Изглежда Мурашиге бе раздвоен между тези, които искаха да извлекат Канбей навън и да го погубят на място и онези, които заявяваха, че неговото убийство ще има неприятни последствия. Навярно не бе в състояние да стигне до решение.
Накрая обаче дойдоха до извода, че дори и да го убият, няма какво да се бърза с това сега. След това, изглежда, страстите се уталожиха и в далечината се чуха отдалечаващите се стъпки на Мурашиге и останалите.
По станалото Канбей бързо разбра какво настроение цари в цялата крепост.
Макар знамето на бунта да бе вече открито развято, дори и сега имаше такива, които яростно желаеха битка с Ода и други, които се застъпваха за разбирателство с предишния съюзник. Под един и същ покрив, почти по всеки въпрос се разгаряше спор и лесно можеше да бъде разбрано какво е положението.
Въвлечен в този спор, Мурашиге прогони пратениците на Нобунага и засили своите военни приготовления. А сега хвърли Канбей в затвора.
„Изглежда, съдбата му е вече решена. Ах, колко тъжно е това“, помисли си Канбей. Без да му е жал за неговата собствена участ, той оплакваше неблагоразумието на Мурашиге. След като гласовете заглъхнаха в далечината, прозорчето отново бе затворено, но Канбей изведнъж забеляза падналото през него малко парче хартия. Вдигна го, но тази нощ не бе в състояние да го прочете. В килията бе толкова тъмно, че едва виждаше собствените си пръсти.
Но на следващия ден, когато вътре се процеди бледата светлина на утрото, той веднага си спомни за хартията и прочете написаното. Бе писмо от Одера Масамото в Харима, пратено да Араки Мурашиге.
Същата онази досадна личност, за която говорихме, идва тук, като се опитваше с поучения да ме накара да променя мнението си. Прилъгах го да опита първо да се увери какво мислите Вие, тъй че сигурно ще пристигне във Вашата крепост едновременно с това писмо. Този човек е дарен с голяма изобретателност и ще е пречка за нас през цялото време, докато е жив. Щом стигне до крепостта Итами, предлагам да се възползвате от възможността и да не го пускате повече да излезе на бял свят.
Канбей бе поразен. Щом погледна датата на писмото, видя, че наистина бе от същия ден, когато изказа пред Масамото възраженията си и напусна крепостта Гочаку.
— Е, значи трябва да е пратил това писмо веднага подир мен — промълви той удивен, сам на себе си.
Стреснат осъзна, че на този свят има голям брой хитри люде. И все пак там навън го наричаха него, който толкова се бе стремил да отбягва повърхностното мислене и дребнавите замисли — тактик.
— Интересно, нали? Да живееш в такъв свят.
Вдигна поглед към тавана и без да съзнава, изрече тези думи. Гласът му отекна като в пещера. Колко интересно е да живееш на света.
Има, както може да се очаква, лъжа и истина, има пълно и празно, има гняв и радост, има увереност и объркване. Това е светът. Но поне за няколко седмици Канбей щеше да бъде далеч от него.
Силите на нападателите, разположени около крепостите Итами, Такацуки и Ибараги, бяха готови всяка и по всяко време да нанесат удара си. Въпреки това от стана на Нобунага на връх Амано още не пристигаше заповед за нападение. В отделните лагери дните минаваха така спокойно, че търпението на войниците почваше да се изчерпва.
— Още ли нищо?
Нобунага вече два пъти бе задал този въпрос днес. Това, което го караше да чака обаче, бе тъкмо обратното на източника на войнишкото нетърпение. В този миг положението на рода Ода бе изключително и опасно усложнено — не по отношение на западните или източните области, а тъкмо в околността на столицата. Ако въобще се окаже възможно, Нобунага не искаше да води война тук и по това време. И с минаването на дните той почваше да се тревожи заради политиката си на всяка цена да избягва сражения на собствена земя.
