какво я бе накарало днес да действа и говори така, но вече знаеше, че тя завинаги бе обречена на Таута и на двамата му приятели.
Дакид се върна след два дни. Когато чу какво се бе случило, той побесня. Кой бе разрешил на това недорасло момиче да заеме мястото му и да провежда жертвоприношение? И какво жертвоприношение беше това? То не отговаряше на никакви правила. Отново хората се бяха поклонили на свещените дървета, обичай, който той така трудно бе изкоренил. А момичето се бе обрекло на Таута — това той не можеше да допусне.
Отгоре на всичко и земята се успокои, като че ли Таута бе приел саможертвата на Ю и отново кротуваше. Всичко, за което Дакид се бе борил през целия си живот, обичаите, които още дядо му бе въвел, всичко изведнъж беше загубило смисъл. Таута просто му се подиграваше.
А Дакид искаше да го предизвика, искаше да се бори с него.
Свика голямо събрание. Събраха се всички мъже от селото. Старейшината стана и се развика:
— Как допуснахте това? Защо нарушихте обичаите? Повярвахте на жените, като малки момчета се хванахте за края на полите им. Кой ще каже какво трябва да се направи, аз или това смахнато момиче?
Той изчака да види реакцията им, а те сведоха смутени глави пред яростния му поглед.
— Все още съм старейшината и знам по-добре какво трябва да се направи.
— Но тя ни помогна — измрънка един от мъжете, — Таута прие саможертвата ѝ и се успокои.
— Успокоил се е, но докога? Какво ще прави Таута с такава невеста. Той живее в другия свят и за да я получи, тя трябва да отиде при него.
Изведнъж Дакид видя спасителното решение. Ухили се. Беше улучил случайно пътя, по който можеше да отстрани тази опасна съперница. И реши да не се бави с тръгване по него.
— Таута винаги е искал кръв, само кръв го успокоява. Тя обеща да му стане невеста, нека му стане. Но така, както трябва. Не е достатъчно да подариш един гердан и да целунеш една статуя, за да стане тя невеста на Таута. Ще проведем истинска сватбена церемония. О, да, тя ще отиде при него!
Изплашени, мъжете го погледнаха, а Дакид се разхождаше със светнали очи и потриваше доволен ръце. Изглеждаше страшен в яростта си и не им обърна повече внимание. Те напуснаха смутени къщата му и се прибраха у дома. Там жените вече ги чакаха с питащи очи. Но мъжете бяха длъжни да не издават за какво си бяха говорили.
Бащата на Ю се прибра вкъщи притеснен. Извика дъщеря си и излезе с нея пред къщата. Не искаше майка ѝ да разбере за какво си говорят.
— Направи голяма глупост, като се намеси в работите на старейшината. Трябваше да го изчакаш.
— Но имаше опасност Таута да изригне дотогава — отговори Ю.
— Да — отвърна баща ѝ, — имаше такава опасност и ти наистина успя да я предотвратиш. Но Дакид е ревнив за славата си и няма да остави нещата така. Хич не ми хареса как говореше днес. Мисля, че е по-добре, ако се махнеш оттук. Утре заминавам пак със стока. Ела с мен. Нали обещах да ти покажа морето.
Ю го погледна изненадана и зарадвана. Но после сведе глава.
— Не мога да се махна сега, татко. Вече се обрекох на Таута и трябва да стоя близо до него. Може би иначе пак ще се разсърди.
Баща ѝ я погледна учуден. Та тя беше само на дванадесет години, а говореше така, като че ли е мъдра старица. Какво странно дете беше тя! Той я прегърна и я притисна силно до гърдите си.
— Ю, момичето ми, имам много лошо предчувствие. Моля ти се, ела с мен. После ще се върнеш при Таута.
— Не мога, татко. Не трябва сега да оставям селото в беда. Разплака се и каза тихо през сълзи: — Обичам те, татко. Моли се за мен, докато пътуваш.
— Ще се моля, дъще, ще се моля.
На сутринта той напусна къщата с натежало от мъка сърце. Ю му се усмихна и махна с ръка. Имаше чувството, че я вижда за последен път.
На площада отново се бяха събрали мъжете от селото. Недоволстваха. Сега те би трябвало да са на полето. Жътвата бе преминала, но земята трябваше да се подготви за ново засяване, а имаха и друга работа. Учудени обсъждаха за какво ли Дакид ги бе извикал още рано сутринта и защо трябва да носят брадвите и трионите.
Дакид излезе от къщата си и ги погледна. Провери дали всички са налице и носят секаческите инструменти. След това извика:
— Отиваме в гората и ще сечем големи дървета. Ще правим истинско жертвоприношение за Таута. Но този път с голяма клада.
Тръгнаха към гората, децата скачаха радостни покрай тях. Дакид вървеше в началото на тази процесия, като крачеше енергично напред. Въобще не поглеждаше към дърветата и мъжете учудени си шушукаха. Къде ли щеше да ги води? Стигнаха вълшебната гора и Дакид се спря за момент.
— Най-хубавите дървета растат в тази гора — каза той с трескав блясък в очите. — И там ще сечем.
Шумолене мина през хората. Те се спогледаха изплашени.
— Но това е свещената гора, там е забранено да се сече — възрази един старец.
— Вече не е забранено! — извика Дакид и без да обърне внимание на протестните възгласи на съселяните си, той тръгна напред. Другите го последваха нерешително.
— Ю, Ю! — Ири едва си пое дъх, дотичайки до къщата.
Ю, която преглеждаше боба, учудено повдигна глава.
Сестра ѝ стигна до нея и задъхана извика:
— Дакид поведе мъжете във вълшебната гора, ще секат там дървета за жертвен огън!
Ю скочи, изсипвайки боба на земята.
— Той иска да сече в свещената гора?
— Да, да, нали това ти казвам!
Без да обърне повече внимание на какво да е, Ю изтича към гората. Сестра ѝ я последва.
Нима Дакид бе стигнал вече дотам да посегне на свещената гора? Ю не искаше да повярва, но се измъчваше от страшни предчувствия. Чуваше мъжете в близката гора и затича още по-бързо. Излезе направо на малката поляна.
Селяните се бяха скупчили в края ѝ и гледаха с широко отворени от страх очи Дакид, който стоеше в средата на полянката, между двете свещени дървета, и сочеше към тях:
— Какво стоите като безумни магарета! Казах ви да отсечете тези дървета!
Ю се хвърли напред и извика ужасена:
— Не, Дакид, не! Сечи каквото искаш, но не и тези дървета!
— Ти ли ще ми кажеш какво да правя, хлапачка такава? — Дакид се изсмя като загубил ума си. — Какво чакате още, започвайте!
Но мъжете не помръднаха, бяха като сковани от страх. Някой направи опит да разубеди Дакид:
— Но Дакид, това са свещените дървета. Нашите дядовци и баби са се кланяли на тях. Страшна беда ще се стовари на главите ни, ако ги отсечем. Остави тази луда идея.
— Значи мислите, че съм луд? О, не, просто отдавна трябваше да престанете да се кланяте на тези дървета. Само Таута определя какво става в този свят, няма нищо друго свещено. Той дори не идва вече тук, отдавна се отказа от тези дървета. Ще ги пожертвам за него и той ще бъде доволен от нас.
