реши да бъде щастлив. Дойдоха много повече приятели, отколкото очакваха родителите му. Зарадваха се, когато у тях се появиха фон Робинигови и Хафнерови — две от най-богатите семейства в Залцбург, — но най-много, когато влязоха графиня Лютцов и графиня Лодрон.
Волфганг знаеше, че Лодронови и Лютцови го обичат — графиня Лодрон беше сестра на графиня ван Ейк и на граф Карл Арко, а графиня Лютцов — племенница на архиепископа; това бяха две от най- влиятелните залцбургски фамилии. Граф Лодрон беше командир на армията, а граф Лютцов — комендант на крепостта Хохензалцбург.
Най-голямата изненада за Волфганг беше появата на граф Феликс фон Мьолк и синовете му Франц и Алберт с граф Карл Арко, новия главен иконом. Волфганг не бе очаквал никого от тях.
Нанерл изрази съжалението си, че не вижда Барбара, и Алберт фон Мьолк обясни:
— Тя е неразположена. Има силно главоболие.
— О, жалко — отвърна Нанерл, — всички ще чувствуваме липсата й.
— И тя ще чувствува твоята липса — каза Алберт. — Но нали знаеш, женски болести.
Тереза Баризани похвали Волфганг, че танцува много добре; Урсула Хагенауер се изненада от властния му маниер, това беше друг Волфганг; Барбара Зези, дъщеря на техния бакалин, се оплака, че я държал много здраво, но не се отдръпна от него.
После той танцува менует с графиня Лютцов. Бяха най-добрата двойка въпреки разликата във възрастта и всички спряха, за да ги гледат и да им ръкопляскат. С изключение на граф Карл Арко, който потупа по рамото Волфганг да му отстъпи дамата, за да го засенчи. Арко не танцува грациозно, помисли си Волфганг със задоволство; а на графиня Лютцов новият партньор явно не й допадна.
Волфганг чу граф Феликс фон Мьолк да казва на татко:
— Колко са пораснали децата ви! Скоро ще се оженят, ще имат и те деца.
Татко отговори:
— Има време. Особено за Волфганг.
— След като се установихте за постоянно тук, той трябва да се спре на подходяща девойка.
— Установили сме се? Живеем само от моята заплата!
— Защо тогава се преместихте на Ханибалплац?
— Преместих се тук, за да бъде по-удобно на семейството ми. Граф Карл Арко се присъедини към тях, защото графиня Лютцов изведнъж се почувствува уморена. Той каза:
— Всички знаят, Моцарт, че сте заможен човек.
— О, така ли?
Граф Карл Арко продължи:
— Навярно сте натрупали цяло богатство по време на вашите пътешествия.
— А разноските? Храната, пътят, квартирата?
— Сестра ми ви е дала подслон в Париж, това може да се е случило и на други места.
— Сестра ви беше необикновена жена — произнесе татко с чувство.
— Не виждам какво общо има това с думите ми.
— Скъпата ви покойна сестра бе много добра към нас. — И се обърна към Булингер, който стоеше сам.
Но Булингер се изсмя и каза:
— Не се тревожи за мене, Леополд. Аз съм свободен от всякакви задължения. Олицетворение на търпимостта на архиепископа.
Граф Карл Арко, от когото човек не можеше така лесно да се отърве, последва Леополд и рече:
— Не мислите ли, че вашият син би трябвало да изсвири нещо за нас?
— Защо?
— Това той върши най-добре. — Преди Леополд да успее да отговори, граф Карл Арко доближи Волфганг, който слушаше графиня Лютцов.
Тя тъкмо му казваше:
— Имате прекрасни ръце, Волфганг, здрави и същевременно нежни.
Граф Арко се намеси:
— Покажете какво могат ръцете ви. Изсвирете нещо за нас, Моцарт.
Да знаеше Арко тайните му мисли! Но тонът на Волфганг беше съвсем любезен, когато се обърна към главния иконом и каза:
— Не ми се иска.
За миг Арко го изгледа гневно, ала преди да изрази с думи неодобрението си, сестра му, графиня Лодрон, дойде при тях и рече:
— Бих искала дъщерите ми да учат клавесин. При Волфганг.
Леополд попита:
— Как ще се отнесе към това негова светлост?
— Сигурна съм, че графиня Лютцов ще може да убеди чичо си да разреши, ако пожелае. С нищо няма да пострада джобът му. Не се меси, моля те — каза графинята на брат си, който се опитваше да вземе думата.
Графиня Лютцов рече:
— С удоволствие приемам задачата да се застъпя за Волфганг.
Графиня Лодрон добави:
— Решено тогава. Волфганг ще учи момичетата.
— Само ако желае — намеси се Леополд.
— Приемам с удоволствие — каза Волфганг. — А ако графинята желае, мога да уча и нея. — Това щеше да бъде много вълнуващо.
— Благодаря, Волфганг. Ще следим как напредват момичетата.
— Ще напреднат много успешно, сигурна съм — отбеляза графиня Лютцов. И преди граф Арко да успее да я покани, вече танцуваше отново с Волфганг и му шепнеше: — Не бива да се отчайвате, Волфганг; ще се намерят други момичета.
— Аз съм съвсем щастлив, графиньо.
— Затова ли не искате да свирите?
— То би ме откъснало от танците.
— Танцувате много добре. Харесва ми да танцувам с вас. Но вие сте първо музикант, а после кавалер.
„Да, вярно е за съжаление“ — помисли си Волфганг; можеше да бъде любезен с графинята, можеше дори да танцува с нея, но не можеше да се ожени за нея, нито за някоя друга от нейния ранг.
36
Към осемнадесетгодишна възраст Волфганг вече имаше известен опит в ухажването на момичетата.
Беше спрял избора си на Тереза Баризани, която бе ухажвал и преди — девойката го дари с вниманието си, но след Барбара изглеждаше не особено привлекателна. Няколко вечери той прекара в компанията на Урсула Хагенауер, момиче несравнимо по-миловидно, ала с нея се познаваха твърде отдавна и твърде добре: тя му беше почти като сестра. Харесваше му и Луиза фон Робиниг, само че тази Луиза бе прекалено скромна.
Графиня Лютцов и графиня Лодрон бяха далеч по-привлекателни. Те получиха за Волфганг разрешение да дава уроци и симпатиите му към тях станаха още по-големи. Графиня Лютцов се обличаше по последна мода, лицето й все още бе красиво въпреки хлътналите бузи и твърде острата брадичка, умееше да говори остроумно и разбираше от музика. Графинята често му правеше комплименти, и то без нотка на кокетство. Макар това да беше съвсем приятна дружба, Волфганг би предпочел по-романтични отношения.
Графиня Лодрон не се отличаваше със същата красота и ум, но притежаваше природен чар, който му напомняше за графиня ван Ейк; покровителствувайки Волфганг, тя се държеше така, сякаш правеха чест на самата нея. Искаше й се обаче да му влияе и в нравствено отношение и това ограничаваше свободата на общуване.
