бяха отменени.
87
Леополд, владетел на Тоскана и брат на Йосиф II, го замести на трона. Във Виена се носеха най- различни слухове за промени, които предстоели в средите на придворните музиканти — новият император не одобряваше повечето назначения на Йосиф — и Волфганг таеше надежда, че в двора на Леополд за него ще се намери по-добро място.
Като минаха месеците на траур, в придворния театър насрочиха пет представления на операта „Така правят всички“. Волфганг подаде молба до ерцхерцог Франциск — наследник на Леополд и негов любимец, който в миналото твърде благосклонно се отнасяше към музиката на Волфганг — да го назначат на мястото помощник придворен капелмайстор. Той изтъкна в молбата опита си в композирането на църковна музика и предложи услугите си на кралското семейство като музикален педагог. Молбата му остана без последствие.
Волфганг продължаваше да получава всеки три месеца заплатата си, но тя не му стигаше за препитание. Двестата дуката, получени за новата опера, отидоха за плащане на дълговете. Волфганг се опита да намери ученици, но никой не прояви желание да взема уроци при него. Написа два струнни квартета — Артария обеща да ги продаде, обаче желаещите да ги купят се оказаха толкова малко, че връчената за продадените екземпляри сума не покри дори разноските за преписването на партитурата. В края на краищата Волфганг се върна към Хендел и почна да пише за ван Свитен нов акомпанимент към „Празникът на Александър“ и „Ода на света Цецилия“, но получените гулдени бяха съвсем недостатъчни за нарасналите му нужди.
Констанце пак се разболя, помагаха й само лечебните бани в Баден и въпреки дълговете Волфганг се постара да я изпрати там за цялото лято. Когато тя го упрекна, че е вечно без настроение, той не й призна, че сам често се чувствува зле и се тормози заради дълговете. Волфганг не искаше да тревожи Констанце, но го безпокоеше собственото му здраве: щом се отървеше от една болест, веднага го спохождаше друга. Всичко това той криеше от Щанци — най-вече печалните мисли, които го гнетяха като ужасен бич.
Пращаше на Пухберг писмо след писмо с молби за пари. Макар да уверяваше приятеля си, че положението му скоро ще се подобри, сам вече не вярваше в това. И търговецът му даваше все по-малки суми — половината от исканото, а понякога и под половината.
През септември, когато Щанци и Карл Томас се намираха още в Баден, Волфганг се опита да напише нов концерт за пиано, но нищо не излезе. Той много болезнено понасяше раздялата с жена си и сина си. Почти всяка нота на партитурата беше размазана от сълзите му. Решил, че за всичко е виновна квартирата — тя изглеждаше толкова празна без Щанци и Карл Томас, — Волфганг изтича на улицата. Обикновено, когато работата не спореше, той излизаше навън или се разхождаше из стаята — така се раждаха нови музикални замисли. Спря на Дворцовия площад и отправи очи към двореца на Колалто. Дворецът беше съвсем близо до сегашната им квартира, там той бе свирил, когато за пръв път дойде във Виена. Оттогава нито веднъж не го бе посетил.
Върна се вкъщи и разбра: трябва да се премести другаде. Каквато и да е причината, в това жилище той повече не може да твори, а без работата си ще загине!
Квартирата от пет стаи, която нае на Раухенщайнгасе, беше по-просторна и се намираше на първия етаж — това означаваше, че Констанце ще изкачва по-малко стълби, а и катедралата „Свети Стефан“ беше наблизо, както и домът, където писа своя „Фигаро“ и където така му се усмихна щастието. Ала новата квартира струваше два пъти повече и дълговете сега бяха по-големи.
През октомври във Франкфурт предстоеше коронацията на Леополд за император на Свещената римска империя и Волфганг реши да отиде там с надеждата, че такова събитие ще накара Леополд да прибегне до услугите му.
Но Констанце се възпротиви.
