благонадеждност.
Повериха младия заложник на грижите на Ханбей, който го настани в крепостта Фува и се отнасяше към него, сякаш му е собствен син. Така, свързани от своята служба на Хидейоши, Канбей и Ханбей бяха станали и приятели. И макар като пълководци да си съперничеха, помежду им нямаше и най-малка ревност. Поговорката, че „двама големи не могат да стоят под един покрив“ надали важеше в полевия щаб на Хидейоши.
Докато наблюдаваше луната, пиеше саке и разговаряше за великите хора на миналото и настоящето, за възхода и упадъка на области и родове, Ханбей сякаш успя да забрави болестта си.
Канбей обаче го върна на темата.
— Дори сутринта някой да предвожда огромна войска, той не знае дали вечерта ще бъде жив. Но щом имаш някаква голяма амбиция, колкото и голям човек да си, за да я осъществиш, ти трябва да живееш дълго. Имало е много славни герои и верни служители, които след кратък живот са оставили имената си във вечността, но какво щеше да е, ако бяха преживели дори повече време? Съвсем естествено е да изпитваме съжаление заради краткостта на живота. Разрушението, което придружава изтласкването на старото и сразяването на злото, не е единствената работа на големия човек. Делото му не е завършено, докато не е преобразил страната си.
Хидейоши закима енергично. После се обърна към замълчалия Ханбей:
— Ето защо трябва да ценим своя живот. И по тези също причини бих искал да се грижите за здравето си, Ханбей.
— И аз мисля същото — добави Канбей. — Вместо да се изтощавате до крайност, защо не се оттеглите в някой храм в Киото, не си намерите добър лекар и не се погрижите за себе си? Предлагам ви това като приятел и мисля, би могло да се каже, че ще е знак на вярност към нашия господар, ако по този начин го дарите със спокойствие.
Ханбей слушаше, пълен с благодарност към своите двама приятели.
— Ще постъпя както казвате и за известно време ще отида в Киото. Тъкмо сега обаче подготвяме нашите планове и бих искал да тръгна, след като ги видя привършени.
Хидейоши кимна. Досега основаваше своите ходове на предложенията на Ханбей, но още не бе станал свидетел на техния успех.
— Заради Акаши Кагечика ли се тревожите? — попита той.
— Точно така — отвърна Ханбей и кимна. — Ако ми дадете пет-шест дни, преди да се оттегля за възстановяване, ще отида на връх Хачиман и ще се срещна с него. Ще се опитам да го убедя да се присъедини към нас. Имам ли позволението ви?
— Разбира се, това би било голямо постижение. Но ако нещо стане? Трябва да разберете, че възможността за неблагоприятен изход е приблизително осем-девет на десет. Тогава какво?
— Само ще умра — отговори Ханбей, без да мигне.
От начина, по който говори, ясно личеше, че не се хвали пред никого.
След падането на Мики поредният враг на Хидейоши щеше да бъде Акаши Кагечика. Засега обаче той не бе в състояние да превземе крепостта. Но обсадата не запълваше изцяло мислите му. Мики бе само една част от похода за покоряване на целия запад. Имаше, значи, малък избор дали да приема плана на Ханбей за привличане на Акаши.
— Ще отидете ли? — попита Хидейоши.
— Ще отида.
Въпреки смелото си решение, Ханбей все още се колебаеше. Дори и да премине през множеството опасности по пътя и да се срещне с Акаши, ако преговорите завършат без разбирателство, не можеше да се допуска, че врагът ще го остави да се върне жив. А и Хидейоши не можеше да е сигурен, че Ханбей би пожелал да си дойде с празни ръце. Да не би истинското му намерение да е да намери смъртта си? Дали от болест или убит от врага, може да умре само веднъж.
В този миг Канбей предложи друг план. Има няколко познати в обкръжението на Укита Наоие. Докато Ханбей влезе във връзка с рода Акаши, самият той може да отиде при тези старши служители на Укита.