Винаги, когато бе притеснен, мислите му се заемаха с Хидейоши. Искаше той постоянно да бъде до него. Преди не много време от този военачалник, на когото разчиташе толкова много, бе пристигнало известие, че Канбей е предал предложенията им на своя предишен господар Одера Масамото и после незабавно отишъл в крепостта Итами, където се надявал да убеди Мурашиге да преговарят. Бил готов дори да загине при това пратеничество, пишеше Хидейоши и молеше Нобунага да почака.
— Това тук сочи голяма самоувереност — заяви Нобунага, — а Хидейоши не е склонен да пренебрегва обещанията си.
Но при все че убеди сам себе си по този начин да бъде търпелив, положението в стана му ставаше все по-напрегнато от крайното раздразнение на пълководците. При всяка най-проста грешка от страна на Хидейоши негодуванието им изригваше, сякаш от дълго време е тлеело под пепелта.
— Не разбирам защо Хидейоши е пратил този човек! Кой всъщност е този Канбей? Ако се поинтересуваш, оказва се, че е служител на Одера Масамото. А и баща му също е старши служител на Масамото. Масамото пък на свой ред заговорничи с Араки Мурашиге, влиза във връзка с Мори и ни изменя. Действал е в сговор с Мурашиге, когато вдигна знамето на бунта в западните области. Как е могъл Хидейоши да избере Канбей за такова важно пратеничество?
Упрекваха Хидейоши за липсата на предвидливост и някои дори стигаха дотам, да го подозират в тайни връзки с Мори.
Всички съобщения, които запристигаха, съдържаха едно и също — наместо да отстъпи пред доводите на Канбей, Одера Масамото още повече се опълчил против господаря Нобунага. Разпръсвал в околността слухове за това колко били слаби частите на Ода. При това отношенията му с Мори все повече зачестявали.
Нобунага трябваше да признае, че това е вярно.
— Предприетото от Канбей беше просто заблуда. Докато чакаме добра вест от такъв несигурен човек, врагът подсилва връзките си и подобрява своята отбрана, тъй че накрая, колкото и яростни да са нападенията, нашите части няма да постигнат нищо.
В този момент най-сетне пристигна вест от Хидейоши. Тя обаче не беше добра. Канбей още не се е върнал, а ясни сведения липсват. При това в тона на писмото личеше безнадеждност. Нобунага цъкна с език и внезапно захвърли настрана калъфа, в който бе сложен листа.
— Прекалено късно е! — изрева той разярен, най-сетне изчерпал търпението си. — Писарят! Напиши незабавно това и го прати до Хидейоши. Извести го, че трябва да дойде тук, без да се бави нито миг.
После погледна към Сакума Нобумори и каза:
— Чух, че Такенака Ханбей се затворил в храма Нандзен в Киото, за да възстанови здравето си. Там ли е още?
— Смятам, че да.
Отговорът на Нобунага последва бърз като ехо:
— Е, тогава иди там и кажи на Ханбей следното — синът на Курода Канбей, Шоджумару, бе пратен преди време от Хидейоши в неговата крепост като заложник. Да бъде незабавно обезглавен и да пратят главата му на неговия баща в Итами.
Нобумори се поклони. Всички около Нобунага за миг се присвиха от страх пред внезапната му ярост. Не се чу нито дума и за момент самият Нобумори не стана от мястото си. Настроението на Нобунага можеше да се променя за минути и гневът му съвсем лесно избухваше. Търпението, което бе показвал досега, по начало не му бе присъщо. То бе въпрос само на здрав разум и му струваше много усилия. Ето защо, когато най- сетне се отърси от самообладанието, което така не обичаше, гласът му загърмя, ушите почервеняха, а лицето доби свиреп вид.
— Моля ви, почакайте за малко, господарю.
— Какво има, Кадзумасу? Да не би да ме поучаваш?
— Би било прекалено дръзко някой като мен да прави това, господарю, но защо така внезапно давате заповед да бъде убит сина на Курода Канбей? Не трябва ли малко по-дълго да поразмислите над това?
— Няма нужда от повече мислене, за да се види предателството на Канбей. Престори се, че се опитва да убеди Одера Масамото, а после отново ме подлъга да си мисля, че преговаря с Араки Мурашиге.
