Пратеникът на Нобунага също пристигна бързо в Киото. На връщане той за кратко време спря в църквата на Възнесението. Когато се върна в главния стан на Нобунага на връх Амано, бе придружаван от един италиански йезуит, отец Гнечи, дългогодишен проповедник в Япония. В Сакай, Адзучи и Киото имаше много християнски проповедници, но между тях отец Гнечи бе чужденецът, към когото Нобунага беше най- благосклонен. Той нямаше нищо против християните. И макар че се бе сражавал с будистите и опожарявал техните крепости, нямаше нищо и против будистите, понеже признаваше вътрешната ценност на религията.
Не само отец Гнечи, а и многото католически проповедници, поканени в Адзучи, от време на време полагаха големи усилия в опити да покръстят Нобунага. Но да уловиш сърцето му, бе все едно да се опитваш да изгребеш отражението на луната от ведро с вода.
Едни от отците-католици подари на Нобунага черен роб, доведен от него през морето, тъй като Нобунага оглеждаше мъжа със значително любопитство. Винаги, когато напускаше крепостта, дори когато отиваше в Киото, той включваше роба към придружителите си. Проповедниците малко ревнуваха и веднъж попитаха Нобунага:
— Изглеждате така привързан към черния си роб, господарю. Какво точно намирате така привлекателно в него?
— Добър съм към всички вас, нали? — отговори бързо той.
Това съвсем ясно сочеше какво изпитва Нобунага към проповедниците. Бе се привързал към отец Гнечи и останалите по същия начин, както към черния си роб. Свързано с това бе нещо друго — когато отец Гнечи за пръв път бе приет от Нобунага, той му поднесе презморски дарове. Списъкът включваше десет пушки, осем телескопа и увеличителни стъкла, петдесет тигрови кожи, мрежа против комари и сто парчета алоево дърво. Имаше също такива редки предмети като един часовник, глобус, скъпи тъкани и порцелан.
Нобунага нареди да подредят всички тези неща за показ и като дете се загледа втренчено в тях. Особено го впечатлиха глобусът и пушките. С глобуса пред себе си, внимателно слушаше нощ след нощ разказите на отец Гнечи за неговия дом в Италия, за разстоянията през морето, за различията между южна и северна Европа и за пътешествията му през Индия, Анам, Лусон и южен Китай. Присъстваше и още един, който слушаше с удвоено внимание и задаваше безброй въпроси — Хидейоши.
— А, наистина се радвам, че дойдохте — поздрави доволно отец Гнечи в лагера си Нобунага.
— За какво всъщност става дума, господарю? Повикването ви беше толкова бързо.
— Е, седнете — посочи Нобунага към един стол, използван от дзен-монаси.
— А, благодаря — отвърна отецът и се отпусна в стола.
Беше като резервна пешка върху шахматна дъска, която се чуди кога ли може да я използват. А Нобунага го бе поканил тук точно по тази причина.
— Веднъж вие, отче, ми представихте молба от името на проповедниците в Япония, в която искахте позволение да издигнете църква и да разпространявате християнството.
— Не зная от колко години копнеем за деня, в който ще откликнете на тази ни молба.
— Струва ми се, този ден наближава.
— Какво? Нима имаме разрешението ви?
— Не безусловно. За самураите не е обичайно просто да дават особени привилегии на хора, които не са извършили нищо достойно за награда.
— Какво точно имате предвид, господарю?
— Разбрах, че Такаяма Укон от Такацуки на около четиринайсет години е приел християнството и досега е твърд във вярата си. Допускам, че сте доста близки с него.
— Такаяма Укон ли, господарю?
— Както знаете, той се присъедини към бунта на Араки Мурашиге и прати две от децата си като заложници в крепостта Итами.
— Положението е наистина печално и като негови другари по вяра, за нас това е много болезнено. Не зная колко на брой молитви сме отправили към Господа, за да изпросим божествената му закрила.
— Така ли? Е, във времена като тези, отче Гнечи, молитвите, които отправяте от параклиса на своя храм, не оказват изглежда никакво въздействие. Ако наистина сте така разтревожени заради Укон, ще послушате заповедта, която сега ви давам. Искам да отидете в крепостта Такацуки и да вразумите Укон от простъпките му.
