предчувствала, какво може да се случи още от деня, когато той я целуна за първи път по време на пътуването им из околностите на Дъблин.
Сега й се случваше за втори път и целувката на Тед разпали още повече страстта й. Кейт не си правеше илюзии: ако целувките на Майкъл оказваха същото възбуждащо въздействие, то тя не би имала нищо против тях, въпреки че той беше женен. Положението бе объркано, но отговаряше напълно на действителността.
„Трябваше да го предвидя — мислеше си Кейт, взирайки се в тъмния таван на стаята. — Любов и страст не е едно и също. А работата ми е заложена на карта…“
Този извод я накара да се замисли. Много идеи имаше за проекта „Нови тенденции в производството на туид“. Необходимо бе да използва този шанс, за да се утвърди като дизайнер.
Упрекваше се, че се е държала зле с Тед. Неведнъж той печелеше симпатиите й, докато тя си мислеше, че обича Майкъл. Стана жертва на обаянието на един мъж, когото не трябваше да допуска до себе си. Образът му продължи да я преследва, докато уморена заспа.
В академията по изкуствата Кейт бегло бе се занимавала с текстилен дизайн. Семинарните занятия на тази тема не я интересуваха, тъй като не бяха по нейната пряка специалност.
Сега четеше с часове в библиотеката на последния етаж и наваксваше пропуснатото. Тед имаше огромно количество книги и публикации в тази област. Все по-често тя оставаше там до късно вечерта и в повечето случаи се връщаше пеша в къщи. Криминалната престъпност в Дъблин бе твърде ниска в сравнение с Лондон, където след здрач никой не се осмеляваше да ходи сам по улиците. Единствените живи същества, които беше срещнала на път към дома си, бяха скитащи котки, един свещеник и полицай по време на нощно дежурство.
През свободното си време Кейт работеше на стана. Лаура се радваше на лекотата и умението, с които тя овладяваше изкуството на тъкането.
Веднъж, когато се опитваше да разработи нов образец, Лаура й каза:
— Не го започвай! Тази вечер се организира тържество при Тед.
— Какво тържество? — учуди се Кейт.
— По традиция то се провежда у тях точно две седмици преди празника на учредителите.
— Съвсем бях забравила — промълви тя.
Оставаха две седмици, а тя не знаеше как ще бъде облечена. Трябваше час по-скоро да си купи подходяща вечерна рокля.
— Нямам време — продължи Кейт. — Искам още днес да завърша мострата. Вечерята ще мине и без мен.
— Ела, нека нашият гений да твори — рече Питър, появявайки се на вратата с одеколон в ръка. — Не спирай развитието й.
— Обещах на майка ти да не се преуморяваш, а ти работиш понякога и през нощта — вайкаше се Лаура.
— Достатъчно голяма е и сама да се оправи — подчерта съпругът й. — Остави я на спокойствие!
Преди Лаура да възрази, Питър я улови за ръката и заедно излязоха в коридора. Секунди по-късно външната врата се затвори и ключалката щракна.
Кейт се отдаде на заниманието си. Образецът изглеждаше добре — свежите му цветове грабваха окото.
Настойчиво почукване прекъсна работата й.
„Боже мой, като че ли има пожар“ — помисли си тя, отправяйки се към вратата.
На входа стоеше Тед О’Мейли.
Кейт беше толкова изненадана от появата му, че за миг остана неподвижна.
— Може ли да вляза? — попита той, тъй като тя не помръдваше от мястото си. — Или ще разговаряме на прага?
Тя си спомни за недовършената мостра, която не желаеше да му показва.
— Моля… Заповядайте!
Тед влезе в хола, а Кейт се разположи пред тъкачния стан така, че да скрие проекта си от погледа му.
— Свърши ли тържеството или още не е започнало? — заинтересува се мис Донели.
Като магнит тъкачният стан привлече Тед.
— В разгара е, а аз дойдох за вас. Какво виждат очите ми там?
— Образец за новия ни проект — скромно отвърна Кейт. — Как го оценявате?
— Не е лошо.
— Не е лошо! Това ли е всичко? Какви недостатъци намирате? — засегна се тя.
— Никакви. Оценявам дизайна, едва когато е готов. Началото е обнадеждаващо. Продължавайте.
— Не ви очаквах. Започнах преди малко…
— Знам. Поканих ви на партито, но вие не ме удостоихте с тази чест. Може би сега ще промените решението си?
— Не съм свършила работата си. Защо не ви харесва? Не отговаря ли на изискванията ви?
— Не съвсем… — отвърна Тед, подхвърляйки ключовете от колата. — Несъмнено мострата е добра, но е твърде традиционна. Сегашното младо поколение пет пари не дава за традиции и условности. Младежите умишлено се обличат нестандартно и налагат на модата свой стил. Те искат да шокират с облеклото си, да бъдат екстравагантни и оригинални, а не да се харесват. Не забравяйте това.
Кейт мълчеше засегната и той добави:
— Дизайнът още не е готов, но няма да напреднете много, ако продължите работата си тази вечер.
Мис Донели се приближи като лунатик към стана, без да помисли, че така дистанцията между двамата намалява, вместо да се увеличава, както тя желаеше. Огледа продължително проекта си и каза съкрушена:
— Изглежда, липсва контрастният цвят — червен или чер…
— Ще дойдете ли или не?
— Наистина по-добре ще бъде да продължа работата си утре. Но… първо да се преоблека — отвърна тя, поглеждайки дънките си и отпуснатия пуловер, по който бяха полепнали вълнени конци.
О’Мейли я огледа и кимна:
— Не е необходимо! Нищо не ви стои по-добре от дънките. А и при тази фигура… Да тръгваме!
Лотосът, паркиран пред къщата, плавно потегли в хладната октомврийска вечер. Кейт знаеше, че Тед живее наблизо и се учуди, когато тръгнаха в друга посока.
— Момент! — обезпокои се тя. — Струва ми се, че тържеството трябваше да бъде у вас?
— Да, но сега отиваме на друго място.
— Но вие казахте, че…
— Премислих — прекъсна я той. — Вечерта е хубава и трябва да се използва рационално. Тържеството в чест на учредителите се организира от други и моето присъствие не е наложително. Аз само го финансирам. Сега искам да ви поканя на вечеря.
— Вече съм вечеряла! Не обичам да ме отвличат по такъв начин.
— Нямам такова намерение, мис Донели.
Тъмните му очи отразяваха Светлината от арматурното табло.
— Бъдете напълно спокойна — няма да ви докосна. Само ви каня на вечеря. Вярвате ли ми?
Кейт се облегна назад, докато колата набираше скорост в тъмнината. Бе решила да избягва близостта на този мъж… Какво да предприеме? Да повярва ли на обещанието му?
— Честна дума?
— Да. Давам ви честната си дума. Освен това искам да разговаряме служебно. Съгласна ли сте?
Тя се озадачи:
— Преди малко ме упреквахте, че мисля само за работа…
— Ето, сега пък вие разобличихте мен, работодателя кожодер — засмя се той.
Смехът му бе така заразителен, че Кейт не устоя. Изведнъж й хрумна нещо:
— А гостите ви… Знаят ли къде сте? Какво ще си помислят?
— Не знаят. Просто се измъкнах, без да ме видят. Приемете извиненията ми за онова, което се случи
