— Щастието на сестра ми наистина е много важно за мен. Ние сме израснали заедно сами, без особено внимание от страна на родителите и баба ни. Диана означава много за мен. Мечтаеше да намери любов и сигурност в брака, но нямаше опит с мъжете и се радваше на всеки комплимент. Обичам сестра си и искам да й помогна. За съжаление в последно време възникнаха проблеми…
— Не е честно! — прекъсна го Кейт. — Тази странна игра още от самото начало целеше да се разприказвам.
— Всичко е ясно! Лични интереси се крият зад привидните грижи за щастието на сестра ви. Желаете да наложите волята си — както кажете, така да стане! Да, но без мен!
Светкавично Тед я хвана за ръката и заканително заяви:
— Обещахте ми, мис Донели! Няма да се измъкнете така лесно. Получавам винаги това, което търся, ясно ли е?
— Пуснете ме! — изохка Кейт. — Причинявате ми болка!
— Държа да отговорите на моя въпрос!
Тя освободи ръката си, рязко отдръпвайки се от него.
— Можете да ми го зададете!
— Обичате ли Майкъл?
— Да — отвърна му, като гледаше през страничния прозорец.
След кратка пауза Тед отново я попита:
— Сигурна ли сте?
— Не смятам да отговарям допълнително — навъси се Кейт.
— Но аз отговорих на втория ви въпрос!
— Колко великодушно от ваша страна. Е, играта свърши! От мен няма да чуете нищо повече.
Тед О’Мейли я прихвана за раменете, привличайки леко към себе си.
— Не отговорихте, защото не знаете, какви са чувствата ви към Майкъл. Мисля, че ако попаднете в ръцете на друг мъж, бързо ще разберете, че с Догън не ви е провървяло.
Преди Кейт да се осъзнае, той се надвеси над нея и впи устни в нейните. Тед я целуваше с цялата си страст, докато съпротивата й постепенно отслабна и тя отстъпи на натиска му.
След целувката се почувства отмаляла и малко объркана.
— Да се връщаме — промълви тя.
Тед мълчаливо запали двигателя и включи на скорост. Явно, не беше в настроение, но й беше безразлично дали той се ядосваше на нея или на себе си. В бъдеще трябваше да стои далеч от него. Донякъде бе вече изпаднала в известна зависимост, но от друга страна, пък винаги можеше да напусне работа, ако обстоятелствата го наложеха. Той живееше наблизо, но едва ли би се натрапил на семейство О’Конър заради нея.
Когато стигнаха в града, Тед заговори:
— Съжалявам за случилото се.
— Не ме интересува личния ви живот. Аз съм само една ваша служителка и желая да остана такава.
— Да си останете такава? — повтори той със сериозен израз на лицето. — Съгласен съм!
Тед настоя да посетят работните помещения. Не й беше до срещи. Трябваше да остави добро първоначално впечатление при запознанството с бъдещите си колеги, а нямаше самочувствие.
Влязоха в просторно помещение със зелени стени. Върху бюро, недалеч от вратата, разнасяха аромата си рози, натопени във ваза, а на дълги маси бяха разхвърляни гранчета и платове във всевъзможни цветове.
— Това съвсем не е всичко, което притежава фирмата за туид „ОМЕЙЛИ ДОГЪН“ — заяви Тед, като улови Кейт за ръката, при което тя се дръпна рязко. — По дяволите! — изруга той, отстъпвайки крачка назад. — Ако смятате да се държите така, когато съм близо до вас, по-добре не започвайте работа!
— Какво очаквате от мен? — блеснаха сините й очи.
— Интересен въпрос — засмя се самодоволно Тед, но играта на въпроси и отговори свърши и не желая да се занимавам отново с нея.
— А с мен? — намекна тя.
— Да сме наясно веднъж завинаги! Вие сте очарователна и много секси, но тъй като съм сгоден, не е необходимо да се безпокоите, мис Донели.
— Ситуацията бързо би се променила, ако някой загатне на годеницата ви нещо! — отвърна гневно тя.
— Не ме плашете, Мойра и аз се разбираме отлично.
— Моля, не разпространявайте слухове! Елате насам, ако обичате.
Тед вървеше напред, а Кейт го следваше, упреквайки се за непрекъснатите конфликти с него. Той е шеф, той е в по-силната позиция, но въпреки всичко тя нямаше да отстъпи. Една служителка в плътно прилепнали маслиненозелени джинси излезе в коридора и се приближи към тях. Имаше миловидно лице, големи зелени очи с дълги мигли и руса накъдрена коса.
— Здравейте! — любезно поздрави тя. — Вие сте Кейт Донели?
Кейт кимна с глава.
— Здравейте, Кейт! Аз се казвам Катя… Катя Стивънсън.
— Бъдете така добра и разведете Кейт! Имам малко работа — нареди Тед и изчезна в една от съседните стаи — Да ви представя на колегите? — предложи Катя — Дизайнерите ни работят добре, но имаме нужда и жена в отдела. Разработваме младежка колекция. Заради това са необходими нови идеи и предложения.
Катя излъчваше сърдечност и доброта, които бързо успокоиха Кейт.
— Имаме много работа. И, тъй като Тед понякога пътува…
— Това означава ли, че той отсъства често от фирмата? — прекъсна я Кейт, долавяйки любопитство в Катя.
— Не така, както по-рано, но тук е незаменим. Оборотът е особено важен, а това изисква увеличено производство. Тед ежедневно сключва договори и винаги изплаща заплатите навреме. Естествено, би могъл да се оттегли от фирмата и да си живее спокойно. Целият персонал го уважава и всеки би минал през огъня за него.
Кейт въздъхна с облекчение. Тази работа бе шансът и и тя нямаше да го пропусне. Слава богу, че рядко ще се вижда с мистър О’Мейли. Дано да е за добро!
— Кога трябва да започнете работа? — любезно побита зеленоокото момиче.
— В понеделник — отвърна Кейт, — но мога да започна и още днес.
— Щом е така, какво чакаме? — и Катя я поведе към помещението на дизайнерите.
С голямо старание Кейт се залови за работа. Останалите дизайнери, повечето мъже, се опитаха да флиртуват с нея, но тя ловко ги отстраняваше, без да губи приятелството им чрез отказа си. След по-малко от две седмици екипът я прие като пълноправен член. Когато не й достигаше време, работеше в къщи.
Проектът, с който усърдно се занимаваха всички, увлече Кейт.
— Ще ни направиш ли чай? — помоли я веднъж колегата й Тим О’Хара, а после доверително предложи: — Ако имаш проблеми с някого, можеш да се обърнеш към мен.
Усмихвайки се, Кейт отвърна:
— Разбира се, но питието, което наричаш чай, не е подсладено. Между другото приятелят ми е професионален боксьор, висок над шест фута и извънредно ревнив.
Той махна с ръка:
— Забрави какво казах! Не съм самоубиец.
… Но си самотник по убеждение! — вметна Катя с въздишка.
Всички знаеха за любовта на Катя към Тим, само той не бе забелязал още.
Дълбоко в душата си Кейт й съчувстваше, понеже разбираше какво е да си нещастно влюбен и колко комикси са необходими, за да запазиш любовта си.
Катя отдавна й бе разкрила чувствата си към Тим, Кейт не се осмеляваше да сподели своите към Майкъл. Семейният живот на О’Мейли и Догънови бе любима т ма за разговор в колектива. Мис Стивънсън е доверчива и би мълчала… докато един ден неволно не изплюе камъчето. Тогава около името Майкъл ще се
