успокоиха, когато видяха, че с господаря им всичко е наред. По начало Хидейоши не беше позволил в крепостта да влизат голям брой негови служители.
Вече бяха прекрачили прага и викаха прислугата и конете, когато зад гърба им един глас се обади:
— Господарю Хидейоши! Господарю Хидейоши!
Някой явно го търсеше в тъмното. Над тях в небето плаваше полумесецът.
— Тук съм.
Хидейоши вече се беше качил на седлото. Като разпозна шума от плясването по конската задница, Такигава Кадзумасу изтича към него.
— Какво има? — попита Хидейоши с поглед, с какъвто господарят би погледнал някой от служителите си.
— Трябва много да сте се ядосал тази вечер — каза Такигава. — Това стана обаче само заради сакето. А и както виждате, племенникът на господаря Кацуие е още младеж. Надявам се да му простите.
После добави:
— Имаше предварителна уговорка и може да сте забравили за нея, но утре, четвърти, господарят Самбоши тържествено ще бъде провъзгласен за наследник на властта и непременно ще трябва да присъствате. Господарят Кацуие особено държи на това.
— Така ли? Е…
— При всички случаи елате.
— Разбирам.
— И още — моля ви, забравете за тази вечер. Казах на господаря Кацуие, че вие не сте толкова тесногръд, та да се обидите от шегите на едни пиян младеж.
Конят на Хидейоши вече пристъпяше напред.
— Да вървим! — извика той на оръженосците и почти събори Такигава на земята.
Беше отседнал в западната част на града, където нае къщата на едно богато семейство и малкия дзен храм в съседство с нея. Хората и конете бяха настанени в храма, а той самият се разположи на един от етажите на дома.
Домакините лесно намериха място за него, но освен това го придружаваха седем-осемстотин служители. Всъщност обаче този брой не беше особено голям, при условие че се носеха слухове, че родът Шибата е настанил в Кийосу около десет хиляди от своите войници.
Веднага щом се върна в жилището си, Хидейоши се оплака от дима вътре. Нареди да отворят прозорците и почти с неприязън хвърли настрана тържествената дреха с герб върху нея. Бързо се разсъблече и поиска да му приготвят банята.
Усетил, че неговият господар е в лошо настроение, оръженосецът предпазливо заизлива върху гърба му ведрото с гореща вода. Но докато се потапяше във ваната, Хидейоши само се прозина. После протегна ръце и крака и изръмжа доволно.
— Малко да се поотпусна — отбеляза той и добави нещо за „вдървеността“ си през последните няколко дни. — Разпънахте ли мрежата против комари? — попита.
— Да, вече я разпънахме, господарю — отвърнаха оръженосците, които държаха нощното му кимоно, за да го облече.
— Много добре. Утре всички да сте будни от рано. Кажете и на хората от стражата — обади се Хидейоши иззад мрежата.
Затвориха вратата, но прозорците останаха отворени, за да пропускат повеите на вятъра. Лунната светлина сякаш трепкаше. Дрямката започна да обзема Хидейоши.
— Господарю? — обади се един глас отвън.
— Какво има? Мосуке ли е?
— Да, господарю. Тук е игуменът Арима. Казва, че би искал да ви види на четири очи.
— Какво, Арима ли?
— Казах му, че сте си легнали рано, обаче той настоя.
Известно време откъм мрежата не идваше никакъв отговор. Накрая Хидейоши каза:
— Въведете го. Обаче му се извинете, че не ставам от постелята и му кажете, че в крепостта съм се почувствал зле и съм взел лекарство.
Мосуке тихо слезе по стъпалата на входа, после се чу как някой се качва обратно по тях. Много скоро човекът вече бе коленичил пред Хидейоши на дървения под.
— Прислугата ви ми каза, че сте заспал, но…
— Ваше Преподобие?
— Имам да ни казвам нещо, което не търпи отлагане и затова се осмелих да дойда тук посред нощ.
— Двата дена на съвета ме изтощиха доста и телесно, и умствено. Но какво ви води тук толкова късно?
Игуменът сниши глас.
— Възнамерявате ли да отидете на празненството в чест на господари Самбоши утре в крепостта?
— Е, ако взема лекарство, може и да успея да стигна дотам. Възможно е да ми е зле просто от жегата, а хората ще се подразнят, ако не присъствам.
— Може неразположението ви да е един вид знак.
— Знак за какво имате предвид?
— Преди няколко часа си тръгнахте още по средата на угощението. Скоро след това там останаха само Шибата и техните съюзници, които започнаха да обсъждат нещо тайно помежду си. Аз самият не разбирах точно какво става, но Маеда Гени ми обърна внимание на положението и ние се заехме тайно да ги подслушваме.
Игуменът внезапно млъкна и надникна зад мрежата против комари, сякаш за да се увери, че Хидейоши го слуша.
Някакво насекомо се беше заплело в края на покривалото и бръмчеше. Хидейоши лежеше все така по гръб и гледаше към тавана.
— Продължавайте.
— Не знаем какво точно мислят да направят, но сме сигурни, че те не желаят вие да живеете повече. Утре, когато отидете в крепостта, искат да ви затворят в някоя от стаите, да ви изредят извършените според тях прегрешения и след това да ви принудят да си направите сепуку. Ако откажете, мислят най- хладнокръвно да ви убият. Освен това възнамеряват да разположат свои войници в крепостта и дори да овладеят града под нея.
— Да, това е доста плашещо.
— Всъщност, Гени държеше да дойде тук и да ви извести сам за чутото, но се побояхме да не забележат, че излиза от крепостта и затова вместо него идвам аз. Това, че тъкмо сега сте болен, трябва да е опит на небето да ви закриля. Навярно ще е добре повторно да обмислите дали да ходите на утрешното тържество.
— Чудя се как да постъпя.
— Надявам се да не отивате там. Не го правете в никакъв случай!
— Това е тържество по повод възкачването на новия ни господар и от всички се очаква да присъстват. Признателен съм ви за добрите намерения, Ваше Преподобие. Много ви благодаря.
Докато стъпките на игумена се отдалечаваха, зад мрежата Хидейоши сключи ръце в молитва.
Хидейоши винаги спеше много дълбоко. Да успяваш да заспиш всякога, когато пожелаеш, може да изглежда лесно, но всъщност е доста голямо постижение.
Тази тайнствена сила Хидейоши бе придобил като по просветление — необходимостта го бе накарала да намери начин да облекчи напрежението на бойното поле и да запази здравето си.
„Откъсни се от всичко“. За него тези прости думи бяха като залог на благополучието.
Такова откъсване навярно не изглежда особено впечатляващо като лично качество, но то бе в основата на умението му да заспива дори в най-напрегнати минути. Нетърпение, разочарование, съмнение или тревога — със затварянето на клепките всичко това мигновено изчезваше и умът му заприличваше в съня на девствено бял лист хартия. Събуждаше се също така бързо и веднага се разсънваше.
Беше така спокоен не само по време, когато жъне успехи в битките и замислите му се осъществяват. През годините бе допускал много грешки, но после никога не бе се самоукорявал за тях или за загубите си.
