обърна най-напред. Канбей говори цяла нощ, като обсъжда настоящето и бъдещето на страната. Описа замислите на Нобунага и личността на Хидейоши и успя да спечели Ханабуса на своя страна.
После този убеди Тогава Хиго да се присъедини към тях, а след като привлече тези двама мъже, Канбей бе в състояние да се срещне с Укита Наоие.
След като изслуша доводите им, Наоие каза:
— Трябва да се съобразяваме с това, че на изток се явява една голяма сила в тази страна. Ако бъдем нападнати от господаря Нобунага и господаря Хидейоши, целият род Укита ще загине в защита на Мори. Моите собствени трима синове с радост биха посрещнали смъртта като заложници на вражеска земя, стига да спасят живота на хиляди войници и да донесат полза на страната ни. Ако успея да защитя тези владения и да спася хиляди живота, моите молитви ще бъдат изпълнени.
Тези думи на Наоие сложиха край на спора между неговите служители. Съвещанието привърши и Канбей получи от рода Укита писмо с уверение в приятелство, което отнесе на връх Хираи. Така Хидейоши спечели победа в тила на войската си, без да употреби дори и една стрела. Без кръвопролитие, двете области Бидзен и Мимасака станаха съюзници на Ода.
Естествено, Хидейоши искаше да осведоми възможно най-бързо своя господар за това щастливо събитие, но си помисли, че едно писмо може да се окаже опасно. Това бе въпрос на най-голяма тайна — докато не се е предоставила подходяща възможност, трябваше да крият този съюз от рода Мори.
Прати Канбей в Киото, за да осведоми Нобунага.
Този незабавно се упъти към столицата. Щом пристигна, беше приет от Нобунага.
Докато слушаше доклада на Канбей, господарят сякаш изпита необяснимо недоволство. Преди това, когато Такенака Ханбей дойде в двореца Ниджо и го извести за подчиняването на рода Акаши, Нобунага бе повече от радостен и го похвали. Този път обаче държанието му бе съвсем различно.
— По чия заповед направи това? Ако е била на Хидейоши, то добре ще го поразпитам! Той да влиза в какъв да е съюз с двете области Бидзен и Мимасака е най-голяма дързост. Върни се и му кажи това!
После, сякаш тези укори не са били достатъчни, продължи:
— Според писмото на Хидейоши след няколко дни, той ще дойде в Адзучи заедно с Укита Наоие. Кажи му, че няма да се срещна с Наоие, дори ако наистина пристигне тук. Всъщност, не искам да виждам и самия Хидейоши!
Бе така ядосан, че дори Канбей не можеше да го успокои. Дошъл напразно, той се върна в Харима, изпълнен с чувства на недоволство.
Макар че, предвид всички трудности, през които бе преминал Хидейоши, той се срамуваше да му каже какво точно се е случило, надали можеше да запази станалото в тайна. Щом погледна крадешком към лицето на господаря си, Канбей забеляза как по изпитите му страни се появява вяла усмивка.
— Да, разбирам — каза Хидейоши. — Ядосал се е, понеже на собствена глава съм сключил един ненужен съюз.
Той изглежда не бе така обезкуражен като Канбей.
— Допускам, че господарят Нобунага е очаквал от нас да разгромим Укита, за да може да раздели земите им между своите служители.
После, като се опитваше да утеши падналия духом Канбей, добави:
— Щом нещата не тръгнат според замисъла, се стига до истинска битка. Плановете които си готвил предишната нощ, на сутринта се променят, а онези от сутринта до следобед са вече други.
От своя страна Канбей изведнъж осъзна, че може да посвети целия си живот на този човек. Дълбоко в сърцето си усещаше, че дори не би мигнал да умре заради Хидейоши.
Хидейоши виждаше право в сърцето на Нобунага. Щом наистина знае как да му служи, очевидно неговият начин на мислене му е ясен. При все това, Канбей ясно разбираше, че настоящето доверие и положение на Хидейоши са спечелени с двадесет години усърдна служба.
— Е, тогава значи ли това, че сте сключили съюза с Укита, макар и да сте знаели, че това ще бъде против желанието на господаря Нобунага? — попита Канбей.
