Отговор не последва. Стъпките продължиха да ехтят някак неестествено силно. Интересно дали така крачи дяволът, когато преследва човек? И съществува ли изобщо дяволът? Ако съществува, сигурно ще го срещнеш тъкмо на такова място. Когато Волфганг слезе от възвишението, стъпките замряха. Но останаха нервните тръпки, те засилиха още повече отвращението му към гробищата и желанието да избяга от Залцбург.
Няколко минути по-късно, както крачеше към катедралата по обикновено безлюдната уличка зад нея — беше забравил нотите си на органа и искаше да ги вземе, докато не са се изгубили, — Волфганг изведнъж видя да идва насреща му Карл Арко. Уличката беше тясна, двама не можеха да се разминат. Ако протегнеш ръка, ще докоснеш стената на отсрещната къща. В главата на Волфганг се въртеше мисълта: кой от двамата ще трябва да стори на другия път.
Отстъпи той. Хлътна в първия вход, който му попадна, като се престори, че търси някакъв адрес и се готви да влезе. Главният иконом продължи пътя си, а Волфганг, долепен до вратата, се почувствува оскърбен.
Споменът за това унижение дълго го измъчва.
53
Поръчката от баварския курфюрст да напише италианска опера за мюнхенския карнавал през януари 1781 година се стори на Волфганг дар от небето. Колоредо не посмя да попречи. Карл Теодор беше твърде силен съсед и да го обидиш, значеше да поемеш голям риск, затова дадоха на Волфганг шестседмичен отпуск във връзка с изпълнението на поръчката.
Чувствуваше се окрилен и увери татко:
— Тази опера ще ни донесе слава.
— Трудности ще има доста — предупреди го Леополд.
— Но оркестърът на Канабих е най-добрият от всички, които познавам. А и той ще ангажира истински певци. Струва ми се, че за тази поръчка трябва да благодарим тъкмо на него.
— Канабих ще покани певци по вкуса на курфюрста. Кой може да каже от какво ще се ръководи в избора си? От стремеж за икономии? От приятелски чувства? От политически съображения? Трябва да бъдеш нащрек.
— Разбира се! Достатъчно мъки съм изтърпял.
И все пак Волфганг бе щастлив — пред него се откриваше прекрасна възможност да се отърве от Залцбург. Той заяви:
— Ще се постарая „Идоменей“ да има шумен успех; след тази опера много владетели ще искат на всяка цена да ме вземат на служба. Смятам да напиша музиката героична и величествена.
Карл Теодор, прибягвайки до услугите на придворния композитор на Колоредо, целеше да направи с това дипломатически жест и избра за операта либрето, написано от Джамбатиста Вареско, придворен залцбургски капелан.
В основата на „Идоменей“ лежеше троянска легенда. Поетът Вареско бе съчетал няколко пиеси, написани на тази тема. И Волфганг се съмняваше дали капеланът е успял да подобри сюжета. Много пасажи от либретото звучаха високопарно и помпозно. И все пак фабулата след известни поправки можеше да се окаже завладяваща. Драмата таеше в себе си възможности за създаване на благородна, изразителна музика; досега нито един сюжет не бе разкривал такава перспектива. Обмисляйки тоналността на операта, Волфганг няколко дни подбира от либретото най-сценичните от негово гледище моменти.
Идоменей, цар на Крит, след като завладява Троя, изпраща към палатите си пленената от него принцеса Илия, дъщеря на Приам. Царят я следва с друг кораб. Крит е вече близо, когато в морето се разразява страшна буря, грозяща с корабокрушение. На Идоменей му се струва, че бурята е пратил с някаква цел сам Нептун. За да усмири гнева на бога на морето, Идоменей обещава на Нептун да му принесе в жертва първото живо същество, което срещне на брега. Бурята утихва и Идоменей разбира, че е станал заложник на морския бог.
Първият, когото Идоменей вижда на брега, е неговият син Идамант — дошъл да посрещне баща си. Царят не е в състояние да изпълни дадената пред бога клетва и решава да отпрати сина си от острова. По съвета на довереника си Арбас царят заповядва на Идамант да придружи Електра, царица на Аргос, до нейната родина. Този план има и друго предимство за Идоменей, защото синът му, дал обещание да се ожени за Електра, е влюбен в Илия.
Коварството на Идоменей предизвиква отново гнева на Нептун. В момента, когато Идамант трябва да отплава от брега, богът на морето изпраща друга буря, за да не може корабът на Идамант да потегли, и заповядва на едно морско чудовище да опустоши Крит. Идамант е безсилен да се справи с бурята, той трябва да остане на брега, но успява да убие чудовището. Тогава върховният жрец на Нептун разказва на Идамант за обещанието на Идоменей. Идамант решава да изпълни задължението на баща си, ала в този момент Илия предлага себе си в жертва вместо него. Това умиротворява Нептун и подводен глас повелява на Идоменей да се откаже от властта в полза на сина си и да разреши на влюбените да се оженят. Идоменей се съгласява и макар че отхвърлената Електра изпада в ярост, тя е безсилна да попречи на Идамант и Илия да се съединят.
В навечерието на заминаването си за Мюнхен Волфганг вече бе завършил част от музиката, но не можеше да намери с Вареско общ език. Използуването на либретото в оригиналния му вид би означавало неизбежен провал.
— Трябва да изтъкна на придворния капелан какви изменения е необходимо да се нанесат — каза Волфганг на татко, — иначе глупостите му ще провалят цялата партитура.
— Почакай до Мюнхен. Там Вареско не ще може да ти попречи да направиш своите поправки.
Волфганг пристигна в Мюнхен седмица преди определения срок. Гореше от желание да започне репетициите на операта и като поднесе почитанията си на Карл Теодор, който се държа с него подчертано вежливо, побърза при Канабих. В качеството си на придворен капелмайстор той вече бе набелязал певците и щеше да бъде освен това режисьор на постановката.
— Идоменей ще се изпълнява от Раф — обяви Канабих.
— Не е ли прекалено стар за тази роля? Лично аз много го обичам. Той направи доста за майка ми в Париж, по-добър приятел не може да се желае, но е вече на шестдесет и шест години.
— Раф е тъкмо на годините на Идоменей. — Канабих оглеждаше сцената, където щеше да пее Раф. — Освен това от всички тенори немци той се представя най-добре в италиански опери. Раф е прочут и в Германия, и в Италия. Ще спечели нова слава за вашата музика.
— При това е любимец на курфюрста.
— Не бих ви съветвал да кажете такова нещо в тяхно присъствие. Ще се почувствуват засегнати.
— Но ще се справи ли старецът с такава трудна роля?
— Ако не напишете за него твърде дълги и твърде сложни арии.
— Той е посредствен актьор. Държи се на сцената съвсем сковано.
— Раф все още изкусно владее гласа си, ако, разбира се, музиката не е прекалено претенциозна. И знайте, нямаше да ви дадат поръчката за тази опера, ако не беше неговото влияние.
— Мисля, че решаваща роля е изиграла вашата препоръка.
— Да, аз също предложих вас, но най-красноречиво убеждаваше курфюрста именно Раф.
— Нямам нищо против тенора, ала, разберете, от тази опера зависи цялото ми бъдеще. Така смята и баща ми.
— Какво ви тревожи тогава? Без съмнение ще успеете да напишете музика за гласа на Раф.
„Мога да напиша музика за всеки глас — помисли Волфганг, — но затова ли се заех да композирам тази опера?“ И в същия миг си спомни за какво
