Леополд положи усилия да не изпадне в чувство на съжаление към себе си, но не можеше да не сподели с Волфганг каква тежка загуба са понесли. Не можеше обаче и да се размеква, най-малкото пред сина, чийто наставник е бил цял живот. Нима жертвата, направена от Ана Мария, ще се окаже напразна; тогава как би се примирил той със смъртта й?
„Не се безпокой за мен, аз ще се помъча да надмогна скръбта си — писа той, — както подобава на мъж. Винаги помни каква прекрасна майка си имал. Сега ще можеш напълно да оцениш нейната любов и грижи.“ В края на писмото Леополд посъветва сина си да направи всичко възможно, за да получи поръчка за опера. Това било далеч по-разумно, отколкото да зависи от хора като Льогро, Новер или дори дук дьо Гин, макар че прояви интерес какво е станало с тях — защото Волфганг не бе споменал нито дума по този въпрос.
Леополд изпрати писмо и на Грим, в което благодари на барона за доброто му отношение към Ана Мария и Волфганг; запита го има ли в Париж за сина му някакви перспективи.
И въпреки всичко Леополд не намираше покой от една мисъл — толкова ли неизбежна е била смъртта на Ана Мария? Представяше си я как лежи там съвсем сама, сред чужденци, и това го мъчеше непоносимо. После изведнъж му хрумна, че трябва веднага да върне сина си от Париж, докато този град не е погубил и него, да го върне дори ако, както той се надяваше, Грим съобщи радостната вест, че работите на Волфганг се нареждат.
През цялата следваща седмица много приятели на Моцартови ги посетиха вкъщи и поднесоха своите съболезнования. Леополд беше трогнат от тези прояви на внимание, въпреки че визитата на графиня Лютцов, както той предполагаше, бе продиктувана и от други съображения.
Макар Леополд да смяташе музикалния вкус на графинята за малко странен и непостоянен, тя си оставаше една от най-влиятелните личности в Залцбург: бидейки племенница на Колоредо, графинята разполагаше с голяма власт сред двора. Леополд я въведе в Танцмайстерзал.
Графинята добре помнеше тази концертна зала — неведнъж е била тук на уроци по музика. Но сега, като я приемаше в Танцмайстерзал, Леополд сякаш подчертаваше значението на нейната визита и тя разбираше това.
Поговориха за чудесната жизнерадост на Ана Мария, за ужасната загуба — нейната смърт; графинята попита:
— Какво смята да прави занапред Волфганг?
— В какъв смисъл, ваше сиятелство? В Париж Волфганг се радва на огромен успех.
— Но до мен достигнаха слухове…
— Че новата му симфония е получила бурно одобрение на концерт, почетен от присъствието на Луи XVI, изпълнена от оркестър „Консер спиритюел“ — раздразнено и решително я пресече Леополд. — И че фаворитът на Мария Антоанета, Новер, е поръчал на Волфганг музика за своя балет, а дук дьо Гин, довереник и съветник на краля и кралицата, е повярвал в гения на Волфганг и е станал негов покровител и ученик.
— Но вие винаги сте били толкова задружно семейство! Да бъде далеч от близките си — това не е за Волфганг.
— Същото твърдеше и скъпата ми жена. А сега той е там съвсем самичък. — Колкото и да се мъчеше да се овладее, в очите на Леополд нахлуха сълзи.
— Музиката тук е в плачевно състояние. Фискети ни напусна окончателно, а Лоли е на смъртно легло. Придворната капела има голяма нужда от попълване.
— Зная. Напоследък работя за трима.
— Негова светлост цени това. Ето защо смята, че ви трябва помощ.
Леополд се съмняваше дали този факт наистина безпокои Колоредо, но каза:
— А Михаел Хайдн? Той е много способен музикант, когато…
— Когато не пие. А пие почти непрекъснато. Затова изпадна в немилост пред негова светлост. И сега, когато Брунети има незаконородено дете и всички научиха за това, назначаването му за капелмайстор може да предизвика скандал.
Ловък маниер да го накара да заговори за сина си, помисли Леополд и млъкна.
— Освен това след смъртта на Адлгасер много ни трябва органист.
— Значи, негова светлост иска да има органист, който освен това трябва да свири добре на клавир и да бъде диригент? Къде има такива хора?
— И тъй, сам виждате, господин Моцарт, че сме в много затруднено положение.
„И още как“ — тържествуваше в себе си Леополд, но рече:
— Нямам честта да познавам човек, който би отговарял на подобни изисквания, както желае негова светлост.
Графинята изведнъж се видя затруднена да разкрие целта на посещението си.
— При това никога не бих посмял да препоръчам някого на негова светлост, тъй като е извънредно трудно да се намери музикант, който би му допаднал.
— Браво! Колко жалко, че не сте държавник!
— Нима не искате да чуете искреното ми мнение? — И Леополд отново се затвори в себе си.
— Напротив, господин Моцарт. Тъкмо затова дойдох при вас.
— Ваше сиятелство, ласкаете ме.
— Никак. Вие разбирате от музика както никой друг в Залцбург. Били сте в Лондон, в Париж, почти във всички музикални центрове на Европа. Вие най-добре знаете кой подхожда за това място и кой не.
— Ако попитат вас, кого бихте препоръчали, графиньо?
— Волфганг е будил възхищение навсякъде, където е свирил.
— С изключение на Залцбург!
— Дори в Залцбург!
— Затова ли го уволниха?
— Той сам поиска да бъде освободен, господин Моцарт.
— Негова светлост ни даде да разберем нещо съвсем друго.
— Негова светлост беше зает по онова време с други неща: с Бавария, Австрия, Прусия, с опасността от вражеско нахлуване. Много го опечали вестта за кончината на вашата съпруга. И ви праща своите съболезнования.
— Той все още ли се сърди на Волфганг?
— Всъщност никога не му се е сърдил. Беше само поядосан, нищо повече.
— Обаче както преди продължава да предпочита чужденците пред добрите, сериозни немски музиканти.
— Вече не. Господин Моцарт, бихте ли писали на сина си?
— За какво, ваше сиятелство?
— Хм, да речем, за мястото на катедрален органист преди всичко.
— Не мога! Синът ми би се надсмял на такова предложение. Ще откаже просто само заради заплатата.
— Колко пари ще иска?
— Очаква да припечели тази година в Париж най-малко хиляда гулдена.
— Адлгасер получаваше само триста.
— Но на вас ви трябва не само органист. Трябва ви и изпълнител на клавир, и диригент, и композитор, а по-добър от него няма да намерите.
— Несъмнено. Обаче хиляда гулдена е грамадна сума.
— Точно затова смятам, че да говорим повече по този въпрос е безполезно. Ценя вашата заинтересованост, графиньо, и зная, че главната ви грижа, също както и моята, е да повдигнем равнището на музиката в Залцбург. Но моя грижа също така представлява бъдещето на сина ми, той трябва да получи и други гаранции. Например, редовно да му се дава отпуск, за да пише опери. Тъй че напразно губим време, като обсъждаме този въпрос.
— За всичко трябва да се помисли, но възможно е да успеем в края на краищата да постигнем общо съгласие.
Леополд се чувствуваше истински Макиавели — колко ловко накара графиня Лютцов да разкрие тайните желания на Колоредо — и беше горд от това как успя да извърти работата. Но когато седна да пише на
