— Така е! — извика тя. — Стотици пъти!
Опита се да се изправи, но Тед я спря.
— Лъжете. Вие сте подла лъжкиня!
— А вие не сте джентълмен, мистър О’Мейли!
— Никога не съм твърдял подобно нещо.
— Откъде знаете тогава, че ви лъжа? — обърна се тя.
— Толкова ли сте сигурен?
— Познавам жените. По-лесно им е да минат през ада, отколкото да признаят, какво се е случило с тях.
— Тогава жените ви са били старомодни.
Тед О’Мейли кимна:
— Признавам, че и възгледите ми са твърде старомодни.
— Тогава предпочитам да се върна в каменната ера — пошегува се тя. — „Аз съм господар, ти си робинята!“
Тед се засмя с пълен глас:
— Мис Донели, до вас не би се приближила никоя…
— Също и Мойра ли? — пресече го тя.
— Мойра няма нищо общо с вас.
— Все пак сме жени.
— Това е единственото, което ви свързва — отвърна той.
— Бегло я познавам, но се питам, какво намирате в нея?
— Преди година тя бе мило създание. Чаках я твърде дълго, тя се промени. Вече не се решавам на такава връзка.
— Това означава, че…
— Че играя с фалшиви карти?
— Казвате го вие.
— Аз също се промених. Станах безчувствен и пресметлив.
— Моля ви, човекът, за когото говорите, е моят шеф.
Тед се приближи така близо до нея, че сърцето й заби лудо. Мислено тя прецени разстоянието до вратата. О’Мейли започна да я гали по косата.
— Не! — прошепна Кейт. — Не мога… Не ме предизвиквайте. Не бих издържала на изкушението.
— Сега сте откровена.
— А вие? Успяхте ли да осведомите Мойра за мен и Майкъл?
— Не. Майкъл я осведоми.
— Майкъл?! Не може да бъде!
— Има навика да изповядва често душата си.
Мис Донели не повярва, но разговорът за Майкъл прекъсна близостта, която се беше създала между тях. Под предлог, че я чакат долу, тя се измъкна от спалнята на Тед и той не я спря.
VI.
Влизайки в асансьора, Кейт забеляза, че е забравила джемпера си при Тед. Нямаше смелостта да се върне. Предположи, че той ще й го донесе по-късно.
В салона свиреха джаз и гостите се забавляваха добре. Помещението бе препълнено и горните прозорци, въпреки хладното време, бяха отворени.
Кейт откри Катя и Кен на дансинга. Тим стоеше до вратата с чаша в ръка:
— Роклята ти е чудесна! — подхвърли той, поглеждайки полуоткритите й гърди — каня те на танц.
— С удоволствие, но по-късно. Никола вероятно ще ме потърси.
Тим с усмивка обясни, че кавалерът й играе билярд и няма да забележи нейното отсъствие. Действително Никола беше в билярдната зала. Кейт се засрами, че точно той обираше парите на колегите й най-безцеремонно, но не посмя да се намеси.
Скоро гостите се събраха около бюфета за вечеря. Тед взе думата:
— Бих желал — започна той, — да изкажа най-сърдечна благодарност на всички сътрудници, допринесли за реализиране на проекта „Нови тенденции в производството на туид“, особено на…
Той се огледа наоколо:
— Мис Донели, бихте ли дошла?
Всички погледи се насочиха към нея.
— Поздравявам ви! — продължи той, като й подаде кожена папка с грамота и образец на гуид по неин дизайн.
Тя не повярва на очите си. С помощта на Тед мострата изглеждаше чудесно.
Гостите изръкопляскаха, а тя едва намери сили да каже:
— Благодаря ви за съдействието, мистър О’Мейли.
Докато приемаше поздравленията от своите колеги, Кейт стискаше в ръка отличието: Никой не завиждаше на успеха й. Първият образец вече бе готов, предстоеше й работа по колекцията на Русел. Скандално започналата вечер се превръщаше в триумф.
Тъй като Никола не се появи, тя седна до Катя и Кен. Когато Кен отиде за кафе, до тях се приближи Тим.
— Здравей, Тим! Как си? — любезно го поздрави Катя.
Той изглеждаше блед, сигурно беше попрекалил с пиенето.
— Ако кавалерът ти разреши, бих танцувал с теб, Катя.
— Решавам сама и не възразявам. Да вървим.
Звучеше приятна музика. На дансинга вече танцуваха блус Мойра и Тед.
— Много е хлътнала по него, горката — пошушна Катя на приятелката си, преди да последва Тим.
Докато пиеше кафето, Кейт наблюдаваше танцуващите. Изведнъж почувства нечия ръка на рамото си.
— Ще танцуваме ли?
Изненадана, тя изпусна чашата и заля роклята си. Висок рус мъж коленичи и започна да почиства със салфетка кафето.
— Майкъл! Това си ти!
— Здравей, Кейт! — с усмивка каза той.
Бе настъпил мигът, който толкова отдавна чакаше и тъкмо сега да изцапа роклята си! Майкъл я поведе към дансинга.
— Не мога да повярвам!… — опитваше се да каже нещо тя. — Америка добре ти се е отразила. Защо се върна?
— Диана и аз се разделяме окончателно — обясни тихо Майкъл. — Няма повече смисъл да живеем така. Тя е на Ривиерата, а аз се върнах, за да рисувам…
— За да рисуваш ли?
— Да, и за да те видя. Едва те познах. Станала си по-красива от преди, скъпа…
В очите й се появиха сълзи. Искаше й се да седне. Тръгна заедно с Майкъл към масата си, но се появи Тед и препречи пътя й с думите:
— Разрешавате ли?
Майкъл се вцепени, но не каза нищо и мълчаливо на пусна дансинга.
— Защо не ме предупредихте? — попита Кейт, танцувайки.
— Не знаех. Професор Догън обича изненадите и така настройва жертвите си една срещу друга.
— Не говорете по този начин. Той се е разделил вече със сестра ви и затова е тук.
Гневни пламъчета заблестяха в очите на Тед:
— Диана отдавна трябваше да остави този плейбой.
— Искате да ме защитите ли? Едни се развеждат, други желаят да бъдат цял живот заедно. Не сме в 19 век! Не всеки има смелостта да признае грешките си! — добави Кейт.
