— Музиката е хубава. По-хубава, отколкото във „Фигаро“.
— Значи, „Дон Жуан“ ви харесва, ваше величество? Вие одобрявате операта?
— Тя ни харесва, Моцарт. А дали я одобряваме, това е друг въпрос.
— Ваше величество, нали писахме операта най-вече заради вас — каза да Понте.
— И я поставихте първо в Прага. „Дон Жуан“ не е за Виена, Моцарт. Вашата музика не е храна за зъбите на виенчани.
— В такъв случай, ваше величество, нека им дадем време да я сдъвчат добре.
— Не, операта е твърде скъпо удоволствие. Трябва да мислим най-вече за войната.
— Аз също дадох своя принос, ваше величество.
— Да, „Обсадата на Белград“ донесе полза на империята.
— Какво ще ме посъветвате, ваше величество?
— Бихте имали по-голям успех, ако пишете по-простичка музика: приятни, лесно запомнящи се мелодии, за да могат всички да си ги пеят.
— Ще се постарая, ваше величество.
— Чудесно. Готвим се да дадем няколко костюмирани бала за повдигане духа на поданиците ни. Напишете за тях подходяща танцова музика и ще бъдем напълно доволни от вас.
С тези думи императорът се оттегли, все още съпровождан от Розенберг.
— Да Понте, какво има, защо той така се опълчи срещу операта? — попита Волфганг.
— Войната се развива неблагоприятно. А във Франция са почнали въстания, макар тук да се опитват да премълчават това, и виновна за тях е сестрата на нашия император, което го огорчава. Французите твърдят, че безразсъдните постъпки на Мария Антоанета и слабохарактерността на мъжа й са превърнали Франция в австрийска провинция.
— Нима ще се бием и за Мария Антоанета?
— Трудно е да се каже. Но всичко това създава грижи на Йосиф. Вие обаче не се безпокойте, ще се опитам да го склоня да ни поръча нова опера.
Волфганг вече бе свикнал нищо да не очаква и затова не повярва на да Понте. Той изобщо не спомена пред императора за трите си симфонии. „Какъв смисъл има — мислеше си той, — с това нищо няма да се промени.“
85
Основно средство за задоволяване на материалните нужди станаха парите, които му плати ван Свитен за преработката на Хенделовите оратории „Ацис и Галатея“ и „Месия“ за концертите, уреждани за любителите на класическа музика сред аристокрацията. Волфганг аранжира ораториите на Хендел без особено желание: макар композиционният строеж и силата на Хенделовата музика да будеха както преди възхищението му, тези произведения му се струваха недостатъчно драматични. Обаче получените гулдени дадоха възможност да се преместят в друга квартира. Веднага щом Констанце оздравя и Карл Томас се върна вкъщи, те се преселиха отново в центъра на Виена, по-близо до музикалния свят. Волфганг нае втория етаж от една къща на Юденплац, в съседство с дома на Вецларови, където живяха преди години.
И ето сега, в началото на април 1789 година, Волфганг стоеше на прага на новата си стая за музика с такъв развълнуван вид, сякаш беше получил поръчка за опера, и казваше на Констанце:
— Принц Карл Лихновски ми предложи да замина с него за Берлин, където иска да ме представи на новия пруски крал Фридрих Вилхелм.
— Наследника на Фридрих Велики? Той също ли е музикален? — Бил прекрасен виолончелист, Щанци, и страстен любител на музиката.
— И по този случай ще ти даде една-две поръчки. Нима такава помощ ти е нужна?
— А ако реши да ми предложи място на придворен капелмайстор? Лихновски се познава с краля и твърди, че последният се изказвал за мен благосклонно.
— И ще напуснеш Виена?
— Веднага, ако ми предложат хубава заплата. А според Лихновски Фридрих Вилхелм много по-щедро плащал на музикантите, отколкото Йосиф.
Констанце отдавна не беше виждала Волфганг така оживен, потиснатото му настроение го нямаше. И все пак тя попита:
— А не се ли боиш? Нали турците са още под стените на Белград и във Франция има въстание. При това прусаците са горе-долу наши врагове.
— Бяха. А сега Йосиф е във възторг от тяхната експедитивност. И Лихновски ще пътува със собствената си карета. Няма да похарча почти никакви пари. Нали знаеш, неговата тъща, Вилхелмине Тун, е сред най- добрите ми приятели.
— Къде беше тя през последните месеци, когато ти така се нуждаеше от помощ?
— Не е удобно да й искам пари. А по този, другия начин, тя е готова да ми помогне.
Констанце помълча, а после си призна:
— Волфганг, отново съм бременна.
Въпреки очакването й Волфганг не прояви безпокойство, а възторжено я целуна и възкликна:
— Чудесно! Откога, Щанци?
— От три месеца.
— Прекрасно! Ще се върна дълго преди раждането. И с пари, които ще стигнат за всичко. Или с назначение на ново място, където ще можем да живеем сносно. Лихновски желае лично да ме представи на Фридрих Вилхелм.
Констанце повече не се опита да го разубеждава. Мисълта, че ще види Дрезден, Лайпциг, Берлин — градовете, където не е бил досега, — вливаше в него нови сили. За пътни разноски трябваше да поиска назаем сто гулдена от брата масон Хофдемел, но Волфганг твърдо вярваше, че рискованата крачка, която предприема, ще му донесе сполука.
Лихновски се оказа много приятен спътник. Този брат на Волфганг по масонска ложа и негов бивш ученик беше на неговите години, безгрижен, красив, дружелюбен човек, а в такава разкошна карета Волфганг отдавна не бе пътувал. Всичко това му напомняше за онези щастливи времена, когато пътешествуваше с татко и го смятаха за сензацията на цяла Европа.
В Дрезден самият курфюрст Фридрих Август III Саксонски го покани да изнесе концерт в двореца му, което беше чест, защото този монарх рядко удостояваше с вниманието си странствуващите музиканти. Изпълнението на Моцарт беше посрещнато с бурни аплодисменти платиха му сто дуката и му подариха великолепна сребърна кутийка за енфие.
А после той и Лихновски бяха поканени на обед у руския посланик княз Белоселски-Белозерски, който обожаваше музиката. След обеда посланикът предложи на Волфганг да премери сили на орган и пиано с прочутия дрезденски виртуоз Вилхелм Хеслер. Макар Волфганг вече много години да не беше свирил на орган, би било неразумно да откаже предложението.
Той без особени усилия се представи по-добре от Хеслер, дори на орган, защото като органист Хеслер беше много безцветен, а на пианото бе по-скоро подражател и изпълнението на Волфганг се посрещна много по-възторжено.
Дочу как посланикът каза на Лихновски:
— Господин Моцарт е възхитителен, находчив, жив, изискан; може да бъде украшение за всеки двор.
Волфганг се приближи до посланика и предложи:
— Ваше превъзходителство, бих сметнал за чест да свиря пред руската императрица. Чувал съм, че била голям познавач на музиката.
— Имате право, господин Моцарт. Само че императрицата предпочита италианската музика.
И тогава Лихновски даде знак на Моцарт, че е време да си вървят.
В Лайпциг Волфганг има щастието да види органа в църквата „Свети Тома“, където преди години, като
