който го провъзгласяваха за член на Академията, той каза:
— Не съм композирал високите гласове съвършено, нали?
— Съвършенство има само на небето. Нали си приет?
— С ваша помощ, достопочтени отче.
— С божия помощ, мое дете. Аз съм само изразител на волята на всевишния.
Волфганг още мислеше за допуснатите грешки, когато пристигнаха в Милано. Татко пазеше диплома от Академията като най-голяма ценност и съобщаваше на всички колко блестящо Волфганг е взел изпита, но това не беше вярно. И макар синът да обичаше и да ценеше падре Мартини като педагог и приятел, нямаше особено високо мнение за неговите композиции, те бяха така старомодни! Не биваше да го заставят да композира в такъв старинен стил. Бяха го принудили да внесе в онова григорианско песнопение неизразителни, скучни пасажи, за да се спази традицията. Сухотата на безцветната музика от шестнадесети век го беше отегчила, макар че положи усилия да прикрие този факт, затова допусна грешки. Занапред не бива да изменя на естествените си склонности.
Според клаузата на договора дон Фернандо им бе наел безплатна квартира. Ала двете стаи в частната къща изглеждаха неуютни след разкошната вила на фелдмаршала, а татко беше очаквал граф Фирмиан да ги настани у дома си и да им оказва необходимото внимание.
Икономът почувствува тревогата им, макар да изразиха благодарност за усилията, положени от него; той каза:
— Наех тези стаи, за да бъдете по-близо до театъра, дворецът на граф Фирмиан е доста далеч.
„Не и с карета“ — помисли си татко, но гласно рече: — Стаите са чудесни. Харесват ми балконът и камината. Ще имаме достатъчно чист въздух и топлина.
„И само едно легло за двама ни“ — понечи да протестира Волфганг. Омръзнало му беше да спи с баща си в общо легло, татко цяла нощ се въртеше. Но не каза нищо.
Тези вълнения останаха на заден план, щом започнаха трескавите репетиции. Повечето певци бяха пристигнали и чакаха с нетърпение ариите, които той трябваше да напише за тях на самото място. Трябваше да бъде напълно в тяхна услуга, да им угажда, да изпълнява всичките им прищевки.
И все пак не можеше да твори на спокойствие, ако не беше сам. Предстоеше толкова работа, а оставаше съвсем малко време за нея: само няколко седмици за написването на двадесет арии, увертюра, дует и квартет — речитативите бяха готови още в Болоня. Сновеше непрекъснато между жилището си и театъра. Престана да пише до завръщането си вкъщи. Пръстите го боляха от усиленото композиране. Очите помътняваха от напрежение, а перото и мастилото бяха ужасни.
Жадуваше да пише музика по свой вкус, лека и игрива, но татко твърдеше, че такава музика ще бъде твърде сладникава и сантиментална за подобен текст. Нали сюжетът на „Митридат, цар Понтийски“ бе толкова претенциозен! Волфганг не чувствуваше пълна увереност, че ще напише музика, подходяща за такъв възвишен сюжет. Искаше му се да промени текста, но това бе невъзможно. Поетът се намираше в Неапол, работеше над едно либрето за Пичини и никой не можеше да променя текста без негово разрешение.
Съществуваше и друга трудност. Волфганг отиде в театъра с татко и дон Фернандо да чуе примадоната Антония Бернаскони в нейната част от дуета, написан за нея и първия солист, и певицата се оплака:
— Музиката не подхожда за моя глас. Ариите ми трябва да напише някой друг. Възрастен композитор.
Дон Фернандо попита:
— Опитахте ли да пеете този дует?
— Защо трябва да го опитвам? По дяволите, зная какво мога да пея!
— Негово превъзходителство иска да пеете музиката на господин Моцарт, не на вашия учител господин Лампуняни.
— А ако ариите трябва да се преработят, както става обикновено?
— Ще бъдат преработени — каза дон Фернандо. — От самия Волфганг.
Волфганг се намеси:
— Може би този дует е твърде висок за госпожата.
— Напротив, намирам, че моята партия е недостатъчно висока. Мога да пея дует с всеки дискант.
Волфганг преработи арията под недоверчивия поглед на певицата, после й я върна с думите:
— Сега ще може да блесне виртуозната ви техника, както, надявам се, желаете.
Певицата каза, че пак не може да пее музиката на момчето, тогава дон Фернандо заяви:
— Господин Лампуняни е ангажиран за помощник-диригент, не за композитор. Ако наруши договорните условия, няма да получи друг ангажимент.
Примадоната се съгласи да опита дуета, но все пак добави:
— Трудностите ще дойдат тепърва, когато го пея с първия солист.
На другия ден първият солист Пиетро Бенедети рече:
— Не мога да пея това с Бернаскони, тя има всичките високи тонове, а
— Господине — каза Волфганг, — написах вашата партия за Манцуоли.
Татко изпъшка — Волфганг е толкова нетактичен, — но се въздържа и нищо не рече, защото щяха да го обвинят във вмешателство; и без това много го обвиняваха в подобен грях.
Волфганг ликуваше от добрите си обноски: не бе казал направо, че Бенедети не може да се мери с Манцуоли. Уверен, че Манцуоли ще сдържи обещанието си да пее в неговата опера, беше написал тази партия за гласа му. Манцуоли обаче поиска хиляда дуката и дон Фернандо, който отговаряше за финансите, каза, че подобно искане е абсурдно, защото за такава сума можел да ангажира Фаринели, най-прочутия оперен певец, оттеглил се вече от сцената. Но Волфганг знаеше, че никой не може да надмине по изразителност и красота изпълнението на кастрата, това беше свещено правило в Италия. Той каза:
— Написах партията за Манцуоли, за да покажа колко прекрасно може да пее един пръв солист.
Бенедети подхвърли ехидно:
— Не е необходимо да се напрягам, за да пея високите тонове.
— Тогава опитайте да изпеете моите — подигра го примадоната.
Бенедети изкрещя:
— Аз съм тук дискантът, не госпожа Бернаскони!
Тя се озъби:
— Аз пък съм истинското сопрано!
За миг Волфганг помисли, че двамата певци ще се хванат за гушите. После разбра, че играят игра — те предпочитаха да крещят, отколкото да си нанасят удари.
Бенедети извика:
— Тя няма никакъв вкус!
А певицата изкрещя:
— Каква подлост!
Волфганг се помъчи да ги успокои:
— И двамата имате вкус. Затова написах музиката по този начин. — В края на краищата трябваше да намери подход към тези певци. — Господине, ако предпочитате дуета по-високо, с удоволствие ще изпълня желанието ви.
Бенедети гневно тропна с крак и извика:
— Стига! Трябва да ме кастрират наново, за да пея такива височини!
Дон Фернандо възпря примадоната, преди тя да успее да се намеси, и каза:
— Граф Фирмиан не желае тази опера да се протака повече. След като господин кавалерът Моцарт преработи този дует, както бе любезен да обещае, репетициите ще се възобновят. В противен случай ще намерим други певци, които да могат да пеят партиите си, дори това да са Манцуоли и „Незаконнородената“.
И двамата певци в един глас почнаха да твърдят, че за пръв път чуват такава прекрасна музика и не желаят никой да си помисли, че Миланската опера стои по-ниско от другите.
