понесат приказки.
Споменът за целувката на Тед често изплуваше в съзнанието й. Кейт бе преодоляла неприятните изживявания от първите си дни в Дъблин.
Лаура и Литър О’Конър много й помагаха. Тя живееше при тях и се чувстваше на сигурно място. Държаха се сърдечно с нея, без да проявяват излишно любопитство към личния й живот. Тед О’Мейли рядко се виждаше, което се оказа добре дошло за успешното й начало във фирмата. Единствено той знаеше за премеждията й от пристигането на гарата до назначаването на работа. Споменът за Майкъл, все така жив и ярък, не я напускаше.
IV.
Времето летеше и Кейт с изненада установи, че са изминали вече два месеца, откакто бе в Дъблин. Дойде Октомври. Зелените хълмове около Уиклоу се покриха с есенни багри. Един ден, макар и неохотно, Кейт прие поканата на Катя да посетят „Емералд Лион“. Предстоеше й много работа в къщи, но не искаше да разочарова приятелката и се съгласи:
— Завиждам на всяка жена, която познава Тед О’Мейли — с тъга каза Катя.
Кейт не повярва на ушите си:
— Досега говореше за друг мъж?
— Така е! Не познавам друг, допринесъл толкова много за фирмата, колкото Тим О’Хара. Ако беше честолюбив, отдавна да е заел по-висок служебен пост и да се е замислил за създаване на семейство. Но Тед изглежда чудесно, не намираш ли? Винаги настръхвам, когато ме погледне, а може би е така с всяка жена от 16 до 19 години.
— Именно на това залага той — отбеляза хладно Кейт. — Успехът на един женкар повишава самочувствието му.
Катя я погледна озадачено, управлявайки колата.
— Вероятно ти си единствената, която още не е станала негова жертва? — шеговито подхвърли тя.
Приятелката й долови подтекст в нейните думи и отбеляза:
— Доколкото зная, той е сгоден, а флиртува с всяка срещната. Една истинска дама не би позволила това.
— Хващам се на бас, че Мойра Мак Гий няма да се омъжи за Тед. Сгодени са от доста време, а един годеж, както казваше леля ми, е като шлейф на дреха: колкото е по-дълъг, толкова повече прах събира…
— И толкова по-мръсен става — добави Кейт.
Катя се засмя на глас, но после съвсем сериозно предложи:
— Хайде да не говорим за него. Все пак ни е шеф. Личният му живот си е негова работа и не ни засяга. Възхищавам му се. За мен Тед е изключителен бизнесмен, добър работодател и отличен дизайнер.
— А какъв човек е Мойра, годеницата му? — колебливо попита Кейт.
— Ще разбереш в края на месеца по време на традиционното тържество, което се урежда от учредителите на фирмата.
Паркираха автомобила на единственото празно място и слязоха, оправяйки дрехите си.
— За първи път чувам за тържеството — отбеляза Кейт.
— Сега вече знаеш, но помисли как ще се облечеш. Всички ще проявят интерес към новата дизайнерка и ще оценят квалификацията ти според дрехите.
Докато мълчаливо вървяха, Кейт се замисли, как да си направи евтина, но ефектна вечерна рокля.
„Емералд Лион“ бе от известните заведения в Дъблин. Кейт възнамеряваше да седнат в някой ъгъл, но тя възрази и я поведе към бара. „Емералд Лион“ се посещаваше, за да видиш и да бъдеш видян. Черни мраморни стъпала водеха до дълъг гладък плот. Около дансинга бяха наредени малки масички.
— Надявам се Тим да ме придружи за празника на учредителите — отбеляза Катя, изпълнена с надежда.
Двете застанаха на стъпалата и се заоглеждаха за свободни места.
— Вероятно Тим би танцувал с мен, ако ме забележи… — продължи тя.
— А защо не поканиш някой свой познат за празника? — предложи Кейт.
Разговаряйки, те се насочиха към една свободна маса в дъното на бара.
— Не искам. Ако съм с друг мъж. Тим няма да танцува с мен. Ще бъде ужасно.
— Това, което ти предлагам, ще го накара да се замисли — убеждаваше я Кейт.
Седнаха и поръчаха две питиета.
— Вероятно ще изтълкува нещата погрешно. Нямам навик да давам повод за ревност. Тези методи са остарели и днес не могат да се използват. Обещавам ти…
— Виж какво — прекъсна я Кейт, — не разбираш ли, че докато всичко зависи от теб, Тим няма да вземе инициативата и да разкрие чувствата си. Дай му шанс! Съветвам те да поканиш някой, който не е свързан с фирмата. Така ще е по-добре, повярвай ми. Някога направих същата грешка…
Катя я погледна и хвана ръката й:
— През цялото време имах чувството, че нещо те измъчва. Какво ти е?
Сянка премина по лицето на мис Донели.
— Не мога изведнъж да ти кажа. Всичко свърши и сега се опитвам да забравя този мъж. Заради него дойдох в Дъблин, а той бе напуснал града.
Келнерът донесе поръчката. Кейт едва сдържаше сълзите си, но се опитваше да запази самообладание.
— Съжалявам, извинявай! — обърна се към нея приятелката й. — Повече няма да говоря за това. Ще те послушам и на празника ще поканя Кен Уилогби. Познавам го от ученическите години. Приятелката му е студентка по икономика в Лондон, но Тим не бива да узнае. Между другото Кен е фантастичен. А ти с кого ще бъдеш?
Кейт сви рамене:
— Не зная. Може би сама.
— За бога! — ужаси се Катя. — Ако си сама, Тим цяла вечер ще танцува с теб и няма да ме удостои дори с поглед.
— Аз не танцувам — излъга бързо Кейт, за да я успокои.
Точно в този момент някой застана до масата им.
— Щом като не танцувате, тогава сигурно ще вечеряте? — каза ненадейно появилият се Тед, — но ви предупреждавам, че тук кухнята не е за предпочитане.
— Тед! — извика Катя. — Очаквах ви най-рано в края на седмицата.
Приятелката й не бе обхваната от радостни чувства. Без да си дава сметка какво точно, предчувстваше, че нещо ще се случи. За щастие осветлението беше слабо и трудно се забелязваше вълнението й.
— Седнете — опита се да бъде любезна Кейт.
Тед бе облечен в костюм от туид и новата дизайнерка не откъсна поглед от високата му атлетична фигура, докато той не седна на тяхната маса. В този миг пристигна келнерът и му поднесе чаша с някаква мътна течност.
— Какво е това? — полюбопитства Катя.
— Мой специалитет: една трета джин, една трета коняк и една трета лимонов сок. Искате ли да опитате?
— Благодаря, предпочитам моето питие. И без това съм като замаяна от атмосферата.
И Кейт не се чувстваше твърде добре. Обстановката в бара беше потискаща — натрапчива музика, постоянно влизащи и излизащи посетители — всичко я дразнеше.
— Ще ни кажете ли защо се връщате преждевременно от Париж? — запита Катя.
Той вдигна чашата си:
— Мисля, че имам право на малка почивка. Както чувам от Тим, Кейт добре се справя с работата. От нея ще стане добър дизайнер.
Лицето на Катя засия:
— Поздравявам те, Кейт! Гордея се с теб! Ти си първата жена в отдела, а бележиш такива успехи само
