Каква възможност пропуснах!
Мой най-скъпи татко, все по-трудно понасям всичко това. Или ще трябва да пожертвувам възвишените си стремежи и да стана обикновен слуга, или да защитя честта си на музикант.
Ти знаеш колко оскърбления ми се е наложило да изтърпя, но тук завързах извънредно полезни връзки — за такива всеки музикант във Виена може само да мечтае. Към мен се отнасят с огромно уважение най-именити люде, готови са щедро да платят за всяко мое изпълнение. Трябва ли да пожертвувам всичко това заради някакви си четиристотин и петдесет гулдена? И в края на краищата да умра в неизвестност? Във Виена пред мен се разкриват безброй възможности! Граф Палфи ме представи на Стефани, инспектор в немската опера и фаворит на императора; изсвирих му няколко арии от «Идоменей» и те му направиха силно впечатление.
Стефани каза, че ако остана във Виена, ще смята за чест да работи с мене. Ще ми покаже своето либрето веднага щом реша какво да предприема.
Принц Кобенцл ми уреди изгодни уроци при своята братовчедка графиня фон Румбек. За дванадесет занимания получавам шест гулдена — три пъти повече, отколкото плащат за тази работа в Залцбург: принцът обеща да ми намери още ученици, ако остана във Виена. За да се издържам тук, ми са достатъчни не повече от двама ученици.
Зная, уверявам те в това, че след здравето парите са най-важното нещо на света и Виена е тъкмо този град, където ще мога да ги изкарвам. Не се безпокой, ако ми се наложи да напусна мюфтията. А в случай че се опита да си отмъсти на тебе, заедно със скъпата мм сестра винаги ще можете да дойдете тук — ще се справя с издръжката на всички. Целувам ти сто пъти ръцете и от все сърце прегръщам милата ми сестра, като оставам,
Волфганг поиска съвет от графиня Тун — как преценява тя шансовете му във Виена. „Графинята е толкова музикална“, мислеше си той, седнал в богато обзаведената просторна концертна зала в двореца й. Въпреки оптимистичния тон на писмото до баща си Волфганг се измъчваше от съмнения и лоши предчувствия.
— Видяхте ли се с Мария Антоанета, когато бяхте в Париж? — попита графинята.
— Не.
— А положихте ли усилия за това?
— Не съм се отнасял лично до нея. Но мои приятели от придворния оркестър се опитаха да ми уредят аудиенция.
— И какво е казала тя?
— Нищо! Дала вид, че не ме помни. Приятелите настоявали: „Господин Моцарт е сега в Париж и ще смята за чест да свири пред вас“, а тя отвърнала: „Моят маестро е Глук. Тук изпълняваме само музиката на Глук.“
— За Виена важи същото, Волфганг. Глук е любимец и на императора.
— Йосиф II много благосклонно слуша моята музика и беше крайно любезен.
— Доколкото това нищо не му струва. Типична проява на един хабсбург.
— Излиза, че напразно се надявам на неговата поддръжка?
— Не бива никому да се надявате. Дори на мене. А най-малко на Йосиф II. Разберете, може да настъпи време, когато императорът въпреки най-добрите си намерения ще бъде изцяло зает с други, по-важни неща.
— Така ли? — Волфганг въпросително погледна графинята. — Смятате, че трябва да се върна в Залцбург?
— Това сам ще решите, Волфганг. Хареса ли ви Версай?
— Повечето дами там са или проститутки, или метреси. А мъжете се занимават с лов, събират кутийки за енфие и слагат рога на приятелите си.
— Мислите, че тук хората са по-други?
— Значи, думите ми могат да се отнесат и за Виена?
„Не, положението е доста по-сложно — помисли си графинята. — Волфганг има голяма нужда да вярва в хората, да ги обича; понякога той изглежда наивно дете, макар че всъщност умее не по-зле от другите да преценява околните и добре познава човешката натура. Но без тази вяра в хората, без тази любов той не би могъл да пише музика така, както желае, и напразно се мъчи да се представи за циник. Без любов се чувствува изгубен. В любовта е неговата сила, на любовта се крепи неговата вяра. За лошата музика и лошите музиканти той може да се изказва язвително, понякога дори злостно; слухът и вкусът му са толкова тънки, че не допускат ни най-малък фалш, но по природа Моцарт е изпълнен с обич и доброжелателност към хората, те са му необходими както храната и водата. Той е ласкав и нежен, затова твърде лесно можеш да го засегнеш; когато се сблъсква с коравосърдечие, не проявява достатъчно такт, нито практичност.“
— Безпокоя се за доброто ви име — каза графинята.
— Доброто ми име? — Волфганг се разсмя почти с огорчение, но като погледна обиденото й лице, добави: — Аз съм композитор и на първо място трябва да пазя таланта си.
— Аз също искам да го опазя. Наистина, Волфганг. Затова полагам усилия да ви предупредя за опасностите, които ви дебнат.
В този миг на Волфганг му се стори, че е влюбен в графинята. Но не, това е немислимо: тя има три дъщери, които много обича, при това е дванадесет години по-възрастна; сега наистина разликата като че се чувствуваше по-слабо, ала все пак Волфганг мечтаеше да обикне някоя млада и хубава жена. Възрастта бе наложила своя печат върху някога свежите, приятни черти на графиня Тун, но и сега тя бе запазила очарованието си и с право минаваше за една от най-светските и елегантни дами във Виена. Интересно дали неговата избраница ще бъде толкова умна и очарователна. Но нали в края на краищата хората не се женят за ума, веднага си помисли той. Само че по-скоро, милостиви боже, по-скоро! Така бе изтощен от самота, от очакване да срещне идеалната девойка, сякаш такъв идеал наистина съществуваше. Стига с тази непорочност и чистота в този толкова покварен свят!
— Ще осъществите стремежите си, Волфганг — окуражи го графинята.
— Кой знае. — Стори му се, че и музиката е престанала да му носи успокоение.
— Но не бива да се забравя едно: макар това, което пишете, да е възвишено, светът, който ви заобикаля, е земен!…
56
След седмица един лакей съобщи на Волфганг, че архиепископът му заповядва на другия ден сутринта да замине за Залцбург. Ужасен от толкова неочакваната заповед, Волфганг поиска от Колоредо аудиенция. Разрешено му бе с неохота и той прекара в чакане няколко часа, докато архиепископът благоволи да му отдели пет минути. Не си даде труд дори да попита защо Волфганг не може да замине и категорично заяви:
— От идната седмица никой не бива да остане повече в немския дом на ордена.
— Не мога да напусна Виена, ваша светлост, поне още седмица.
— Аз заповядах да заминете утре.
— Ваша светлост, предстоят ми няколко срещи, не мога да ги пренебрегна. Предстоят и прощални визити у добрите ми приятели принц Кобенцл и графиня Тун.
— Не мога да злоупотребявам повече с гостоприемството на чичо ми. Вие прекарахте тук достатъчно дълго, а сега помещението трябва да се освободи за неговите хора.
— Тогава ще си намеря друга квартира, ваша светлост.
Колоредо не пожела да продължи разговора.
— До една седмица да тръгнете за Залцбург — рязко каза той. — Ще имате достатъчно време да свършите всичките си работи. А оттук се махайте още сега, не ви разрешавам повече да оставате в тази сграда.
