Докато вечеряха, те разговаряха и се смяха и когато свършиха, Хидейоши отбеляза:
— Е, добре. Обещах да ви кажа защо господарят Нобунага е така недоволен от мене.
И той заговори, сякаш току-що се е сетил за това. В желанието си да чуе обяснението на Хидейоши, Наоие бе отложел своето заминаване. Сега бе цял в слух.
С непревзета искреност Хидейоши обясни защо самоволно сключеното от него споразумение е разсърдило Нобунага.
— Нелюбезно е да говоря така, но и двете области Бидзен и Мимасака рано или късно щяха да станат владение на рода Ода. Така че, в действителност не беше необходимо да сключваме сега с вас мирен договор. Но ако господарят Нобунага не срази рода Укита, той не би бил в състояние да раздели земите му между своите пълководци като награда за бойните им заслуги. Освен това, непростимо бе, че дори не попитах за разрешение Негово Височество. Ето защо той е толкова ядосан.
Докато говореше това, се смееше, но понеже в думите му нямаше и капчица лъжа, истината излизаше наяве дори иззад чистосърдечната му усмивка.
Наоие бе като потресен. Зачервеното му от сакето лице изведнъж пребледня и кръвта се отдръпна от него. Той обаче не се съмняваше, че Нобунага разсъждава точно по този начин.
— И сега господарят е в лошо настроение — продължи Хидейоши. — Не иска да ме приеме, нито пък иска да се срещне с вас. Веднъж взел такова решение, ще остане непреклонен. Безпомощен съм и се чувствам ужасно заради вас. Залогът, който ми дадохте, още не е получил одобрение и аз не мога да сторя нищо, преди той да е бил скрепен с червения печат на Негово Височество. Ще ви го върна, тъй че свободно да можете да прекъснете отношенията си с нас, да отмените договора и утре сутринта бързо да се върнете обратно в Бидзен.
С тези думи Хидейоши извади писмото на Наоие и му го подаде. Този обаче спокойно се взираше в трепкащата светлина на лампите и отказа дори да се докосне до документа.
Хидейоши продължи да мълчи.
— Не — каза Наоие, като внезапно наруши тишината.
В учтив жест той прилепи дланите си една към друга.
— Ще ви помоля отново да сторите всичко по силите си. Ако обичате, бъдете мой застъпник пред господаря Нобунага.
Този път държанието му беше като на човек, предал се в нечии чужди ръце с пълна смиреност. Досега, изглежда, отстъпваше единствено заради силните доводи на Курода Канбей.
— Добре. Щом имате такова доверие в рода Ода — каза Хидейоши, кимна отсечено и се съгласи да поеме задължението.
Повече от десет дни Наоие стоя в храма Соджицу в очакване на изхода. Хидейоши побърза да изпрати вестоносец в Гифу с мисълта, че Нобутада може донякъде да успокои баща си. Този по начало имаше някаква работа в столицата и скоро след това тръгна за Киото.
Тогава Хидейоши, придружен от Наоие, се срещна с Нобутада. Накрая, при застъпничеството на последния, Нобунага се смили. По-късно на същия ден клетвата бе скрепена с червен печат и като скъса напълно своите връзки с Мори, родът Укита стана съюзник на Ода.
Само седем дни по-късно обаче, дали просто по случайност или от страх да не пропусне удобното време, един от пълководците на Нобунага, Араки Мурашиге, измени на своя господар, премина в лагера на врага и право пред нозете на Ода развя знамето на метежа.
Измяната на Мурашиге
— Лъжа е! Трябва да е лъжа!
Отначало Нобунага не можеше да повярва. Когато в Адзучи до него стигна вестта за бунта на Мурашиге, първата му мисъл бе, че това не е вярно. Сериозността на положението обаче бързо се потвърди, щом двама от старшите служители на Мурашиге, Такаяма Укон от Такацуки и Накагава Себей от Ибараги, се позоваха на своя нравствен дълг и като последваха господаря си, вдигнаха знамето на бунта.
