Леополд чрез Булингер, с изключение на няколко по-дребни искания, Волфганг разбра: баща му очаква от него съгласие — макар все още да не желаеше да се върне в Залцбург.
Но положението, ако се съдеше по писмото на татко, явно се бе променило към по-добро:
„Благодарение на моя такт и настойчивост старанията ми се увенчаха с успех. Дават ми заплатата на Лоли — петстотин гулдена годишно, срещу което трябва да изпълнявам задълженията му на заместник капелмайстор, а ти ще получиш също петстотин гулдена в качеството си на концертмайстор, органист и мой помощник. Архиепископът се съгласи и да те пуска на две години веднъж до Италия или другаде — където пожелаеш, — за да пишеш там опера: в Манхайм, Виена или Мюнхен. Извини се, задето няма възможност сега да те назначи за капелмайстор, но каза, че след време непременно ще заемеш този пост.
Всички в Залцбург искрено се радват на твоето завръщане, особено графиня Лютцов, която сега се ползува с огромно влияние пред Колоредо; тя се държи така, сякаш назначението ти е нейна победа.
С най-голямо нетърпение те очакват обаче любящите те баща и сестра. Зная, че най-голямата мечта на нашата мила мама бе всички да се съберем колкото може по-скоро. Мисля, че далеч от теб не бих издържал, но веднага щом те почувствувам в прегръдките си, ще придобия нови сили; същото важи за Нанерл.
Освен всичко друго трябва да разбереш следното: колкото по-дълго оставаш у Грим, който очевидно е недоволен, че трябва да харчи за теб, толкова повече пари ще му дължим. Затова се налага да заминеш незабавно, докато не сме задлъжнели на барона така, че никога да не можем да му се изплатим. И тъй, четиристотинте гулдена, които заех в Залцбург във връзка със заминаването ти, нараснаха на седемстотин. Мисля, че ще ти е неприятно, ако ме хвърлят в килията на длъжниците, а това неизбежно ме очаква, в случай че не се завърнеш.“
Волфганг се усъмни във внезапното доброжелателство на Колоредо към него, но татко го увери, че негова светлост е станал съвсем друг: вече му било омръзнало да го мамят музикантите италианци и сега възторжено хвалел таланта на Волфганг.
„А Карл Арко? — писа Волфганг. — Няма да се завърна, ако ще продължава да се меси в музиката.“
Волфганг ще бъде напълно независим, отвърна татко, в Залцбург ще се намери място и за госпожица Алоизия, ако тя изрази такова желание, макар да научил, че била ангажирана от Карл Теодор за певица в немската опера в Мюнхен със заплата шестстотин гулдена годишно.
Напускането на Париж разочарова Волфганг. Той възнамеряваше да наеме бърза и удобна самостоятелна карета, която за шест дена щеше да стигне до Страсбург — първата голяма спирка по пътя за Залцбург.
Вместо това Грим се изхитри Волфганг да замине от Париж седмица по-рано, отколкото предполагаше, без да е получил от колиета си шестте току-що завършени от него сонати; отгоре на всичко Грим го качи в неудобен дилижанс под предлог, че това било най-бързото съобщително средство, което можело да се вземе.
Пътуването до Страсбург продължи дванадесет дълги дни. Волфганг с гняв разбра, че Грим го е настанил в най-евтиния екипаж, при това най-бавния, само и само да даде по-малко пари. Баронът наистина плати пътя до Страсбург, но докато той си спести парите, Волфганг трябваше да похарчи много повече от предвиденото за стаи, защото се наложи да прекара два пъти повече нощи в скъпите крайпътни странноприемници.
Не можеше да спи по време на път и всяка нощ го будеха в три часа, за да потеглят колкото може по- рано поради бавните коне. Седалките в пощенския дилижанс бяха твърди, същински камък. Като стигнаха Страсбург, той почна да се съмнява дали ще стигне до дома, без да се натърти сериозно. Тешеше го единствено съзнанието, че с всеки ден се приближава все повече до Алоизия.
