Това снизхождение се дължеше, разбира се, на характера на Мицухиде. Даже и когато чувстваше, че гледат на него отвисоко, Хидейоши обаче не показваше обида. Напротив, смяташе за естествено такова отношение от страна на по-умен човек като Мицухиде. С готовност признаваше голямото превъзходство на Мицухиде по отношение на ума, възпитанието и произхода.
— А, ето. Забравих нещо — каза Хидейоши, сякаш изведнъж се е сетил. — Имам да ви поздравя. Това, че сега получавате областта Тамба, трябва да е радост за вас. А и мисля, че е естествено след толкова много години предана служба. Моля се това да бъде начало на по-добра участ и да благоденствате за много години напред.
— Не, всички милости на Негово Височество са почест свръх моите заслуги.
Мицухиде винаги с голяма сериозност отговаряше на любезността с любезност. После обаче допълни:
— Макар че ми е дадена област, тя бе владение на предишния шогун и дори и сега има доста могъщи местни родове, които са се залостили зад стените си и отказват да се предадат на моята власт. Тъй че поздравленията са малко преждевременни.
— Не, не, вие сте прекалено скромен — възрази Хидейоши. — Веднага щом навлязохте в Тамба с Хосокава Фуджитака и сина му, родът Камеяма се предаде, значи вече сте пожънали плодове, нали? С интерес наблюдавах вашето превземане на Камеяма и дори Негово Височество ви похвали за това, как надвихте врага и влязохте в крепостта му без да изгубите и един човек.
— Камеяма беше само началото. Истинските трудности тепърва предстоят.
— Животът си заслужава да се живее само когато имаме трудности пред себе си. Иначе няма какво да ни подтиква напред. А нищо не може да е по-радостно от това да възстановите мира в новодареното ви от Негово Височество владение и да го управлявате добре. Та вие сам ще бъдете там господар и ще можете да правите всичко, което пожелаете — завърши Хидейоши.
Изведнъж и двамата почувстваха, че случайната им среща е продължила твърде дълго.
— Е, до скоро — каза Мицухиде.
— Почакайте само за малко — помоли го Хидейоши и внезапно смени темата. — Вие сте учен човек и може би знаете това. Колко от крепостите в Япония имат понастоящем укрепени каменни кули и в кои области са те?
— Крепостта на Сатоми Йошихиро в Татеяма, област Ава, има триетажна кула, която се вижда от морето. В Ямагучи в областта Суо, Оучи Йошиоки също построи четириетажна кула в своята главна крепост. Тя е навярно най-внушителната в цяла Япония.
— И само тези двете ли са?
— Доколкото ми е известно. Но защо питате сега за това?
— Е, днес бях при Негово Височество, говорихме за различни крепостни постройки и господин Мори с жар обясняваше предимствата на каменните кули. Той определено препоръча да включим една в крепостта, която господарят Нобунага ще строи сега в Адзучи.
— А? Кой господин Мори?
— Оръженосецът на Негово Височество, Ранмару.
За миг Мицухиде сбърчи чело.
— И вие може би имате малки съмнения по това?
— Не особено.
Лицето на Мицухиде бързо си върна обичайния небрежен израз, той смени темата и те поговориха още няколко минути. Накрая се извини и забърза към вътрешността на двореца.
— Господарю Хидейоши! Господарю Хидейоши!
Големият коридор на двореца Ниджо бе пълен с хора, които отиваха или се връщаха от посещение при господаря Нобунага. Някой отново го повика по име.
— А, преподобният Асаяма — възкликна Хидейоши, щом с усмивка се обърна назад.
Асаяма Ничиджо бе мъж необикновено грозен. Араки Мурашиге, един от военачалниците на Нобунага, беше познат с грозотата си, но той поне имаше известно обаяние. Асаяма, от друга страна, бе просто един мазен на вид свещеник. Приближи се към Хидейоши и бързо сниши глас, сякаш е посветен в някаква особено важна работа.
— Господарю Хидейоши?
— Да, какво има?
— Тъкмо преди малко ми се стори, че обсъждахте нещо поверително с господаря Мицухиде.
— Нещо поверително ли? — засмя се Хидейоши. — Та това ли е мястото за поверителни обсъждания?
— Когато господарят Хидейоши и господарят Мицухиде дълго време си шепнат в коридора на двореца Ниджо, хората се стряскат.
— Надали.
— Не, така е!
— И Ваше Преподобие ли е малко пийнал?
— И то доста. Прекалено много пих. Но вие наистина трябва да сте по-внимателен.
— Искате да кажете — със сакето ли?
— Не ставайте глупав. Предупреждавам ви да бъдете по-внимателен в близките си отношения с Мицухиде.
— Защо?
— Малко по-умен е, отколкото трябва.
— Че защо, всички казват, че днес вие сте най-умният човек в Япония.
— Аз ли? Не, аз съм прекалено несхватлив — възпротиви се свещеникът.
— В никакъв случай — увери го Хидейоши. — Ваше Преподобие има забележителни познания почти във всичко. Най-слабите места на самурая са неговите отношения с благородниците или с влиятелните търговци, но сред хората на рода Ода никой не надминава по проницателност вас. Ами че дори господарят Кацуие е почти като поразен от вашите способности.
— Но аз от друга страна не съм се покрил с никакви военни подвизи.
— Но при строежа на Императорския дворец, в управлението на столицата, при уреждането на различни финансови въпроси, вие сте показали необикновена дарба.
— Хвалите ли ме или ме обезкуражавате?
— Ами, вие едновременно сте едно чудо и човек негоден в самурайското съсловие за нищо, тъй че, да ви кажа честно, и ви хваля, и ви обезкуражавам.
— Не мога да се меря с вас.
Асаяма се засмя гръмко и разкри празните места, където бе загубил два-три от зъбите си. Макар да беше много по-възрастен от Хидейоши — достатъчно възрастен, за да му бъде баща, той мислеше за него като за по-старши.
Асаяма не можеше толкова лесно да приеме Мицухиде. Признаваше че е способен, но се дразнеше от неговото суховато остроумие.
— Мислех си, че само така си представям — каза Асаяма, — но напоследък едно лице, известно със своята способност да познава човешкия характер по чертите, изрази същото мнение.
— Някой физиономист е дал един вид преценка за Мицухиде ли?
— Не е физиономист. Игуменът Екей е един от най-дълбоките умове на нашето време. Каза ми това под най-строга тайна.
— А какво ви каза?
— Че Мицухиде има вид на мъдър мъж, който може да се удави в собствената си мъдрост. Освен това има лоши предзнаменования, че той ще смени своя господар.
— Асаяма.
— Какво?
— Ако оставяте неща като тези да излизат от устата ви, няма да можете да се порадвате на старините си — каза рязко Хидейоши. — Чувал бях, че Ваше Преподобие е остър ум в политиката, но допускам, че това не бива да отива чак дотам да пръскате такива слухове за един от служителите на Негово Височество.
