след два месеца.
„Ако знаеха, че съм тук, защото отказах чек от две хиляди лири и обещах да не се срещам с Майкъл — мислеше си с болка Кейт, — как ли ще реагират Катя и колегите й“.
Едва сега тя осъзна, че Тед дърпаше конците. Престижът и бъдещето й зависеха изцяло от него.
С рязко движение Кейт издърпа стола си назад и стана:
— Трябва…
Още преди да завърши изречението си, Тед също се надигна.
— Ще танцувате с мен, нали? — покани я той. — Да вървим! Катя, би ли повторила поръчката.
Мис Донели се опитваше да държи на разстояние Тед докато си пробиваха път в навалицата.
— Пуснете ме! — възмути се тя, усещайки ръката му до своята.
— Не смятам да го направя — отвърна той. — На празника на учредителите няма да минете само с един танц. Малко тренировки няма да ви навредят, ако се чувствате несигурна. Казват, че съм добър учител по танци. Обяснявам си го с безкрайното си търпение.
Бавно изкачиха стъпалата до дансинга, където осветлението беше по-слабо и се очертаваха само силуетите на хората. Тайнственият полумрак допадна на Кейт.
Тед се прояви като добър танцьор, но скоро й се зави свят — не бе танцувала цяла вечност, а с Майкъл — нито веднъж, въпреки че с него би го сторила с удоволствие.
Тя бързо улови ритъма на мелодията. Музиката я увлече и си представи, как плавно се носи по дансинга, прегърната от Майкъл…
— Мислите за него, нали? — прошепна на ухото й Тед.
— Това не ви засяга! Мислите не се продават!
— Искате ли бързо да го забравите? За по-малко от три секунди?
Кейт се досети какво ще последва. Знаеше, че не бива да го допуска. Но между чувства и разум имаше вече непреодолима преграда. Продължаваше да танцува безмълвно, неспособна да се съпротивлява.
Сигурно ще я целуне. Нямаше нищо против. Никой не ги гледаше. Ръцете на Тед се сключиха по-силно около нея, устните му докоснаха нейните и той нежно я целуна.
Останаха прегърнати и след като музиката спря. Кейт беше обзета от такава страст, каквато никога не беше изпитвала с Майкъл. Притисна се към Тед, за да го почувства по-силно и това разпали нова вълна от желание в нея.
— Тед! — чу тя глас и усети, как той се стегна и леко се отдръпна.
Непосредствено до тях Кейт съзря фигурата на мъж, който я оглеждаше от главата до петите.
— Хенри! Каква изненада! — извика Тед, обръщайки се към него.
Плешивият мъж носеше папионка и очила с голям Диоптър.
— Няма да ти преча. И добре дошъл — отвърна той. — Или все още не си тук официално?
— Така е! — каза Тед. — До скоро виждане, Хенри!
О’Мейли отведе Кейт от дансинга. Едва когато стигнаха до последните стъпала, тя се осмели да попита:
— Кой беше този мъж?
— Хенри Уйлоу, познат на Мойра.
Тя се разгневи:
— Нарочно ми скроихте този номер, вие…
— Да — отвърна Тед, като я хвана за ръката и я придърпа към първата свободна маса в другия край на заведението. — Признавам вината си.
— Направихте го само защото знаехте, че Майкъл и аз… Използвахте ме, защото мислите, че аз… че аз съм…
— Защото си мислех, че сте от лесните? Защото сте разочарована и желаете да се утешите? Не ме разсмивайте! Беше мимолетен импулс, нищо повече.
— Да ви разсмивам ли? Изложихте ме на обществено място! Утре цял Дъблин ще ме сочи с пръст.
— Да не мислите, че аз пък не рискувам нищо? — сви рамене Тед.
Циничният му смях я вбеси. Кейт вдигна ръка и махна, но той светкавично я хвана за китката и отби удара.
— Какво си мислите? Как ли ще реагира годеницата ви, ако научи от случая? — опита се да го засегне и тя.
— Зависи от Хенри. Бъдете спокойна, свикнал съм.
— Вечеря… сър?
Келнерът запали свещта на масата. Бялата му риза блестеше и се отразяваше в кристалните чаши.
— Добра идея — кимна Тед. — Какво ще кажете?
— Не бива да оставяме Катя сама.
— Тогава да я поканим при нас. Сигурно е гладна?
— Вие вечеряйте с нея, но без мен! Това би дало допълнителен повод за разговори на Хенри Уйлоу. Отивам си!
— А как ще го направите без превоз? — погледна я той, видимо развеселен.
Папката с нейните скици бе в колата на Катя, а чантата й — на другата маса. Въпреки всичко не искаше да остава нито секунда повече. Тед бе опасен и Кейт реши да си тръгне, преди да е станало късно. В противен случай беше загубена. Не трябваше занапред да пресича пътя му.
— Заминавам! — повтори тя.
— Почакайте! Ще ви закарам в къщи.
— Благодаря! Не е необходимо. Катя също ще си тръгва.
Катя оживено разговаряше с двама младежи, спрели до нейната маса.
Кейт не искаше да прекъсне разговора им.
— Отивам си — каза й. — Ще се видим утре.
Катя премести поглед от Кейт към Тед и се изправи.
— Ще те изпратя — отвърна тя, сбогува се с младежите и последва приятелката си.
Излизайки навън, двете поеха дълбоко въздух.
— Защо пламтиш? Какво се е случило? — поде Катя.
— Изглеждаш като вода ненапита, но ако нещо не ти е по свирката, избухваш веднага. Тед е влюбен в теб — не забелязваш ли?
— Все ми е едно, но разбере ли Мойра, ще стане лошо.
Кейт с трясък затвори вратата на автомобила. Катя я погледна изумено:
— Какво има?
— Най-добре е да ти кажа, преди някой друг да ме е изпреварил. Един тип на име Хенри Уйлоу видя как Тед ме целуваше по време на танца. Той познава Мойра Макай ий и обезателно ще съобщи.
— Тед те е целувал? Велики боже!
— Не допусках, че ще се получи така. Всичко стана толкова внезапно — заоправдава се Кейт.
— Той е очарован от теб. Сега ми е ясно. Значи това е проблемът?
Катя запали двигателя, включи на скорост и бавно потегли. Мълчаливо пропътуваха разстоянието до къщата на О’Конърови.
— Благодаря! Вечерта бе прекрасна, докато не се появи Тед — Кейт взе папката си и слезе.
— Възбуждаща ли беше целувката? — дяволито попита Катя.
Приятелката й се засмя:
— Не те засяга, мис Стивънсън, но щом настояваш — да, не беше лоша.
— Тогава до утре!
— До утре — отвърна Кейт и се прибра в къщи, проследявайки с поглед в мрака червените светлини на колата.
Цяла нощ Кейт не мигна. Страхуваше се да не наруши съня на Лаура и Питър, затова не стана. Неспокойно се мяташе в леглото и слушаше свистенето на вятъра през клоните на ябълката под прозореца.
От всички чувства, напиращи в нея, гневът бе най-силен. При разговора си с Катя тя установи, че трябва да се сърди само на себе си. Нямаше смисъл да хвърля вината върху Тед, защото беше
