мълниеносно се понесе по редовете. Новината смути певците и Хенриете Бараниус, изпълнителка на Блондхен отказа да излезе повторно на сцената. Диригентът съобщи това на Волфганг и той отиде зад кулисите.
Хенриете Бараниус беше една от най-хубавите примадони, които Волфганг бе срещал. Тя кокетно му се усмихна, когато той се появи в гримьорната й — и композиторът си помисли, че отказът й да излезе на сцената е бил уловка, за да се запознае с него. Но композиторът се престори, че не е забелязал явното кокетство на примадоната, и изрече с началническа строгост:
— Не разбирам от какво се боите, мадам. Вие пяхте прекрасно, но ако желаете да направите партията си по-колоритна, готов съм да се позанимая с вас.
Обаче след представлението Волфганг не отиде да я поздрави и не се появи на авансцената въпреки овациите в негова чест, от които ехтеше цялата зала. Един прислужник му бе донесъл малко прели това писмо от Щанци, препратено чрез Долес от Лайпциг. Като притискаше нежно до гърдите си писмото, Волфганг побърза към странноприемницата, за да го прочете на спокойствие в своята стая.
Няколко дни по-късно Фридрих Вилхелм, известѐн за случилото се в театъра, удостои Моцарт с аудиенция. Кралят сметна за забавна смелостта, с която композиторът се бе държал със знаменитата примадона. Обаче Волфганг, като научи, че Бараниус е любовница на Фридрих Вилхелм, доста се уплаши.
— Няма да можем да чуем изпълнението ви, господин Моцарт — каза кралят. — Но кралицата е готова да ви приеме утре. Тя обича музиката почти колкото нашия предшественик.
Волфганг бе слушал произведения за флейта, написани от този воин-философ-композитор, и ги смяташе за твърде посредствени. След смъртта на Фридрих II почнаха да го наричат Фридрих Велики. Сегашният монарх обаче, въпреки разкошния си ловен костюм, не направи на Волфганг особено впечатление. „Нима цялото пътешествие от Виена до тук е било напразно“ — мислеше той.
— Ваше величество, принц Лихновски искаше да ме представи на вас.
Фридрих Вилхелм много бързаше и това име сякаш му беше непознато.
— Ваше величество, този принц е женен за дъщерята на графиня Вилхелмине Тун.
— А? За хубавата й дъщеря? Да, разбира се, помним го. Всичко хубаво!
Изпълнението на Моцарт достави на кралицата голямо удоволствие, а след два дни дадоха поръчка на Волфганг, подписана от Фридрих Велики — да напише шест леки сонати за пиано за дъщерите им и шест струнни квартета за самия крал. Като аванс той получи сто фридрихсдора. Тези неща господин Моцарт можел да напише, когато намери свободно време. Като се върне във Виена.
Служба при пруския двор очевидно не можеше да се очаква.
Единственото, което му достави искрена радост в оставащите до заминаването дни, беше концертът на Ханс Хумел. Момчето заедно с баща си извършваше тригодишно турне, при което навсякъде се обявяваше, че единадесетгодишното дете-чудо е любим ученик на Моцарт. Волфганг се възхити е какъв вкус и майсторство Ханс изпълнява музиката му. Ханс и баща му силно се трогнаха от присъствието на маестрото в залата. Срещата им беше рядко топла и сърдечна.
Старият Хумел се похвали на Волфганг, че Ханс много печели от концертите си.
Два месеца след деня, в който Моцарт с такива радостни надежди напусна Виена, той се прибра вкъщи и парите му едва стигнаха, за да върне дълга на Хофдемел.
86
Твърде болезнено беше да признае, че турнето до Прусия е пропаднало, затова Волфганг измисли, че Фридрих Вилхелм му предложил място в пруския двор, но от уважение към Йосиф II се отказал от това място. Поръчката, която получи в Прусия, придаваше на думите му правдоподобност.
Мина месец и Волфганг отново затъна в дългове. Кракът на Констанце пак се поду и доктор Клосет рече:
— Навярно причината за това са честите бременности, а може и да е възпаление на костта. — И добави, че докато не получи парите за предишните си визити, отказва да преглежда повече болната.
