качвате и обвързвате съдбата си с тази на кораба. Сега, когато се уповавате изцяло на него, наместо да сте спокоен, се оказвате лишен от увереност. Всеки път, когато вълните ви подхвърлят, усещате безпокойство и се съмнявате в устойчивостта на съда. Такава е човешката природа.
Канбей неволно се плесна по коляното.
— Веднъж след като сте се качили, не може да слезете тъкмо по средата на плаването.
— А защо не? Ако виждате, че корабът няма да устои на напора на вълните, може да няма начин да спасите живота си, освен да го изоставите и с плуване да се доберете до брега, преди да сте претърпели крушение. Понякога трябва да не обръщаме внимание на чувствата си.
— Такива мисли са срамни, господарю. Щом времето се проясни и корабът, който е изглеждал така застрашен, вдигне платна и най-сетне стигне в пристанището, точно на човека който е треперил през време на бурята, съмнявал се е в кораба на който е поверил живота си, изменил е на другарите си по плаване и в уплаха е скочил през борда в морето, ще гледат като на смешен глупец.
— Щом се стигне до думи, не мога да се меря с вас — засмя се Масамото. — Истината е, че надминавате самото красноречие. Първо казвахте, че ако Нобунага направи крачка към запада, бързо ще го помете целия. Частите, пратени с Хидейоши, обаче наброяват само пет-шест хиляди. И макар господарят Нобунага и други военачалници често да му се притичваха на помощ, в столицата цари безпокойство и изглежда, войската няма да остане тук още дълго. А мен просто ме използват за преден пост на Хидейоши и взимат от моите войници, коне и припаси, но от това не излиза нищо повече, освен че стоя като преграда между Ода и техните противници. Оценете изгледите за успех на Ода само според начина, по който Араки Мурашиге, когото Нобунага издигна на такъв отговорен пост, напълно преобърна положението в столицата със своя съюз с Мори! Причината, по която изоставих заедно с Мурашиге рода Ода, трябва да е ясна.
— Това, което чух, е един наистина злощастен замисъл. Подозирам, че скоро ще съжалявате заради него.
— Още сте млад. Силен сте в сраженията, но не и в светските дела.
— Умолявам ви да промените мнението си, господарю.
— Това няма да стане. Дадох на служителите си да разберат, че съм обещал на Мурашиге и твърдо съм решен да взема страната на Мори.
— Но ако още веднъж обмислите своето становище…
— Преди да кажете още нещо, говорете с Араки Мурашиге. Ако той реши да обмисли наново стъпката си, и аз ще го направя.
Възрастен мъж и дете. Разликата между двама им не бе само тънкост. Можеше да се каже, че дори човек като Канбей, когото на запад смятаха за единствен по дарби и напредничави разбирания, не би могъл да наложи своето срещу съперник като Одера Масамото, независимо дали е прав или не.
Масамото отново се обади, за да подсили становището си:
— Във всеки случай, вземете със себе си това и отидете в Итами. После ми донесете бързо отговора. Когато узная какво мисли господарят Мурашиге, ще ви кажа окончателното си мнение.
И той написа една бележка до Араки Мурашиге. Канбей я сложи в кимоното си и бързо тръгна към Итами. Положението бе напрегнато и действията му можеха да имат големи последствия. Когато приближи крепостта, видя войници да правят окопи и да издигат ограда от колове.
Като не забелязваше сякаш, че изведнъж бе обграден от обръч копия, той каза, все едно няма от какво да се бои:
— Аз съм Курода Канбей от крепостта Химеджи. Не съм в съюз нито с господаря Нобунага, нито с господаря Мурашиге. Дошъл съм за спешен разговор насаме с господаря Мурашиге.
И си проправи път през множеството.
Мина през няколко укрепени порти, влезе накрая в крепостта и бързо се срещна с Мурашиге. Първото му впечатление, щом го погледна в лицето, беше, че този мъж не е с такава силна воля, както бе очаквал. Изражението му не беше особено впечатляващо. Канбей долови липсата на решимост и самоувереност у своя съперник и се зачуди защо ли е решил да излезе против Нобунага, когото смятаха за най-видния мъж от това поколение.
— Е, много време мина! — възкликна изненадващо Мурашиге.
Звучеше почти като ласкателство. Канбей допусна, че щом свиреп пълководец като Мурашиге се отнася така към него, това ще рече, че още не е съвсем сигурен в себе си.
Канбей отвърна с обичайни любезности, като непрестанно се усмихваше на Мурашиге. От своя страна онзи не беше в състояние да прикрие вродената си тромавост и изглеждаше изключително смутен от погледа на Канбей.
Мурашиге усети как лицето му се изчервява.
— По каква работа идвате? — попита той.
— Чух разни слухове.
— Че събирам войска ли?
— Вие доста сте се забъркали в нещо тук.
— И какво говорят всички?
— Някои — добри неща, други — лоши.
— Предполагам, че мненията са разделени. Хората обаче трябва да изчакат края на битката, за да решат кой е крив и кой — прав. Преди да е умрял, името на един човек никога не остава непроменено.
— Мислили ли сте какво ще стане след вашата смърт?
— Естествено.
— Щом е така, то сигурен съм, знаете, че последиците от вашето решение са неизбежни.
— И защо?
— Лошото име от това, че сте се обърнали против един господар, от когото сте получили толкова милости, няма да се изличи поколения наред.
Мурашиге млъкна. Трепетът в слепоочията му показваше, че е силно развълнуван, но му липсва красноречие, за да оспори казаното.
— Сакето е готово — обяви един от служителите.
Мурашиге доби облекчен вид. Стана.
— Влезте. Канбей. Да оставим всичко настрана, от толкова време не сме се виждали. Нека изпием по чаша заедно — предложи той.
Показа се като щедър домакин. В главното укрепление бяха приготвили цяло пиршество. Докато пиеха саке, двамата, разбира се, избягваха всякакви спорове и изразът по лицето на Мурашиге значително се поуспокои. В един момент обаче Канбей отново подхвана темата.
— Какво ще кажете, Мурашиге? Защо не приключите с това, преди да се е стигнало твърде далеч?
— Преди да се е стигнало с кое?
— Тази дребна показност на сила.
— Решимостта ми по този тежък въпрос няма нищо общо с показност на сила.
— Това може да е истина, но хората наричат това измяна. Как ви кара това да се чувствате?
— Хайде, налейте си още малко саке.
— Няма да се заблуждавам. Днес си създадохте много грижи заради мен, но сакето ви малко нагарча.
— Пратен сте тук от Хидейоши.
— Разбира се. Дори и господарят Хидейоши извънредно се тревожи заради вас. И не само това, но и изцяло се застъпва за вас, независимо какво говорят другите. Нарича ви „ценен човек“ и „всеотдаен воин“. Казва, че не бива да допускаме грешка и мога да ви кажа, че никога няма да забрави приятелството ви.
Мурашиге поизтрезня и заговори донякъде чистосърдечно.
— Всъщност, получих две-три укорни писма от Хидейоши и неговото приятелство ме трогва. Но един след друг като пратеници на господаря Нобунага тук идваха Акечи Мицухиде и други служители на Ода и аз отблъснах всички. Сега със сигурност не мога да последвам молбата на Хидейоши.
— Не мисля това да е истина. Ако оставите въпроса на господаря Хидейоши, той със сигурност ще успее да изнамери начин да се застъпи пред господаря Нобунага.
— Не мисля така — рече тъжно Мурашиге. — Говори се, че щом Мицухиде и Нобумори чули, че съм се разбунтувал, запляскали с ръце от радост. Мицухиде дойде тук да ме привлече отново на ваша страна.
