им. В крайна сметка измяната на Мурашиге не само причини смут в Адзучи, а застраши и целия поход на запад. Всъщност, веднага щом Одера Масамото, господарят на крепостта Гочаку, узна за бунта на Мурашиге, той ясно обяви за отделянето си от Нобунага и дори една нощ отиде във вражеския стан.
— Не бива западните области да бъдат просто поднесени в ръцете на завоевателя — заяви там Одера. — Трябва да превърнем рода Мори в наш обединител, да преустроим силите си и да сразим тези чужденци.
Одера Масамото бе господар на бащата на Канбей и следователно — и на самия него. Затова и той бе поставен пред избор — от едната страна стояха Нобунага и Хидейоши, а от другата — баща му и неговият повелител.
Араки Мурашиге бе мъж, известен с храбростта си, но обичаше също да се хвали с нея. Усетът и ясният поглед върху нещата далеч надхвърляха неговите възможности. Бе на възрастта, която Конфуций определя като „свободна от колебание“, ще рече, на около четиридесет, възрастта, когато човек трябва вече да е зрял. Нравът му обаче изглежда не се бе променил много през изминалите десет години. Лишен от качествата, които по рождение би трябвало да притежава — благоразумие и изтънченост, — при все че бе господар на крепост, той не беше се издигнал и на крачка над това, което бе по-рано — страховит самурай- воин.
Би могло да се каже, че като го направи пръв заместник на Хидейоши, Нобунага уравновеси недостатъците на неговия началник. Мурашиге обаче не гледаше така на себе си. Винаги беше щедър на съвети, но нито Хидейоши, нито Нобутада не се възползваха дори веднъж от хрумванията му.
Намираше Хидейоши за дразнещ. Като се оставят настрана тези безполезни мисли обаче, той никога не показваше враждебността си, когато се срещаше очи в очи с него.
От време на време даваше израз на недоволство и дори на висок глас се смееше пред своите служители. На този свят има някои хора, които колкото и да си ядосан, не може да обиждаш и за Мурашиге Хидейоши бе един от тях. По време на нападението над крепостта Кодзуки Мурашиге бе в предните редици. Въпреки това, когато настъпи подходящо време за битка и Хидейоши му даде заповед да нападне, той остана на място със скръстени ръце и не се помръдна.
— Защо не отиде в сражението? — скара му се по-късно Хидейоши.
— Не участвам в битки, които не ме засягат — отвърна Мурашиге, без да трепне.
Тъй като тогава Хидейоши се засмя добродушно, той също се насили да се усмихне. Въпросът бе приключен, но слуховете, които тръгнаха между военачалниците в лагера, не бяха в никакъв случай ласкателни.
Мицухиде строго осъди държанието на Мурашиге. Този на свой ред се отнасяше с презрение към пълководци като Акечи Мицухиде и Хосокава Фуджитака, които сякаш бяха родени с печата на културни люде. Обичаше да определя такива хора като женствени. Тази преценка изхождаше от неприязънта му към поетическите празненства и чайните церемонии, които се устройваха в лагера. Единственото, което впечатли Мурашиге, беше че началникът му изглежда не бе доложил за неговото държание нито на Нобунага, нито на Нобутада.
Гледаше на Хидейоши с пренебрежение, като на воин, който е по-мекушав от него и все пак, тъкмо поради това го считаше за човек, с когото трудно ще се справиш. Във всеки случай, хората, които наистина разбраха мислите му, докато бе на бойното поле, бяха противниците — Мори. На тях им се стори, че Мурашиге е недоволен от нещо и че ако могат да говорят с него, има добра възможност да го накарат да мине на другата страна.
Обстоятелството, че тайните пратеници от Мори и от Хонганджи успяха да избегнат съгледвачите и на няколко пъти да се промъкнат в лагера и дори в крепостта Итами, сочеше, че те не са нежелани гости. Врагът вече бе окуражен и действията на Мурашиге бяха мълчалива покана към него.
Когато някой без истинска тежест и бърз ум започне да се прави на проницателен, той си играе с огъня. Съветниците предупреждаваха на много пъти господаря си, че такъв заговор никога няма да успее, но Мурашиге все едно не ги чуваше.
— Не говорете глупости! Особено след като родът Мори ми прати писмено обещание.