Волфганг опита е пиявици, пускане на кръв, дава слабително и мравешки яйца, но Щанци ставаше все по-зле, появиха се рани от залежаването и това увеличи нейните страдания. Изходът беше само един — да се обърне отново към Пухберг.
„Боже милостиви! — писа Волфганг. — На най-злия си враг не бих пожелал да изпадне в ужасното ми положение. Скъпи приятелю и брате, ако ме изоставиш, безнадеждно ще загина заедно с моята съвсем невинна болна жена и нещастното ни дете.
Онзи ден, когато заедно с теб бяхме на концерта у ван Свитен, много ми се искаше да ти изплача болката си, но не посмях и ако не беше сегашното ми отчаяно положение, нямаше да се осмеля да те безпокоя.
Вместо да ти върна парите, които така щедро ми зае, аз пак те моля за помощ. Но жена ми наново заболя и дългът към доктора катастрофално расте. Той повече няма да дойде, ако не му платя дължимото. А нито едно от лечебните средства, които сам прилагах, не помогна. Преди няколко дена се опитах да пооблекча плачевното си състояние, като уредя абонаментни концерти у дома си. Това е една от причините, поради които отново се преместих в центъра на града, на Юденплац. Изпратих писмени покани до предишните си абонати, похарчих за това последните гулдени и единственият, който се отзова, беше ван Свитен. Любезни приятелю, към кого още да се обърна?
Пиша музика за пруския крал — в свободното време, когато не си блъскам главата как да платя на доктора и аптекаря, а ако имах поне един месец време за спокойна работа, аз несъмнено бих могъл бързо да завърша тази поръчка и да получа още пари от Фридрих Вилхелм. Тогава нямаше да става нужда да се безпокоиш — веднага щях да ти върна дълга си. В случай че сметнеш за възможно да ми дадеш назаем петстотин гулдена, ще ти връщам дължимите пари на части — по десет гулдена месечно, плюс лихвата, която ми определиш. При такава подкрепа несъмнено работите ми ще потръгнат и за няколко месеца ще успея да ти върна всичко, което така любезно ми зае. Моля бога да не те разстроят горчивите ми признания и да можеш да разбереш, че без твоята помощ честта, здравето, семейството и животът ми — всичко ще загине.“
Мина известно време, Пухберг мълчеше и Волфганг изпадна в пълно отчаяние. Той пак писа на търговеца и едва след третата молба получи в отговор сто и петдесет гулдена.
На доктор Клосет трябваше да се плати предварително и този път докторът, също масон, посъветва Волфганг да прати Констанце на лечение в Баден.
— Но това е невъзможно! Там е много скъпо! — Господин Моцарт, тя тук едва ли ще се оправи.
Волфганг още веднъж трябваше да моли Пухберг за пари. Той писа, че докторът настоява Констанце незабавно да замине за Баден и сега Пухберг изпрати триста гулдена. Но когато Щанци отиде на баните, които отстояха само на няколко километра от Виена, Волфганг почна мъчително да тъгува и често ходеше там, след като не можеше да си позволи да остане в курорта за постоянно: пребиваването й в Баден и без това бързо топеше парите, заети от Пухберг за лечението. Минералните бани обаче помогнаха — отокът на Щанци намаля и тя пак порозовя. Щанци много хареса този курорт и серните му минерални води. А вкъщи, във Виена, Волфганг завърши три сонати за пиано и един струнен квартет за пруския крал и изпрати партитурите в Берлин, но пари от Фридрих Вилхелм не получи.
Към края на лятото придворният театър възобнови представленията на „Сватбата на Фигаро“ в Бургтеатер. Да Понте уверяваше Волфганг, че сега операта харесва на всички, включително и на Йосиф. Императорът, макар обезпокоен от падането на Бастилията и съдбата на сестра си, която фактически бе затворена във Версай, споделим с поета, че като видял операта за втори път, тя му се понравила още повече.
Но Волфганг вече не вярваше нито на единия, нито на другия. Мнозина го поздравиха за „Фигаро“, обаче успехът не му донесе нито един гулден. Въпреки това, след като генерал Лаудон, поел от Йосиф
