеря — отвърна тя.
— Мойра би се „зарадвала“, ако разбере. Вчера много се ядоса, когато мистър О’Мейли ненадейно изчезна.
— Тя присъстваше ли на тържеството? — изненадано запита Кейт.
— Естествено, нали е негова годеница.
— Тед искаше да обсъди нещо с мен, видя и новата ми мостра. Не мислех да продължавам следването си, но той ме убеди.
— Не е лесно да му се възразява, нали? — вметна Лаура, приготвяйки закуската на Питър. — Знаеш ли, струва ми се, че той не е твой тип. Съществува ли… друг мъж в живота ти?
Все някога Кейт очакваше този въпрос, затова кимна утвърдително. Играта на криеница свърши.
— Кой е той? — наля чай Лаура. — Някой от остров Гърнзи?
— Да, но мама не знае и по-добре не й казвай. Между нас всичко е приключено. Разделихме се и се опитвам да го забравя.
— Ще ти се удаде само в началото. Майка ти ще те разбере, защо не й кажеш?
Кейт изпи чая си, приготви се набързо и излезе. Хладният въздух навън съвсем я разсъни. В главата й цареше истински хаос от мисли. Всичко около нея беше така объркано. Въпреки страстните целувки на Тед, мис Донели не се самозалъгваше и не очакваше нищо от него. За нея той си остана загадка. Защо ли присъствието му я правеше така несигурна? О’Мейли се бе настанил в съзнанието й против нейната воля. Не се ли досещаше той, че Кейт беше хлътнала по него или просто желаеше да докаже, че Майкъл е попаднал на неподходяща жена? Кратък разговор с професор Догън щеше да изясни нещата.
Кейт не искаше да продължава играта. Фактът, че Тед заряза годеницата си на тържеството, я порази. Явно той не се съобразяваше с никого. Тя се огледа и с уплаха установи, че се е заблудила — улицата беше непозната за нея. Погледна часовника си и през ума й мина, че Тед я предупреди да не закъснява. Върна се обратно, за да излезе от улицата, но вниманието й привлече витрината на един оказионен магазин. Застана като прикована пред нея. Сред потънали в прах кукли, антични лампи и кожени албуми висеше елегантна нощница от бяла коприна, която събуди любопитството й.
Кейт се приближи до стъклото на витрината. Вероятно нощницата струваше цяло състояние… Ако я боядисаше, щеше да изглежда като вечерна рокля. Дори би използвала наметалото й като джемпер след малка поправка.
На почукването й се отзова възрастна жена.
— Отваряме след час, мис, — посочи тя табелката върху остъклената врата.
— Бъдете така добра, позволете да погледна нощницата! Моля ви!
— Имате късмет, че в момента съм тук — отговори продавачката, откачайки дрехата от витрината.
Нощницата беше в по-добро състояние, отколкото Кейт предполагаше. Почти неизползвана, с добра кройка — плътно прилепваща горна част с тесни презрамки и права пола. Цяла мечта! Наметалото имаше подплата и гарнитура, която можеше да се отстрани.
Кейт поглади блестящата коприна.
— Колко струва?
Жената сложи очила и погледна етикета. Поклати глава и каза:
— Не е евтино — шест лири, мис.
— Шест лири?! — едва сдържа усмивката си Кейт.
Страхуваше се, че цената ще е много по-висока.
— Купувам я — бързо реши тя, — но имам само три лири в себе си. Ще ги вземете ли като капаро с уговорката, да ви доплатя през обедната почивка?
Продавачката се учуди, че Кейт ще купи толкова скъпо една употребявана вещ. Написа на бележка адреса на магазинчето и я подаде на момичето:
— Така по-лесно ще се ориентирате.
Кейт беше в отлично настроение, когато се появи на работното си място с двадесет минути закъснение. Катя изненадано я изгледа от бюрото си.
— Най-после! — каза тя. — Помислихме, че сме те загубили. Какво ще получа, ако не те издам?
— Каквото пожелаеш.
— Може ли чаша чай? — усмихна се приятелката й.
— Чудесна идея! — присъедини се към тях Тим О’Хара.
— Ако мълчите, поръчката ще бъде изпълнена веднага — напомни Кейт.
Когато донесе чайника, Тим не се стърпя:
— Нашите поздравления за колекцията, която ще представите в Париж.
Кейт остана силно изненадана. Нали в момента работеше върху новия проект.
— Представяш ли си, скъпа, нова колекция!? Въпрос на престиж — намеси се Катя.
Мис Донели не разбра и се опита да поясни, че снощи мистър О’Мейли е видял неин образец, а днес й предлага друго.