— Като зная желанията на господаря, нямаше съмнение, че той ще се ядоса. Когато Такенака Ханбей съобщи за покоряването на Ашика, Негово Височество бе така радостен, че щедро възнагради и Ханбей, и мене. Със сигурност му е било ясно, че това обстоятелство ще улесни падането на Укита, а едно успешно нападение би му позволило да раздели тяхната област и да я раздаде в награда за различни заслуги. Сега обаче, когато накарах Укита да ни се подчинят, не можем току-така да отнемем земите им, нали?
— Когато обяснявате нещата по този начин, мога да разбера намеренията на господаря Нобунага. Той обаче бе толкова ядосан, че няма лесно да ви се даде възможност за откровен разговор с него. Каза, че ако Укита Наоие дойде в Адзучи или дори ако вие дойдете да се застъпите за него, няма да приеме нито единия от вас.
— Независимо колко е сърдит, аз ще трябва да говоря с него. Когато съпруг и съпруга са си сърдити, има начини да се заобиколи кавгата, но няма полза да избягваш гнева на своя господар. Нищо няма да му достави по-голямо удоволствие от това да отида да се извиня, дори и да си спечеля един бой и той да ми крещи, докато с глупав вид лежа проснат в нозете му.
Хидейоши държеше в ръцете си писмената клетва, изискана от Укита Наоие, но той бе само предводител на походна войска. Ако няма одобрението на Нобунага, договорът би станал безполезен.
Освен това, като чиста проява на учтивост, обичаят изискваше Укита Наоие да отиде в Адзучи, да положи клетва пред Нобунага и да се осведоми за неговите заповеди. В уречения предварително ден Хидейоши го придружи дотам. Гневът на Нобунага обаче още не се бе разнесъл.
— Няма да се срещна с тях — това бе всичко, което той пожела да каже на Хидейоши посредством един от прислужниците си.
Хидейоши не знаеше какво да прави. Можеше само да чака. Върна се в стаята за гости, където седеше Наоие и му съобщи за изхода.
— Негово Височество днес не е в особено добро настроение. Ще ме изчакате ли за малко в жилището си?
— Неразположен ли е той? — попита натъжен Наоие.
Когато помоли за мир, той не търсеше съжалението на Нобунага. Все още можеше да разчита на страховита войска. „Какво е станало? Защо е този хладен прием?“ Тези думи така и не излязоха от устата му, но не можеше да не си ги мисли с негодувание.
Наоие не беше в състояние да търпи по-нататъшни унижения. Започна да си мисли, че би трябвало да се върне в своята област и да прати тук повторно поздрави, каквито вече да подхождат между двама врагове.
— Не, не — настоя Хидейоши. — Щом сега има пречка, може да се срещнем с него по-късно. Засега да отидем в града под крепостта.
Хидейоши бе уредил Наоие да отседне в храма Соджицу. Двамата бързо се върнаха там и след като смени официалните си дрехи, господарят се обърна към своя домакин:
— Ще тръгна от Адзучи преди залез-слънце и ще пренощувам в столицата. После, мисля, би било по- добре да се върна в Бидзен.
— Сега, защо искате да постъпите така? Най-малко, защо искате да си тръгнете, преди да сме се срещнали с господаря Нобунага?
— Вече не ми се иска да се срещам с него.
За първи път и с израза, и с думите си Наоие показа наяве своите чувства.
— А и мисля, че господарят Нобунага също не желае да се среща с мене. Освен това тук е неприятелска област, с която нищо не ме свързва. Навярно и за двама ни ще е по-добре, ако веднага си тръгна.
— Това ще накърни моята чест.
— Някой друг ден ще дойда да ви благодаря както подобава за вашето отношение към мене, господарю Хидейоши. И няма да забравя добрината ви.
— Моля ви, останете още една нощ. Не мога да понеса да гледам как двата рода, които събрах на мирни преговори, изведнъж отново стават врагове. Господарят Нобунага отказа днес да ни приеме и той има своите основания за това. Нека се видим довечера отново и аз ще ви ги обясня. Сега точно се връщам в жилището си, за да сменя тези дрехи. Почакайте ме, преди да започнете вечерята си.
Наоие нямаше как да постъпи, освен да почака до вечерта. Хидейоши се преоблече и се върна в храма.
