— Мислиш, че е по-добър от останалите, които толкова ти обещаваха и нищо не направиха?
— Като дете аз имах в Англия огромен успех. И във всички писма приятелите ми там твърдят, че Лондон ще ме приеме с разтворени обятия.
Там беше именно въпросът. Ан Сторас твърде възторжено се прекланяше пред таланта му. Но Констанце рече само:
— Страхувам се от английския климат. Дори Сторасови признаваха, че там е много влажно, а за мен е нужен топъл, сух климат като в Баден.
„Понякога — реши негласно Волфганг — за Констанце няма по-мило място на света от Баден.“
— Ще бъдем в Англия през пролетта и лятото, най-топлото време.
— Ще останем там и през декември, ако се готвиш да изпълниш условията на договора. Стига човек да премине Ламанша! Но казват, че било ужасно.
— С цялото си семейство съм минавал този път и нищо не ни се случи.
— И много ви е мъчила морската болест, баща ти сам призна. Освен това сте плавали натам през април.
Ако беше сега при него татко, мислеше си Волфганг, щеше да се справи с всичко, бяха му добре познати всички трудности, на които човек може да се натъкне при дългите пътешествия.
— И тъй, ти не искаш да заминеш, Щанци?
— Не е там работата. — Причини имаше много: Ан Сторас, опасното и трудно пътуване. При това Щанци не обичаше промените — за разлика от него, — боеше се от тях. — Просто не можем да си позволим това.
— Ще намеря пари — рече той с увереност, която съвсем не изпитваше.
— Налага се! Няма нищо повече за залагане.
Какво да отговори на това? Не донесе пари, за да откупят заложените сребърни предмети. А за пътуване до Англия трябват най-малко хиляда гулдена.
Никой не се съгласи да заеме на Волфганг такава сума, дори Хофдемел и Пухберг. Волфганг предложи да подпише полица за хиляда гулдена срещу заплатата, която ще получава в Англия, но приятелите дори не му отговориха. Поведението на Хофдемел не го учуди, но от Пухберг той не очакваше това.
Последните две седмици Волфганг не срещна приятеля си на нито едно събрание на масонската ложа и накрая извърши нещо, което ненавиждаше, което му беше крайно противно — отиде лично до дома на Пухберг и там му съобщиха, че търговецът заминал от Виена по работа и никой не знаел къде се намира и кога ще се върне.
След няколко дена в стаята за музика на Волфганг се вмъкна нисък набит мъж и заяви:
— Презимето ми е Соломон, идвам от Лондон и искам да ви предложа онова, което вече ви е предлагал О’Райли, и още нещо в добавка. Господин Хайдн се съгласи да дойде в Англия и бихме искали следващата зима да поканим и вас.
— Хайдн? — учуди се Волфганг. Приятелят му не бе споменавал пред него нищо по този повод.
— Да, разбира се! Нали сте чули, че принц Естерхази умря?
Волфганг наистина знаеше, но улисан в собствените си грижи, не бе помислил какви последствия може да има това за големия му приятел.
— След смъртта на Естерхази Хайдн може да музицира, където пожелае — възторжено поясни Йохан Питър Соломон. — Да получим Йозеф Хайдн и Волфганг Моцарт е великолепно! Лондончани досега си спомнят с голяма топлота вашето пребиваване в Англия.
— А пътните разноски? Не мога да се задоволя с голи обещания.
— Ще ви дадем петстотин гулдена. Толкова, колкото и на Хайдн.
— Но за разлика от него аз имам жена и дете.
За пръв път в разговора този английски импресарио от немски произход се позамисли.
— Не можем да платим пътуването на цялото ви семейство. Но ако непременно искате да го вземете със себе си, мога да прибавя още сто гулдена — за пътни.
— А там колко ще ми плащате?
— Какво ви предложи О’Райли? Сто фунта стерлинги за една опера?
— Триста фунта за две.
Соломон погледна Волфганг с недоверие.
— Ще ви дам двеста фунта за опера веднага след получаването на всяко произведение от вас — рече той.
Волфганг въздъхна. Предложението е щедро, не бива да го отхвърля.
— Какво ще кажете, господин капелмайстор? Договорът е сега у мен.
— Трябва да си помисля. — Той не можеше да пътува без Щанци и Карл Томас.
— Само че мислете по-бързо. Заминаваме с господин Хайдн за Англия след няколко дена, към средата на месеца.
Щанци изтъкна още една причина, за да не замине за Англия.
— Бременна съм — съобщи тя.
Волфганг искаше да целуне жена си, но се възпря.
— Аз съм си вкъщи съвсем отскоро.
— Целуни ме — поиска тя. — Не ми ли вярваш? — За да останеш тук и през лятото да заминеш за Баден? Волфганг, как можеш да мислиш така? — И тя заплака. — Отначало сълзите на Щанци не трогнаха сърцето на Волфганг.
— Напълно ли си сигурна в тази бременност?
— Бременна съм, няма съмнение. И то за шести път. Познавам добре признаците.
— Толкова отнапред?
— Какво искаш да кажеш, Волфганг?
Но нима можеше да й изкаже своите догадки? Беше отсъствувал близо два месеца, а Констанце обичаше да флиртува. Винаги я ласкаеше вниманието на мъжете Но това още не е повод за подозрения. Нужни са по-сериозни основания. Сега най-важното е да се пази здравето на Щанци и бъдещото дете.
Последния си ден във Виена Хайдн прекара с Волфганг. Скитаха дълго из центъра на града в стремежа си да отдалечат колкото може повече часа на раздялата; минаха по Грабен до Колмаркт, където срещнаха някакъв селянин с прасенце и кокошка под мишниците; просяци ги молеха да им издекламират нещо срещу крайцер. Озовали се в оживената част на една улица, където трудно можеха да разговарят на спокойствие, приятелите се отбиха в малко кафене и седнаха в едно ъгълче, стремейки се да останат незабелязани.
Някакъв старец цигулар унесено свиреше мелодия от „Така правят всички“, а като свърши, почна да обикаля посетителите с чинийка в ръка. Хайдн похвали цигуларя, задето свири толкова хубави неща, и старецът каза:
— Имате добър вкус, господине — а когато Волфганг му даде един гулден, добави: — Вие, господине, също имате добър вкус.
Хайдн беше в чудесно настроение.
— Най-после съм свободен, Волфганг! — говореше той. — Мога да отида където поискам, да правя каквото си искам. Тридесет години слугувах на разни господари, а сега сам съм си господар!
— Наистина ли е така?
— Да. — Гласът на Хайдн стана сериозен. — Жената на Естерхази умря през февруари, почти по едно и също време с Йосиф, и принцът, сломен от скръб, почна да се топи пред очите ми, а след половин година умря и той. Синът му, който никак не се интересува от музика, ме освободи от служба при двора, но ми определи годишна пенсия хиляда и четиристотин гулдена, за да мога да живея прилично. От мен се иска само да се наричам „капелмайстор на принц Естерхази“. Но какви са твоите планове, Волфганг? Нали Соломон ти е предложил прекрасни условия? Защо не се съгласяваш?
Волфганг не можеше да разкаже на татко Йозеф за бедственото си положение. Току-виж Хайдн се почувствувал в нещо виновен и ще поиска да му помогне, а защо да усложнява живота на приятеля си, стига и това, че сам той се мъчи.
— Причините са доста — отвърна Волфганг.