51
В Страсбург се наложи непредвиден престой. Въпреки горещото желание да види час по-скоро Алоизия, Волфганг си позволи решението да остане три седмици тук и да даде три концерта. Приходът от тези концерти възлезе само на седем луидора, което съвсем не покри разноските по тях, и Волфганг имаше чувството, че е свирил за собствено удоволствие. Преструваше се, че му е все едно, но лошият прием дълбоко го огорчи.
Минало бе вече повече от месец, откак напусна Париж, и татко настояваше в писмата си той веднага да се завърне, предупреждаваше го, че длъжността не може дълго да стои вакантна, но вместо това Волфганг замина за Манхайм. Макар семейство Вебер да бе последвало в Мюнхен двора на Карл Теодор, той се надяваше в Манхайм да му се удаде някаква възможност, която да го избави от необходимостта да се върне в Залцбург. Веднага щом намери работа в Манхайм, ще направи предложение на Алоизия.
Канабих бе заминал с двора за Мюнхен, но съпругата му прие сърдечно Волфганг и настоя той да се настани у тях.
Моцарт се убеди, че още го свързва с Манхайм предишната взаимна любов. Обстановката предразполагаше и в главата му се родиха множество планове, за които побърза да уведоми баща си. Но когато плановете му рухнаха един след друг, а заминаването от Манхайм все се отлагаше, татко писа:
„Безбройните ти планове ме изумяват. Ако ми съобщиш дори само за още едно такова нещо, ще се побъркам или ще умра от всичката тази бъркотия. На път за Париж ти през цялото време гради какви ли не планове, а откак го напусна, ми съобщи нова дузина варианти как ще преуспееш. Нито един от тях обаче не се осъществи и единственото, което остана, е постоянно растящото бреме на дълговете.
Време е да скъсаш с лековерните мечти и да престанеш да ме принуждаваш да лъжа, в противен случай ще погубиш баща си и сестра си, които пожертвуваха толкова заради тебе. Откак майка ти без време се помина, неведнъж съм молил бога да не поемеш върху съвестта си и смъртта на твоя баща. Защото знаеш, че ако майка ти се беше завърнала от Манхайм в Залцбург, вместо да отиде с тебе в Париж, и досега щеше да бъде жива.“
Волфганг дълго отлага отговора. Когато се залови за перото, написа само няколко реда: отмина с мълчание бащините упреци, съобщи, че отива в Мюнхен да се види с госпожица Алоизия и оттам незабавно се връща вкъщи. Но нали сам татко бе намислил мама да отиде с него в Париж, а не той? Волфганг не откриваше вина за това у себе си, чувствуваше се дълбоко засегнат и все пак се мъчеше да пише на баща си колкото може по-мило, като си мислеше: татко ме упреква и тутакси признава, че ме обича, а аз в нищо не го упреквам, защото също го обичам. Волфганг молеше бога срещата с баща му да мине без повече упреци, но на душата му бе тежко. Въпреки това пред Алоизия той трябва да застане като победител. Не можеше да повярва, че с нещо е виновен за смъртта на мама.
Пристигна в Мюнхен през първия ден на Коледа и веднага се упъти към Веберови. Жилището им беше близо до театъра и резиденцията на курфюрста и Волфганг веднага забеляза, че материалното състояние на семейството се е подобрило чувствително. Къщата беше голяма и внушителна — като на богатите бюргери.
Вратата отвори Фридолин; като видя на прага Волфганг, отдръпна се назад и смутено избъбри:
— Чухме, че майка ви е боледувала от заразна болест.
— Глупости! Имаше възпаление на червата. Как е Алоизия?
— Прекрасно. Вие навярно знаете за нейната сполука.
— Разбира се. И от душа се радвам. Знаех, че бърже ще преуспее.
— Вашите уроци й бяха от полза. — Но Вебер продължаваше да държи Волфганг на вратата, без да го покани.
Предположила, че е пристигнал господин Моцарт, зад Фридолин се показа Констанце и учудено попита:
— Татко, защо не го поканиш да влезе?
Когато Фридолин не помръдна от мястото си, Констанце сама хвана Волфганг за ръката и го въведе в гостната. Волфганг забеляза, че девойката има вече по-солиден вид, но мислите му бяха напълно заети с Алоизия, той не виждаше нищо друго, не видя дори радостта, грейнала в очите на Констанце.
