— Носех на Таута подарък и му се молех — отговори тя троснато.
— Ю, не си толкова малка. Добре знаеш, че подаръците се правят на Таута само по време на празниците на пролетното и есенното слънце. И това му е много. За какво си го молила?
Ю неохотно разказа какво бе станало на обяд вкъщи. Дакид се изсмя:
— Глупаво момиче! И ти мислеше, че Таута ще се интересува от теб и от семейството ти? Та той може да разкъса всеки, ако поиска, и въобще не е необходимо да го моли някой за това. Той просто е грозен и жесток.
— Не е вярно! — скочи Ю. — Ти само го клеветиш. Той нито е грозен, нито е жесток. Той прави това, което трябва. Но вие, възрастните, не го разбирате!
Дакид я погледна учуден. После каза строго:
— Ако някой тук не разбира, това си ти. Още не си видяла какво става, когато Таута изригва и всичко запалва наоколо. Той е долен измамник. Взима жертвата, а после пак се нахвърля върху нас.
— Защото не му правите хубави подаръци, защото го поливате с кръв! — извика Ю.
— Ти ли ще ми кажеш какви дарове да дадем на Таута? — побесня накрая Дакид. Той се надигна и удари на момичето силен шамар. Извика: — Може би Таута обича такива непослушни момичета като теб, но хората никога няма да ги обичат.
Ю се хвана за бузата, която бе почервеняла, и се разплака. Изтича до вратата, но не можа да я отвори. Само удряше с юмруците си по нея.
— Пусни ме да изляза, пусни ме веднага!
Дакид я хвана грубо за роклята и я задърпа обратно към огнището, плесна ѝ още два шамара. Майка му, която се бе събудила от шума, дойде и го помоли:
— Дакид, остави момичето. Нали виждаш, че е малко и не разбира. Няма ли друг, на когото да изкараш яростта си?
Мъжът отпусна ръце. Сам не знаеше какво става с него. Как това глупаво седемгодишно дете успя да го ядоса така.
— Ела, момиченцето ми — каза старата жена ласкаво и придърпа Ю до себе си. — Ела да поспиш до мен, а утре ще се върнеш вкъщи.
Ю плачеше и тихо подхлъцна:
— Той обижда Таута. А Таута е добър, много е добър.
— Да, да — отговори усмихнато старицата. — Но сега е време да си лягаш. Хайде легни, поспи.
Те легнаха на сламеника и скоро заспаха. А Дакид седеше до огъня и гледаше със стиснати устни в него. Спомни си дядото и бабата, загинали тогава при последното голямо изригване. Не можеше да прости на Таута тази загуба.
На следващия ден всички видяха гердана на шията на Таута и скоро цялото село разбра какво се бе случило. Децата се забавляваха най-много. Измислиха за Ю прозвището: годеницата на Таута. Защото по обичая гердан се подаряваше на сватба. И когато Ю се появеше в селото, винаги няколко хлапета викаха след нея:
— Вижте, годеницата на Таута!
Ю в началото много се ядосваше и се нахвърляше върху тях, за да ги набие. Но успяваше да хване винаги само едно или две, другите избягваха и продължаваха да ѝ се подиграват. После постепенно свикна. Трябваше да помага на майка си, която бе родила петото си дете, и оставаше повече в къщата край нея. Баща ѝ не ѝ се скара заради гердана, когато разбра в какво се състоеше работата, но и не ѝ донесе нов.
Когато имаше време, пак посещаваше вълшебната гора и си играеше сама в нея. Тук никой не ѝ викаше, тук тя се чувстваше щастлива. Родителите ѝ, а после и цялото село просто свикнаха с мисълта, че Ю е много особено дете и че не могат да ѝ забранят да ходи при свещените дървета. Някои дори тайно се надяваха, че така техните духове няма да им се сърдят, че са занемарили грижите за тях и не им носеха повече дарове.