Щом чу за това, Хидейоши незабавно се поуспокои. Може би е възможно да подронят силата на рода Укита. След началото на нашествието в западните области, Укита сякаш се държаха настрана и чакаха да видят коя страна ще добие преимущество. Укита Наоие се обърна за помощ към Мори, но ако успеят да го убедят, че бъдещето принадлежи на Нобунага… Освен това, съюзът на Укита с Мори може да се окаже без стойност, ако не получат от тях военна подкрепа. Това би могло да значи гибел на рода. Укита бяха научили това след оттеглянето на войската на Мори, веднага подир повторното превземане на Кодзуки.
— Ако Укита влязат в споразумение с нас, Акаши Кагечика няма да има друг избор освен да направи същото — отбеляза Хидейоши. — А подчини ли ни се Кагечика, Укита незабавно ще поискат мир. Отлично хрумване е да проведем наведнъж преговорите и с двете страни.
На следващия ден Ханбей помоли пред всички да му бъде позволено да си тръгне поради болест и обяви, че отива в Киото да се възстановява. Под този предлог, придружаван само от двама-трима прислужници, той напусна лагера на връх Хираи. След няколко дни Канбей направи същото.
Ханбей се отби първо при по-младия брат на Кагечика, Акаши Канджуро. Не бе приятел с него, но го бе срещал на три пъти в храма Нандзен в Киото, където и двамата се бяха упражнявали в дзен-съзерцание. Канджуро проявяваше силен интерес към дзен. Ханбей реши, че ако се обърне към него изхождайки от началата на Пътя, бързо биха стигнали до разбирателство. След това можеше да продължи разговора с по- големия му брат Кагечика.
Преди да са се срещнали с него, и Канджуро, и Кагечика чакаха и се питаха що за политика ще защитава пред тях Ханбей и доколко красноречив ще бъде: В крайна сметка той бе и учител на Хидейоши, и прочут майстор на военното изкуство. Когато обаче говориха с него, го намериха противно на очакванията си, за открит в думите човек, сякаш напълно чужд на сабята и военната хитрост.
Убедеността и откровеността на Ханбей бяха така различни от ходовете, които обикновено се прилагат при преговори между отделните самурайски родове, че Акаши му повярваха. Те прекъснаха връзките си с рода Укита. Едва след като изпълни задачата си, Ханбей помоли най-сетне за кратка почивка. Този път той наистина остави военните задължения настрана и отиде да възстанови здравето си в Киото.
Хидейоши говори с него преди заминаването и го помоли да посети Нобунага. Трябваше да го осведомят, че с успех са убедили Акаши Кагечика да се присъедини към съюзниците на Ода.
Щом чу новината, Нобунага бе повече от радостен.
— Какво? Превзели сте връх Хачиман, без да пролеете и капка кръв ли? Много добре!
Частите на Ода, които бяха разположени в цяла Харима, сега за първи път навлязоха в Бидзен. Тази първа крачка бе от голямо значение.
— Виждаш ми се отслабнал. Грижи се хубаво за себе си — каза Нобунага, загрижен за недоброто здраве на Ханбей.
В знак на благодарност за неговите заслуги той го награди с двадесет мерки сребро.
На Хидейоши пък написа следното:
В това положение си проявил необичайна мъдрост. Ще чуя подробностите, когато се срещнем лично, но ето засега един знак за моята благодарност.
Прати му сто мерки злато. Когато е радостен, Нобунага не сдържаше радостта си. Взе в ръка аления си печат и назначи Хидейоши за военен управител на Харима.
Дългият престой на връх Хираи и продължителната обсада на Мики не доведоха до нищо. С преминаването на Акаши на тяхна страна, обаче, Ода постепенно се доближиха до осъществяване на своите замисли. Но както можеше пък да се очаква от такъв виден род, Укита не се влияеха така лесно при преговори, при все че Канбей използваше до последно в разговорите с тях своя ум и проницателност. Във владение на областите Бидзен и Мимасака, Укита бяха притиснати между Ода и Мори. Така, не беше преувеличение да се каже, че бъдещето на западните области изцяло зависеше от решението им.
Укита Наоие следваше съветите на четирима старши служители — Осафуне Кии, Тогава Хиго, Ока Ечидзен и Ханабуса Сукебей. От тези, Ханабуса бе в далечна връзка с Курода Канбей. Тъкмо към него той се
