— Ка, Ка, къде изчезна? — Нура викаше за кой ли път. Вече я болеше гърлото. Търсеше го от един час. Не се беше прибрал вкъщи за обяд. След като нощта премина спокойно, на закуска всички го взеха на подбив, задето щял да бяга още вчера от Таута. Той не издържа и, недоизял всичко, изтича навън. Оттогава никой не го бе виждал.
Спря се и се замисли. Къде може да се е скрил? И изведнъж се сети. Та той вярваше в това, което уж бил разбрал от черния демон! А това означава, че се е скрил там, където смяташе, че ще бъде на сигурно място.
Нура решително се отправи към свещената гора. Стигайки началото ѝ, тя се спря и пак извика. Но Ка не се обади. Трябваше да влезе в гората.
Колебаеше се. Много добре си личеше къде започваше вълшебната гора. Тревата изведнъж растеше поне два пъти по-високо и не бе пожълтяла, храстите бяха по-гъсти и зелени, дърветата имаха дебели стволове и тих ветрец духаше между тях.
Но след това тя помисли за Ка, който се намираше някъде там, и решително пристъпи напред. Проправи си път през гъсталака и скоро стигна голямата поляна. Спря се и отново извика.
— Нура! — чу тя Ка да вика в далечината и се затича натам. Намери го до поточето да си играе с водата.
— Ка, какво правиш тук? Знаеш ли откога те търся. Ела да се връщаме вкъщи.
— Никъде няма да ходя — отговори Ка твърдо. — Тук ми е хубаво, а вкъщи всички само ми се присмиват.
— Не си ли гладен? — Нура се опита да го убеди. Не ѝ се искаше да го влачи след себе си през цялото време.
— Не. Изядох много ягоди, а те са страшно вкусни. Опитай и ти! — Той ѝ показа една малка купчинка едри ягоди до себе си. Нура клекна и си взе. Наистина бяха много хубави. Чудеше се защо никой не ги береше. Засега нищо страшно не откри в тази гора. Седна до брат си и се събу. Водата беше студена и приятна в тази жега. Изведнъж Ка извика:
— Виж, виж Таута!
Тя погледна към вулкана и замръзна. Върхът не се виждаше от гъсти черни облаци. И тогава чуха страшния рев, от който им замръзна кръвта в жилите. Огромни камъни политаха към небето. Двамата скочиха на крака. Нура бързо си завърза сандалите.
— Бързо вкъщи, трябва да бягаме! — извика тя. Зачуди се, че земята под нея не трепваше. Хвана Ка за ръка и те се затичаха. Когато стигнаха края на свещената гора, двамата се спряха и загледаха поразени пред себе си.
Само на крачка от тях земята се люлееше, дърветата охкаха и скърцаха. Наоколо се сипеше дъжд от горещи камъни. Сухата трева се бе запалила тук-там и пожарът бързо се разпространяваше.
Нура се обърна към Ка:
— Остани тук! Аз ще изтичам до вкъщи и ще се опитам да доведа другите. Дано успея.
И тя се затича напред, като пазеше главата си от падащите камъни само с ръце. А Ка викаше след нея:
— Нура, недей! Върни се, не ме оставяй сам!
Падна на колене и заплака. Сключи ръце и започна да се моли за първи път в живота си:
— Черен демон, черен демон, моля помогни! Помогни на сестра ми да стигне до къщата. Помогни на майка ми, на баща ми, на малките ми сестри и на брат ми да стигнат дотук. Не допускай да остана сам — много ти се моля.
Сълзи се стичаха по бузите му. Той вече знаеше, че няма да ги види отново.
Гивок се обърна към Аниор и извика радостно:
— Нериф се връща!
Аниор стана и се премести в зоната на пристигане. Радваше се да види отново Нериф, но и се притесняваше. Още миналия път, след първия си живот на Аритан, Нериф го бе обвинил, че този начин на управление на планетата е много жесток. А сега той имаше зад себе си един наистина труден живот. Не го бяха програмирали така. Аниор нямаше влияние върху съдбата на отделния човек в системата си.
Този път Нериф бе успял да наложи основите на новата религия на Аритан. Но плати висока цена. Останал кръгъл сирак още на шест години, той бе намерил подслон при един старец, който по чудо бе преживял изригването на Таута. Обикаляха с него селата наоколо и старецът навсякъде разказваше как Ка бе предрекъл голямото изригване на вулкана и как не му бяха повярвали. Хората се отнасяха към него с уважение, но и със страх. Беше на десет, когато старецът умря, и трябваше да си печели хляба като ратай. Станал младеж, той предсказа следващото голямо земетресение и този път вече го послушаха. След този случай Ка попадна под грижите на един известен билкар и научи неговия занаят.
Започна да се замогва със способностите си на гадател и знахар, създаде семейство. Но отново го настигна нещастие. Жена му умря при раждането на второто им дете, малко след това и бебето. Ка остана сам с дъщеря си и се грижеше за нея. Обикаляше и предлагаше билките си. Скоро стана известен и като проповедник, защото не престана да разказва за черния демон, който предупредил хората, а те не го бяха послушали. Наричали го демона на Таута. Умря малко след сватбата на дъщеря си от отравяне с неизвестна гъба.
Нериф се огледа учуден. Още не проумяваше къде бе попаднал. Седеше на зелен хълм, обграден от черно пространство с безброй звезди. Знаеше, че бе умрял, очакваше го. И тогава видя демона. Скочи изплашен и се хвърли пред него на колене:
— Моля ти се, демоне на Таута, пощади хората, не ги убивай!
Аниор спря и сърдечният му център се сви от болка. Клекна пред него и го погали леко.
— Нериф, Нериф, аз съм, Аниор. Не ме ли позна?
Нериф плахо повдигна глава и видя тъжната усмивка на лицето на Аниор. Почувства нежността, която излъчваше, и постепенно паметта му се върна.
— Аниор! — извика той и го прегърна. След това свали смутен ръцете си и го огледа отново. Аниор стана и разтвори крилата си. Нериф направи същото, като явно се учудваше на факта, че притежава такива, и те прелетяха в централата. Чак тук той отново си спомни всичко.
Гивок дойде и го прегърна приятелски.
— Ако слезеш още няколко пъти във физическия свят, няма да ни познаваш вече — смееше се той. Беше наблюдавал какво стана в зоната за пристигане.
— Може би е по-добре да престоявам след физическата си смърт малко на междинното ниво заедно с другите умрели — отговори Нериф усмихнат. — Някак си този преход е много рязък, когато си забравил всичко за себе си.
— Ще го имаме предвид следващия път — обади се Аниор. — По добре си почивай сега, после ще се видим.
Нериф го погледна и се втресе. Засмя се:
— Все още не мога да видя в теб Аниор, за мен си се превърнал в черния демон.
Аниор се засмя:
— Какво да правя, та аз съм си такъв.
Нериф се поздрави и с другите диаба и рутези и се оттегли.
По-късно Аниор го посети в зоната за почивка. Нериф си бе изградил нещо подобно на хълм с къща и седеше на пейка пред нея. В далечината се виждаше планина с вулкан. Много напомняше за Таута.
Аниор се огледа и въздъхна. Нериф трудно щеше да се откъсне от това видение от детството си. Седна до него и помълча. Чувстваше упрека на Нериф.