Дакид продължаваше да хули Таута, когато правеха жертвоприношения, а Таута оставаше все така тъжно усмихнат с гердана на шията. Годините се изнизваха, без той да безпокои селяните. Вулканът кротуваше и дори земята беше спокойна. Хората започнаха да се учудват на необичайното затишие. Като че ли черният демон ги бе забравил. Той вече не слизаше в своята гора и само старейшината недоволстваше. Беше се заканил на Таута да му отмъсти, а той не се показваше.
Минаха пет години. Кожената връв на гердана бе изгнила окончателно и една сутрин мидичките се изсипаха в краката на черния демон. Старата знахарка мина покрай статуята, видя станалото и се развайка горчиво на висок глас:
— Нещастие, нещастие ни чака! Черният демон ще се разсърди.
Жените дотичаха да видят какво бе станало и запригласяха на старицата. Скоро и мъжете им се струпаха покрай статуята. Старейшината рано бе излязъл по работа и нямаше да се върне в близките два дни. Никой не знаеше какво да предприемат.
И тогава усетиха първия трус. Не беше силен, но всички се изплашиха. Старицата извика:
— Бързо. Извикайте момичето. Само тя може да ни помогне сега.
Едно момче веднага изтича до къщата на Ю. Доведе я на площада. Тя бе станала стройно, красиво момиче, с големи, малко студени сиви очи и дълга руса коса на едри букли. Личаха първите белези, че се превръща в жена. Гърдите ѝ бяха набъбнали, ханшът беше започнал да се закръгля. Тя продължаваше да не играе с връстниците си, беше тиха, но своенравна. Старицата се обърна към нея:
— Виж какво се е случило с гердана ти. Мидичките паднаха и Таута се разсърди. Земята започна да трепери. Трябва да ни помогнеш да го успокоим.
Ю гледаше с тъжни очи Таута. През всичките тези години тя му се бе молила да се покаже поне веднъж, а той все я пренебрегваше. Сега може би щеше да дойде. Но не можеше да остави хората на селото да загинат, за да види Таута. Каза с твърд глас:
— Ще опитам да го успокоя. Но не знам дали ще ме послуша. Донесете ми нова здрава връвчица и малко чиста вода.
Една жена веднага изтича до близката къща и донесе нова кожена връв. Друга донесе вода. Ю се наведе и събра мидичките. Изми ги във водата и ги наниза на здравата връв. Завърза гердана на шията на Таута. След това клекна пред него и каза:
— Моля ти се, не се сърди. Времето си взе своето. Но аз оставам твоята годеница и ти подарявам нов гердан. Приеми този подарък и моята вярност за всички времена.
Селяните край нея с учудване и страхопочитание станаха свидетели на тази клетва. Момичето се бе обрекло на черния демон, за да ги спаси. След това Ю стана, отиде до Таута, погали го леко и го целуна. Тя бе годеницата му вече не само в подигравките на децата, тя стана наистина такава.
Обърна се и се усмихна на останалите. И тази усмивка толкова приличаше на усмивката на Таута, че присъстващите изтръпнаха. После каза:
— Таута не е лош демон. Вярно, той разтърсва земята и понякога бълва камъни, пепел и огън, но той предупреждава хората и те могат да избягнат нещастието, ако го послушат. Не е виновен Таута, че хората не искат да разберат. Страшни са неговите избухвания, но след това има дъжд и земята ни става плодородна. Не трябва да го ругаем, а трябва да му бъдем благодарни.
След това момичето се отправи към вълшебната гора. Селяните я следваха. Младите стъпваха за първи път там, а старите си спомняха всяко дърво, всеки храст. Защото във вълшебната гора всичко си оставаше така, както си е било преди векове, когато тя за първи път се бе появила тук.
Те стигнаха малката поляна, поклониха се на двете свещени дървета и им поднесоха цветя, както едно време. А Ю прегръщаше големия бук, който тихо почна да шумоли, и после се долепи до дъба, който отговори по същия начин. Селяните паднаха на колене от страхопочитание и пред дърветата, и пред момичето, а после си отидоха по домовете успокоени.
Ю остана до дъба, заслушана в нежните думи, които не разбираше, и започна да плаче. Не знаеше
