Военачалникът, казал това, бе Саса Наримаса, който от сутринта наблюдаваше битката заедно с Нобунага.
Нобунага незабавно му нареди да предаде неговите заповеди на отрядите зад оградата.
— Оставете оградата и нападайте — каза той. — Разгромете ги до един!
Дори и шатрата на Кацуйори падна под напора на нападателите. Токугава притиснаха отляво. Ода разкъсаха предните редици на Такеда и яростно връхлетяха върху централните части. Заклещени по средата, многобройните знамена, военачалнически флагове, цвилещи коне, лъскави доспехи, мечове и копия, които като съзвездия блестяха около Кацуйори, бяха потопени в кръв и паника.
Само останалите в Маруяма сили на Баба Нобуфуза още бяха невредими. По един самурай военачалникът прати на своя господар бележка, в която настояваше за отстъпление.
Кацуйори раздразнено заудря с крак по земята. Не можеше обаче да отрича очевидното. Централният отряд отстъпваше разгромен и покрит с кръв.
— Трябва временно да отстъпим, господарю.
— Преглътнете гнева си и помислете какво ни предстои.
Пълководците на Кацуйори отчаяно поведоха хората вън от главния лагер и някак си се измъкнаха от капана, в който бяха попаднали. За противника бе ясно, че основната войска на Кай е в безредно отстъпление.
След като придружиха Кацуйори до един близък мост, военачалниците се обърнаха назад и образуваха преграда, която да посрещне отрядите на преследвачите. Всички паднаха геройски в битката. Баба също изпроводи бягащия Кацуйори и жалките останки от войската му чак до Мияваки. Накрая обаче старият пълководец обърна коня си на запад. Гърдите му бяха изпълнени с хиляди мисли.
„Живях един дълъг живот. А не може ли да се каже, че е бил и кратък? Същински дълъг или същински кратък, само този единствен миг, предполагам, е вечен. Мигът на смъртта… Може ли вечният живот да бъде нещо повече от това?“
После, точно преди да се спусне посред неприятелите, се закле: „Ще поискам прошка от господаря Шинген на онзи свят. Бях недобър съветник и пълководец. Сбогом, планини и реки на Кай!“
Обърна се назад, проля една сълза за своята област, после внезапно пришпори коня.
— Смърт! Не ще посрамя името на господаря Шинген!
Гласът му потъна в морето на огромната вражеска войска. Надали трябва да се добави, че неговите служители до един го последваха и доблестно паднаха в боя.
От самото начало никой не бе успял така добре да схване това сражение, както Баба. Без съмнение той предвиждаше, че след него Такеда ще паднат и дори ще бъдат изтребени, и че такава е съдбата им. Въпреки всичко, въпреки своята проницателност и вярност, не бе в състояние да спаси рода от това бедствие. Силите на новото просто ги премазваха.
Заедно с около дузина ездачи от служителите си, Кацуйори прекоси плитчините на Комацугасе и накрая потърси убежище в крепостта Бусецу. Той беше храбър мъж, но сега, досущ като глухоням, бе загубил дар слово.
Когато слънцето тръгна към залез, цяла Шидарагахара бе покрита в плътно, наситено червено. Голямата битка този ден започна към пладне и продължи до късния следобед. Не се чуваше вече конски пръхтеж или войнишки вик. Напълно опустяла, широката равнина бързо потъна в мрака.
Нощната роса падна, преди да са успели да отнесат убитите. Само за жертвите от страна на Такеда казаха, че наброявали повече от десет хиляди.
Кулите на Адзучи
Преди не много време Императорът бе назначил Нобунага на дворцовия пост Държавен съветник, а сега той получи и званието Пълководец на дясната страна. Поздравителната церемония по повод на последното му издигане бе проведена през единадесетия месец с пищност, която надминаваше всичко от предишните времена.
Столичното жилище на Нобунага бе в някогашния шогунски дворец Ниджо. В двореца всеки ден се тълпяха гости — придворни, самураи, учители по чайна церемония, поети и търговци от близките пазарни градове Нанива и Сакай.
Мицухиде възнамеряваше да остави Нобунага и да потегли за своята крепост в Тамба и докато бе още светло, дойде от жилището си в двореца Ниджо, за да си вземе довиждане.
— Мицухиде — поздрави го Хидейоши с широка усмивка.
— Хидейоши? — отвърна засмян Мицухиде.
— Какво ви води тук днес? — попита Хидейоши, като хвана Мицухиде за рамото.
— О, само това, че Негово Височество утре заминава — каза Мицухиде с усмивка.
— Така е. Къде предполагате, че ще се видим отново?
— Пиян ли сте?
— Няма ден, в който да не се напивам, докато съм в столицата. И Негово Височество пие повече, докато е тук. Всъщност, ако отидете сега при него, ще ви накара да си пийнете доста саке.
— Пак ли се е отдал на такива веселия?
Напоследък Нобунага със сигурност пиеше повече и един стар служител, който му служеше от много години, отбеляза, че никога преди не е пил в такова количество, както сега.
Хидейоши винаги участваше в тези веселби, но нямаше държеливостта на Нобунага. Този сякаш бе с по-крехко телосложение, но беше далеч по-силният от двамата. Вгледаше ли се човек внимателно, можеше да долови неговата вътрешна сила. Хидейоши беше пълната противоположност. На външност приличаше на здрав селянин, но нямаше истинска закалка.
Майка му още го мъмреше, че пренебрегвал здравето си:
— Хубаво е човек да се забавлява, но моля те, грижи се за здравето си. Откак се роди, си болнав и преди да направиш четири-пет годинки, никой от съседите не допускаше, че ще доживееш да пораснеш.
Загрижеността й оказваше влияние върху Хидейоши, тъй като той знаеше причината за слабостта си като дете. Докато майка му е била бременна с него, бедността им била толкова голяма, че понякога нямали храна на трапезата и това злочесто състояние със сигурност се е отразило на неговия растеж в утробата.
Това, че е могъл да оцелее, се дължеше почти единствено на майчината му преданост. И така, макар със сигурност да нямаше нищо против сакето, винаги, щом вземеше в ръцете си чаша, той си припомняше думите на своята майка. И надали можеше да забрави времето, когато тя така плачеше заради пияния си втори съпруг.
Никой обаче не би си помислил, че Хидейоши е толкова загрижен за пиенето. Хората говореха за него:
— Не пие много, но със сигурност обича веселията със саке. А пие ли, пие колкото може.
В действителност нямаше човек, по-благоразумен от Хидейоши. И относно пиенето, Мицухиде, когото сега срещна в коридора, беше този, който току-що доста се бе позанимал с нещо такова. При все това той имаше разочарован вид и бе ясно, че пиянството на Нобунага, преди малко потвърдено и от Хидейоши, доста тревожи неговите служители.
Хидейоши се засмя и отрече току-що казаното.
— Не, пошегувах се.
Мицухиде пресилено се усмихна. Търпеше закачките на Хидейоши, тъй като той не му бе неприятен. А и този нямаше някакви лоши чувства към Мицухиде. Винаги свободно се шегуваше с трезвомислещия си другар по служба, но в същото време го уважаваше, когато се изискваше уважение.
От своя страна Мицухиде изглежда признаваше, че Хидейоши е човек от полза. Последният стоеше съвсем малко по-нагоре по старшинство от него самия и на военните съвети седеше пред него, но като останалите стари пълководци, Мицухиде се гордееше с положението на семейството си, своето потекло и възпитание. Той със сигурност не гледаше с неуважение на Хидейоши, но някак си изразяваше снизхождение към по-високопоставения от него с бележки като:
— Симпатичен човек си ти.