С такова пълно доверие в писмото, той много бързо и ясно даде израз на замислите си за бунт срещу Нобунага. Каква стойност можеше да има в тези времена едно обещание на Мори, които до вчера бяха врагове, след като клетвата на служителя към господаря биваше захвърлена като чифт износени сандали? Мурашиге нито мислеше толкова напред, нито изобщо долавяше такова голямо противоречие.
— Той е глупец — честен човек, на когото не си заслужава да се ядосвате — каза Хидейоши на Нобунага, за да го успокои и това навярно беше най-доброто, което би могъл да каже по това време.
Нобунага обаче не можеше да гледа с леко око на положението и предупреди:
— Но е силен.
Към това се прибавяха важните въпроси как бунтът ще се отрази на останалите военачалници под негово началство и какво би могло да е влиянието му върху духовете. По тази причина Нобунага беше опитал всичко, включително и да прати Акечи Мицухиде, за умиротворяване на Мурашиге.
На края обаче Мурашиге отвърна с удвоена подозрителност и между това засили подготовката си за война, като заяви:
— Вече съм обявил своята враждебност, тъй че, ако се подлъжа по сладките думи на Нобунага и отида в Адзучи, няма съмнение, че ще бъда убит или хвърлен в тъмница.
Нобунага изпадна в ярост. Най-сетне той обяви решението си да влезе в бой с Мурашиге и на деветия ден от единадесетия месец сам поведе една войска към Ямадзаки. Отрядите на Адзучи бяха разделени на три части. Първата, съставена от поделенията на Такигава Кадзумасу, Акечи Мицухиде и Нива Нагахиде, обкръжи крепостта Ибараги; втората — силите под водачеството на Фува, Маеда, Саса и Канамори, обсади Такацуки.
Станът на Нобунага беше на връх Амано. И докато бляскавият му строй се разгръщаше, той все още имаше слаба надежда да покори бунтовническата войска без проливане на кръв. Тази надежда бе свързана с Хидейоши, който сега се беше върнал в Харима и от когото току-що пристигна известие.
„Имам още едно хрумване“, пишеше Хидейоши. Зад тези думи се криеше неговото приятелско чувство към Мурашиге, както и усещането, че храбростта на този човек е твърде ценна, за да бъде пропиляна и той настоятелно молеше Нобунага да почака още малко. Една нощ от лагера на връх Хираи внезапно тръгна Курода Канбей — дясната ръка на Хидейоши.
На следващия ден Канбей бързо стигна в крепостта Гочаку и се срещна там с Одера Масамото.
— Носи се слух, че поддържате бунта на господаря Мурашиге и че тази крепост е обърнала гръб на рода Ода.
Говореше просто и открито и се обръщаше към човека с чисто сърце.
Докато слушаше, по устните на Масамото заплува лека усмивка. На години Канбей бе на възрастта на неговия собствен син, а и по положение не бе нищо повече от син на един старши служител. Ето защо не бе изненадващо, че отговорът беше изключително надменен.
— Имате сериозен вид, Канбей, но помислете за малко. Откак този род е станал съюзник на Нобунага, какво сме получили в замяна? Нищо.
— Не мисля, че вече става дума само за печалби и загуби.
— А тогава за какво?
— Въпрос на вярност е. Вие сте глава на добре известен род и се бихте на страната на Ода при Харима. Да се присъедините изведнъж към Араки Мурашиге и да измените на предишните си съюзници ще накърни представите за вярност.
— Какво говорите? — попита Масамото.
Отнасяше се към Канбей като към човек, неопитен в преговорите и колкото повече се разпалваше той, толкова по-хладно се държеше на свой ред към него.
— Отношенията ми с Нобунага никога не са били въпрос на вярност — заяви той. — Вие и вашият баща изглежда смятате, че бъдещето на тази страна е в ръцете на Нобунага и след като е влязъл в столицата, най-разумно е да си в съгласие с него. Поне така ми бе представяно положението и за известно време аз се оставих да бъда убеден. Но истината е, че отсега нататък пред Нобунага се изпречват много опасности. Помислете си, все едно че гледате навлязъл в морето голям кораб. От брега всичко изглежда сигурно — струва ви се, че ако се качите на борда, без страх ще плувате по бурните вълни. И после наистина се