— Ако това нещо е по силите ми, с радост ще сторя всичко възможно. Разбрах обаче, че неговата крепост е вече обкръжена от частите на господаря Нобутада, както и от тези на господарите Фува, Маеда и Саса. Те навярно няма да ме пуснат да премина.
— Ще ви осигуря изпровождачи и ще ви дам залог за сигурно преминаване. Ще бъде голяма заслуга за проповедниците, ако успете да разясните въпроса на Такаяма — и на бащата, и на сина — и да ги убедите да се върнат в редиците ни. Тогава ще имате позволението ми за издигане на църква и свобода да разпространявате вярата си. Имате моята дума.
— О, господарю…
— Но почакайте — продължи Нобунага към отец Гнечи. — Трябва да сте съвсем наясно, че ако, напротив, Укон отхвърли вашето предложение и продължи да се опълчва срещу ми, ще се отнасям към всички християни по същия начин, както към Такаяма и от само себе си се разбира, ще съборя храма ви, ще изкореня вашата вяра от Япония и до един ще избия вашите проповедници и последователи. Искам да си тръгнете оттук с тази мисъл.
Кръвта се отдръпна от лицето на отец Гнечи и за миг той заби поглед в земята. Никой от хората, качили се на платнохода, за да пристигнат от далечна Европа на изток, не можеше да има слабо или боязливо сърце, но докато седеше пред Нобунага и слушаше такива думи, отецът усети как плътта му се свива и сърцето му замръзва от уплаха. Наистина, нищо не придаваше на фигурата на Нобунага вида на въплътения дявол и в действителност и чертите, и говорът му бяха твърде изтънчени. В ума на мисионерите обаче се бе запечатало, че този човек не казва нищо, което после да не извършва на дело. Предишни примери за това бяха и разрушаването на Хиеи, и покоряването на Нагашима. Тази истина всъщност прозираше във всяка една стъпка, която Нобунага някога бе замислял.
— Ще отида. Ще стана пратеникът, какъвто искате от мен да бъда и ще отида да се срещна с господаря Укон — обеща отец Гнечи.
Придружаван от една дузина конници, той потегли по пътя за Такацуки. След като изпроводи отеца, Нобунага реши, че всички е станало точно според желанията му. Но и отец Гнечи, когото на пръв поглед водеха за носа към крепостта Такацуки, се поздравяваше за постигнатото. Да бъде управляван този чужденец не беше така лесно, както си мислеше Нобунага. Сред простолюдието в Киото бе добре известно, че малцина са така проницателни, както йезуитите. Преди още да е бил повикан от Нобунага, Гнечи вече на няколко пъти си бе писал с Такаяма Укон. Бащата на Укон често питаше своя духовен наставник каква е волята на небето по това, което става. Отново и отново отец Гнечи пращаше все същия отговор. Правият път не е да вървиш против желанията на своя господар. Нобунага е господар на Мурашиге, както и на Укон.
Укон с пълна искреност му отговори:
Пратихме две от децата си като заложници в Араки, затова съпругата и майка ми са силно против това, да се покорим на Нобунага. Ако не беше така, аз също не бих искал името ми да се свързва с този бунт.
Ето защо за отец Гнечи успехът на пратеничеството и последвалата награда бяха предрешени. Убеден беше, че Укон вече се е съгласил с това, което сам ще му предложи.
Наскоро след това Такаяма Укон обяви, че не може просто да отвърне поглед, когато се руши неговата вяра, дори и жената и децата му да го намразят заради това, че я защитава. Може да изоставиш крепостта и семейството си, заяви той, но не и единствения верен път. Една нощ тайно излезе от крепостта и избяга в храма „Възнесение“. Баща му Хида незабавно потърси закрила при Араки Мурашиге в Итами и с горчивина му обясни положението, като каза:
— Бяхме предадени от моя недостоен син.
В лагера на Мурашиге имаше мнозина, които бяха в близки и приятелски връзки с рода Такаяма и затова не можеше да настоява заложниците им да бъдат наказани. Така, макар да беше доста избухлив, сега