— Дворът вече е спрял избора си на Салиери и той никога няма да допусне новият император да ти даде поръчка. Би било много неразумно, ако отидеш там. Ще похарчиш напразно пари и ще се окажеш просто наблюдател.
— Във Франкфурт ще се съберат всички влиятелни хора. Там ще пристигне цветът на европейската аристокрация и най-богатите люде. — Дори новият император да не се възползува от услугите ми, все пак ще се върна със солидна поръчка.
Мисълта, че ще пътува, въодушеви Волфганг и покри с руменина бузите му — такъв Констанце не го беше виждала от заминаването му за Прусия. Но за да плати сега пътните си, трябваше да заложат сребърните прибори и сребърните чинии, защото Пухберг и Хофдемел отказаха да дадат пари.
— Като се върна, веднага ще си откупим всичко — уверяваше той разстроената Констанце. — Във Франкфурт и досега ме помнят добре.
Волфганг наистина срещна във Франкфурт много стари приятели, но Леополд II не се възползува от услугите му. Тъй като в свитата му фигурираше Салиери, императорът нямаше нужда от Моцарт, когото смяташе просто за жалък молител. На церемонията на коронацията не изпълниха нищо от неговата музика.
Милостиво му разрешиха да даде концерт след завършването на тържествата, когато повечето именити гости бяха вече напуснали града. И двата му концерта за пиано получиха похвали, но с пари отникъде не се сдоби. Вторият насрочен концерт трябваше да бъде отменен, защото не предизвика достатъчно интерес сред публиката. Изнесъл концерти в Манхайм, Мюнхен и Майнц, Волфганг припечели достатъчно, за да се върне във Виена, но не можеше да се откаже от удоволствието да се види със семейства Вендлинг и Канабих. Но колкото и радостни да бяха спомените за миналото, той непрестанно си задаваше въпроса: „Нима и аз съм остарял като тях?“
Волфганг отсъствува от дома си шест седмици. „Какво постигна?“ — повтори той думите на Констанце, отправени към него, когато се върна през ноември, и отговори:
— Навсякъде, където се появях, ме посрещаха като най-почетен гост, бурно ме аплодираха и приветствуваха, но хората там са още по-стиснати от виенчани.
Вкъщи го чакаше писмо от Лондон. Робърт Мей О’Райли, представител на певците от Лондонската опера, бе писал на френски:
„До мосьо Моцарт, прочутия композитор.
От приближените на негово кралско височество Уелския принц, младия, но изтъкнат оперен композитор Стийвън Сторас, Ваш бивш ученик, и от също тъй младата и блестяща примадона Ан Сторас научих, че имате намерение да посетите Англия. Понеже бях назначен на заеманата от мен сега длъжност директор на Лондонската опера със специалната задача лично да се заема с изнамирането на таланти, имам честта да Ви предложа, почитаеми господине, място, за което могат да се надяват малцина композитори в Англия. Ако можете да пристигнете в Лондон в края на декември 1790 година и да останете до края на юни 1791, като напишете поне две опери — сериозни или комични, както реши нашият театър, — готов съм да Ви предложа триста фунта стерлинги. Ще Ви бъде предоставено освен това правото да пишете музика за всяко концертно изпълнение, само не и за други оперни театри. Ако Ви харесва предложението и сте съгласен да го приемете, моля Ви, бъдете така любезен да изпратите отговора си незабавно. Това писмо има силата на договор, сключен с Вас.“
Волфганг изпадна във възторг от това предложение и много се учуди, че Констанце не сподели чувствата му.
— Триста фунта стерлинги за две опери! — възкликна той. — Много повече, отколкото получавам за една опера във Виена. При това е твърде съмнително дали ще се поставят и занапред тук опери. Леополд не ги обича.
— Откъде си толкова сигурен, че в Англия всичко ще е така, както той ти пише? — възрази Констанце.
— О’Райли е личен представител на Уелския принц.
