червеноризците и ни се събраха две тръби, които вече изобщо не ни трябват, а пък ако ни потрябва тръба, то ще ни стигне и една, ето защо решихме съюзът да си поиска обратно съюзното имущество (24 крайцера) и генералът да продаде някъде тръбата, защото парите (24 крайцера) ни трябват, и той ни обеща.
§ 5
С настоящото председателят на съюза Пал Колнаи получава мъмрене, защото е оставил съюзния маджун да се втвърди. Понеже спорът стигна до записване в протоколната книга, то ще запиша и самия спор:
По липса на други точки в дневния ред председателят закри общото събрание.
X
В малката жълта къща на улица „Ракош“ цареше тъжна тишина. Дори квартирантите, които обикновено се събираха на двора и високо клюкарствуваха, сега минаваха на пръсти пред вратата на шивача Немечек. Слугините отиваха да тупат дрехите и килимите в най-отдалечената част на двора, но и там ги тупаха много внимателно, за да не безпокоят болния. Ако килимите можеха да се чудят, сигурно се чудеха защо ли, вместо да ги тупат най-безпощадно както винаги, сега само лекичко ги потупват…
Квартирантите поглеждаха през стъклената врата:
— Как е момченцето?
И всички получаваха отговор:
— Зле, много е зле.
Добрите жени донасяха по нещичко:
— Булка, вземи това винце, хубаво е…
Или:
— Не се обиждайте, нося малко сладко…
Дребната руса женица, която с разплакани очи отваряше вратата, благодареше на добросърдечните съседки за подаръците, от които нямаше много полза. Тя дори каза на някои:
— От два дена вече не яде, бедничкият, едва успявам да му дам насила няколко лъжици млекце.
В три часа се върна шивачът. Беше ходил в работилницата, откъдето донесе работа. Той внимателно и тихо отвори вратата на кухнята и не попита нищо жена си.
Само я погледна. И тя го погледна. И двамата се разбраха. Те стояха мълчаливо един срещу друг, а шивачът дори не остави палтата, които беше донесъл.
После двамата влязоха в стаята; там на кревата лежеше момченцето. Някогашният весел редник, а сега тъжен капитан от улица „Пал“, беше се променил много. Беше отслабнал, косата му пораснала, лицето му хлътнало. Той не беше бледен и може би най-страшното беше това, че бузите му бяха винаги зачервени. Това не беше здрава руменина. Тя издаваше вътрешния огън който от дни насам непрекъснато го изгаряше.
Двамата застанаха до леглото. Те бяха обикновени бедни хора, преживели много скърби, премеждия и беди, и затова не се вайкаха. Само стояха с приведени глави, заболи поглед в земята. Сетне шивачът много тихо запита:
— Спи ли?
Жената не посмя да отговори с думи, само утвърдително поклати глава. Момченцето лежеше в леглото така, че не можеше да се разбере спи ли или е будно.
Отвън на входната врата леко се почука.
— Сигурно е докторът — прошепна жената.
Мъжът каза:
— Посрещни го!
Жената излезе от стаята и отвори. На прага стоеше Бока. По лицето на жената се появи тъжна усмивка, когато видя приятеля на сина си.
— Мога ли да вляза?
