че тя се намираше съвсем наблизо. Никога не бе усетила нещо особено и затова не вярваше много на тези приказки. Безпокоеше се обаче за Ка. Ако другите разберат, че също вижда демона, ще сметнат, че ще им носи беди.
Приключиха с чистенето на гъбите и Ка радостно скочи. Утре щеше да се катери с баща си по склона на Таута, за да съберат от ония червеникави камъни, които се претопяваха и после се правеха ножове от тях. Беше малък, за да носи много, но трябваше да се научи да ги намира. Рук, големият му брат, също щеше да дойде. Чакаше с нетърпение това приключение.
Седнаха да починат и отправиха взор към селото под тях. Рук отвърза стомната с вода и всички пиха. Беше горещо, отдавна не бе валяло. Ка се излегна върху гладък камък и отправи поглед към малко бяло облаче. Приличаше на овчица, само краката му липсваха. Чу как баща му разправя на брат му:
— Ако скоро не вали, ни чака гладна зима.
— Казват, че другаде не е такава суша — обади се Рук. — Само край Таута времето е непрекъснато слънчево.
— Това никак не ми харесва — баща му хвърли поглед към върха на Таута. — Дано планината остава спокойна.
— Виж, изглежда само свещената гора задържа достатъчно влага — Рук посочи към почти кръглото петно, което се открояваше със зеления си цвят и високите си дървета.
— Изворът му никога не пресъхва. Духовете на свещените дървета го пазят — отвърна баща му.
— Не, татко — извика Ка и седна, — не духовете на свещените дървета. Пази го големият черен дявол! А свещените дървета са негови приятели и той им идва на гости.
Баща му и брат му го погледнаха ококорени.
— Кой ти е разправял тези бабини дивотии? — попита строго баща му. — Няма никакъв черен дявол.
— Има! Вчера пак го видях в гората. Изглежда ей, ей-й… така! — Ка размаха ръцете и подскочи, за да имитира летежа на демона. — Много е страшен.
Баща му го хвана за ръката, придърпа го грубо към себе си и процеди тихо през зъби:
— Няма никакъв черен дявол, разбра ли? И ако те чуя още веднъж да говориш за него, ще ти посиня задника от бой!
Пусна го и Ка се разплака. Ръката го болеше силно. Той стана и се отправи обиден нагоре по склона. Защо никой не му вярваше? Защо другите не виждаха демона? Как да им докаже, че е прав?
Придвижваше се напред, помагайки си с ръце. Не обърна внимание на виковете на баща си и на брат си. Искаше да стигне най-горе, там, на ръба на кратера, за да погледне вътре и да види бълбукащата земя, за която големите разправяха.
Въпреки че скоро се умори, той упорито продължаваше нагоре. Баща му и брат му се бяха превърнали в малки точки на склона. Задуха вятър и се понесе странна миризма. Направо си смърдеше. Ка се огледа. Колко малко беше станало всичко под него! Виждаше равнината, покрита с гори и поля, виждаше селото като захвърлен парцал, а в далечината други, по-малки парцалчета. Това бяха други села, по-далеч от Таута. Погледна нагоре. Оставаше му още малко до ръба и въпреки че миризмата ставаше все по-гадна, той продължи, докато не го стигна.
Усети леко трептене под краката и ръцете си и внимателно се изтегли до ръба, за да хвърли един поглед навътре в Таута. Запуши си носа и отвори широко очи. Видя бълбукащата земя и дима, който се носеше над нея и се издигаше към него. Отвърна глава и се закашля. Изпързаля се надолу по външния ръб. Спря го един камък. Пое дъх и тогава го видя.
Седеше на два метра от него на друг камък и му се усмихваше. Земята отново се разклати и всичко потъна в тази смърдяща мъгла.
— Голям герой си, Ка — заговори го огромният дявол пред него. — Но сега е време да се махнеш оттук. Върни се вкъщи и кажи на всички да избягат по-далеч от Таута. А който не успее, да се скрие в свещената гора.
Той го взе на ръце и се издигна във въздуха. Ка нямаше време да се изплаши. Усещаше как въздухът свистеше край ушите му и пред очите му прелетяха картини. След това всичко потъна в мрак …
… Дай още малко вода, Рук! Май идва на себе си.
Ка усети хладката течност върху лицето си и я избърса с ръце. Седна и се огледа. Баща му коленичеше пред него и го гледаше загрижен. След това лицето му се вкамени.
— Само да те отведа вкъщи и ще видиш! Едва те намерихме нагоре по склона.
— Татко — извика Ка развълнуван. — Трябва да бягаме! Трябва да бягаме от Таута!
Баща му хвърли поглед нагоре към върха.
— Да, май си прав. Трябва да побързаме.
Той изхвърли торбата с червената скала, която бяха събирали през целия ден, и нарами сина си. Затича заедно с Рук надолу по склона. Земята отново се разлюля. Търкаляха се камъни. Когато стигнаха първите дървета, Ка се обърна и видя върха на Таута забулен в облак. Гледаше животните, които заедно с тях бягаха надолу по склона. И чак тогава се изплаши. Вкопчи се в баща си и скри лицето си в рамото му.
— Ще ме удушиш, момче!
Баща му се освободи от здравата хватка и го свали от гърба си.
— Повърви малко сам. Таута се поуспокои.
Въпреки това те бързаха надолу. Когато стигнаха селото, Ка видя старците събрани в средата му с поглед, отправен към Таута. Обсъждаха оживено какво да правят. Той изтича при тях и извика:
— Трябва да бягаме! А който не може, да се премести в свещената гора. Така ми каза черният демон.
Всички се втренчиха в него. Баща му дотича и му зашлеви силна плесница, от която Ка излетя настрана.
— Престани веднага с тези глупости! — извика му той, а след това се обърна към старците: — Простете момчето. Той не знае какво приказва. Качи се нагоре по Таута и вдиша отровните му пари. После се свлече надолу. Сигурно просто още не е дошъл на себе си.
Ка избяга разплакан. Затича се вкъщи и разказа на майка си какво му се бе случило. Тя се опита да го успокои:
— Ка — галеше го тя, — ти не трябваше да се качваш на върха на Таута. Този смърдящ дим е опасен и ти е замаял главата.
Тя си спомни за онзи старец, за когото ѝ беше разправяла баба ѝ. За това, че неговите видения винаги се бяха оказвали истина. Стана и започна да събира най-важните вещи. Таута и друг път се бе канел да изригне, но след това пак се успокояваше. За всеки случай искаше да бъде готова.
Мъжът ѝ се върна и каза:
— Старейшините решиха да почакаме. Засега Таута се поуспокои. Какво стана с Ка, прибра ли се?
— Излезе навън да поиграе.
— Безпокои ме това момче. Пак разправяше за черния демон.
— Сигурно е от отровната мъгла — отвърна жена му.
— Не. Намерихме го доста далеч от върха. Не може да се е свлякъл чак отгоре. Щеше да се пребие. Той и преди да се качи, разправяше за него.
— На мен ми разправи още вчера — обади се Нура, — че го бил виждал в свещената гора.
— Трябва да поговориш сериозно с него — каза Рук на баща си. — Ще ни изложи пред цялото село.
— Ами ако е прав? Ако наистина го вижда? — попита тихо жената.
— Не започвай сега и ти! — отряза я мъжът ѝ и излезе от къщата. Рук го последва. Жената се обърна към голямата си дъщеря:
— Приготви за всеки случай малките, Нура. Имам лошо предчувствие. Аз ще приготвя нещо за ядене.