Това подсили израза на изумление по челото на Нобунага. Странното бе, че при този неочакван обрат на събитията той не показа нито гняв, нито обичайната си буйност. Грешка би било да се оценява нравът на Нобунага като лесно възпламеним. Също невярно би било обаче, като наблюдаваш хладнокръвието му, да го сравняваш с водата. Когато го смятаха за огън, той бе като водата; а когато го сравняваха с нея — бе като огън. В тялото му съседстваха и жарта на пламъците, и хладината на водата.
— Повикайте Хидейоши — нареди внезапно Нобунага.
— Господарят Хидейоши тръгна рано тази сутрин за Харима — отвърна нервно Такигава.
— Тръгна ли вече?
— Сигурно не е стигнал много надалеч. С ваше позволение, ще взема кон и ще отида да го върна обратно.
Рядко някой проявяваше такава досетливост, че да спаси Нобунага от неговото собствено нетърпение. Щом присъстващите служители се обърнаха да видят кой може да е това, откриха, че се е обадил Ранмару, оръженосецът на Нобунага.
Господарят му даде разрешение и го подкани да побърза.
Настъпи пладне, а Ранмару още не се беше върнал. Междувременно начесто пристигаха известия от съгледвачите в околността на крепостите Итами и Такацуки. Това от тях, което накара кръвта на Нобунага да изстине, съобщаваше още едно ново обстоятелство.
Точно днес сутринта по изгрев-слънце към крайбрежието на Хього се приближи голям флот на Мори. С корабите пристигнаха войници, които влязоха в крепостта на Мурашиге в Ханакума.
Големият крайбрежен път, който минаваше под крепостта Ханакума, бе единствената връзка между Адзучи и Харима.
— Хидейоши няма да може да мине оттам.
В мига, в който осъзна това, Нобунага схвана и опасността да бъдат прекъснати съобщенията между походната войска и Адзучи. Вече почти усещаше ръцете на врага да го стискат за гърлото.
— Още ли не се е върнал Ранмару? — попита.
— Не, господарю.
Нобунага отново се умълча. Родовете Хатано, Бесшо и Араки Мурашиге сега изведнъж разкриха връзките си с противника — Мори и Хонганджи — и той се усещаше обкръжен. А като погледне на изток, виждаше, че напоследък Ходжо и Такеда са успели да се спогодят помежду си.
Ранмару пришпори коня си през Оцу и най-сетне настигна Хидейоши при храма Мии. Там си почиваше, или по-скоро, след като стигна дотук, чу за бунта на Араки Мурашиге и прати Хорио Мосуке заедно с още двама-трима да провери известията и да узнае подробности.
— Негово Височество ми нареди да дойда след вас — каза Ранмару като спря коня си. — Иска отново да разговаряте. Бихте ли се върнали възможно най-бързо в Адзучи?
Хидейоши остави хората си при храма Мии и тръгна обратно към Адзучи, придружаван само от Ранмару. На връщане си мислеше какво е най-вероятно да се случи. Нобунага сигурно е разярен от бунта на Мурашиге. Първият път, когато се би като негов служител, беше по време на нападението над двореца Ниджо, когато прогониха оттам някогашния шогун. Нобунага бе от онези хора, които показват благоразположение към всеки, от когото са поне малко доволни и особено оцени храбростта на Мурашиге. Беше се привързал към него повече, отколкото към мнозина други. А Мурашиге измени на доверието му. Хидейоши можеше да си представи какво трябва да усеща неговият господар.
Докато бързаше назад към Адзучи, обвиняваше себе си също толкова, колкото и Мурашиге. Този човек бе негов пръв заместник на бойното поле и личните им отношения бяха твърде близки. И все пак не бе разбрал, че Мурашиге е готов на такава глупава постъпка.
— Ти чул ли си нещо, Ранмару? — попита Хидейоши.
— За измяната на господаря Мурашиге ли говорите?
— От какво ли е бил недоволен, за да го накара да се разбунтува срещу господаря Нобунага?
До Адзучи имаше още много път и ако пришпореха сега конете, щяха да ги изтощят. Докато се движеше
