музика.
Поласкан, Леополд рече на Волфганг:
— Колкото и да изглежда нескромно, трябва да ти кажа, че твоята серенада затъмни операта на Хасе. Всички недоумяват как може да я напише едно петнадесетгодишно момче. Това навярно ще има важни последици.
Бащата почувствува, че е назрял моментът да се действува, когато той и Волфганг бяха поканени на галаприема, устроен от граф Фирмиан за ерцхерцога и съпругата му. Присъствуваха много познати на Леополд: фелдмаршалът, кардинал Палавичини, Хасе, Самартини, но бащата следеше с поглед само ерцхерцога. Изчака. По едно време ерцхерцогът и принцесата се спряха в музикалната зала с граф Фирмиан — той ги развеждаше из двореца. „По-благоприятен момент за такава аудиенция няма“ — реши Леополд. Пристъпи напред с Волфганг и застанаха пред очите на ерцхерцога; както очакваше, височайшата особа изрази желание да говори с Моцартови.
Новата ерцхерцогиня свали ръкавицата си и протегна ръка на Волфганг да я целуне, което той направи с необходимата почтителност. Ерцхерцогинята се усмихна благосклонно и рече:
— Надявам се, че ще имаме удоволствието да чуем отново ваша музика в недалечно бъдеще.
— Когато пожелаете, ваше височество. Дори и сега.
— Бих се радвала много, но тази вечер сме твърде заети.
Граф Фирмиан каза:
— Ваше височество, представете си какво удоволствие е да имате при себе си на служба такъв способен музикант като господин Амадео.
В миг настъпи тишина. Ерцхерцогинята погледна мъжа си, за да разбере какво да отговори, и той изрече бавно:
— Въпросът не е толкова лесен за разрешаване.
— Но си заслужава да се помисли, нали, ваше височество?
— Господин Амадео е необикновен музикант. Чух го да свири пред майка ми в Шьонбрун, когато беше съвсем малък. Осемгодишен, мисля.
— На шест, на шест и половина — обади се Леополд. — Моля да ме извините, но беше само на шест.
Граф Фирмиан побърза да се намеси:
— Амадео сега е вече мъж, почти шестнадесетгодишен, Господин Моцарт, мислите ли, че синът ви е достатъчно подготвен за капелмайстор?
Леополд отговори, както очакваше графът:
— Той е вече капелмайстор в Болоня и Верона, ваше превъзходителство, и концертмайстор в Залцбург.
Граф Фирмиан се обърна към ерцхерцога и заяви:
— Ваше височество, господин Амадео се радва на голяма обич в Италия. Назначаването му за ваш придворен музикант ще засили още повече топлите чувства, които изпитват към вас вашите поданици.
Ерцхерцогът отговори:
— Интересна мисъл! — Но преди Леополд да успее да се зарадва, прибави: — Ще може ли да се освободи от задълженията си в Залцбург? Архиепископ Шратенбах е наш добър приятел. — И погледна Леополд за отговор.
В миг Леополд, макар уплашен, изпита силен гняв. В яда си виждаше само детинското, пъпчиво и мършаво лице на ерцхерцога, с нос прекалено голям за дребните му черти. Да угаждаш на такова дете, му изглеждаше най-голямото унижение на света. Как си позволява този хлапак да преценява сина му! Но чакаха отговор от него и ако кажеше, каквото мисли, това щеше да предизвика скандал, който Волфганг нямаше да понесе.
Граф Фирмиан рече меко, за да подчертае приятелските си чувства:
— Разбирам, че архиепископ Шратенбах е финансирал пътешествието ви до Италия, за да може синът ви да си намери място, съответствуващо на таланта му.
— Да, ваше превъзходителство! — възкликна Леополд. Графът беше умен човек. — Не притежаваме необходимите музикални средства в Залцбург, ваше височество — въздъхна печално той и се поклони на ерцхерцога, който, изглежда, слушаше внимателно. — А Милано е голям град и ще бъде особена чест да допринесем и ние нещо за вашата слава.
— Какво предлагате, господин Моцарт? — попита ерцхерцог Фердинанд.
— Синът ми ще изпълни всяко ваше желание, ваше височество. Може да свири на клавесин, на цигулка, на орган, да напише каквато музика искате — опера, дивертименто, симфония…
— Зная. Това все пак не е достатъчно за един капелмайстор.
— Ваше височество, видяхте как умело дирижира той серенадата.
— Очарователно — намеси се ерцхерцогинята. — И изглеждаше така мил!
Фердинанд попита:
— Амадео, искате ли да бъдете капелмайстор тук?
Волфганг не беше уверен в това. Но татко с целия си вид показваше какво желае, затова момчето каза:
— Готов съм да служа на какъвто пост благоволите, ваше височество. — И се усмихна на Фердинанд топло и галантно, при което ерцхерцогът неволно отговори на усмивката.
Но какво щеше да каже майка му, императрицата? Нали го беше учила, че като владетел той никога не бива да дава пряк отговор. Към него се приближаваха Хасе и кардинал Палавичини, затова ерцхерцогът използува тази възможност да промени темата. Поздрави Хасе за прекрасната му опера и Хасе отговори с тъга:
— Не беше достатъчно хубава за Милано, градът предпочете серенадата.
Граф Фирмиан рече:
— Серенадата се оказа прекрасно музикално произведение.
— Да — потвърди Хасе, — красотата й ме примирява с мисълта, че не бива да пиша повече опери.
— Как! — възкликна Леополд. — Това би било голяма загуба за всички нас, маестро.
— Съмнявам се. Във всеки случай оставям това поприще за сина ви.
Леополд попита скептично:
— Ами Пичини? А Глук?
— Амадео ще засенчи всички ни.
Ерцхерцогът полюбопитствува:
— Искрено ли говорите?
— Ваше височество, твърде съм стар, за да бъда неискрен. — Хасе с интерес наблюдаваше как колкото по-горд ставаше Леополд, толкова по се засилваше безразличието на Волфганг. — „Асканио в Алба“ е само началото — добави той.
Леополд възкликна:
— Ваше височество, мога ли да подам молба от името на сина ми?
— Ако желаете, подайте.
— И вие ще се отнесете най-благосклонно към нея, нали, ваше височество?
Ерцхерцогът изпита желание да отговори утвърдително. Хорът от похвали го бе убедил. Но все пак трябваше да се посъветва с майка си, макар че никой не биваше да знае за това, дори съпругата му. В стремежа си да покаже, че нему принадлежи последната дума, той си придаде най-високомерен вид и рече:
— Необходимо ми е да помисля по този въпрос.
Тягостното очакване се посмекчи за Леополд, когато Волфганг получи от Мария Терезия в отплата за серенадата златен часовник с нейния емайлиран портрет. Самочувствието му се подобри още повече, когато узна, че за операта си Хасе е получил от нея само златна кутийка за енфие.
Изненада се, че отговора на молбата му носи дон Фернандо. Бе очаквал да го повика на аудиенция ерцхерцог Фердинанд.
— Наложи се негово височество да замине по работа — заяви икономът.
— А граф Фирмиан? — попита той, внезапно обзет от опасения.
