продължаваме да се борим с врага.
— Това е вече прекалено — не издържа Тес. Тя не вярваше на ушите си. — Само защото вашите жертви не ходят на неделната литургия?
— Не принизявай нещата! Не е важно дали ходят или не на църква в неделя! Не става дума за онези, които вярват в единния Бог, и за начините, по които изразяват вярата си. Но онези, които вярват, че богът на злото е в борба с истинския Бог, за мен са също такова зло, както техния бог, когото ненавиждам. Митраистите — изплю омразната дума непознатият. — Албигойци. Дуалисти. Оживелите от Монсегюр. Те са моят враг. Те успяха да се измъкнат. Отнесоха и олтара. Укриха се. Разпръснаха заразата. Сега са извън всяка власт или по-точно на път да завземат властта. Те убиха приятеля ти. И майка ти! Искат да убият и теб! Няма да имам покой, докато не ги унищожа!
— Добре, чакай малко. Успокой се — прекъсна го Крейг. — Какво значи „да завземат властта“?
— След бягството си от Монсегюр малката група еретици, бягайки от преследвачите си, напуснала Югозападна Франция и се насочила на юг, в Испания. Те се установили в една отдалечена планинска долина, сега тази област се нарича Пико де Европа. Там — решени да възродят култа си — те възприели езика и обичаите на местното население, за да се смесят с него, като изпълняват тайно презрените си ритуали. Повече от две столетия обществото им процъфтявало и пускало корени в други области на Испания. В случай, че това централно гнездо бъде открито и унищожено, останалите щели да опазят омразната си вяра.
— Памплона и Мерида — каза Тес.
Непознатият я изгледа внимателно.
— Защо споменаваш тези области?
— Присила — жената, която отведохте в болницата — ми каза за тях. Всъщност, почти всичко, което знам за митраизма, научих от нея. Тя е професор…
— Отговори ми, какво знаеш за тези места?
— При една от своите научни експедиции Присила видяла барелефи на Митра в пещери край тези градове.
— Наистина, не очаквах… Вие ми съобщавате наистина нещо ново. Търсихме главното им гнездо. Вие ми посочвате и други възможни.
— Сега ти ми отговори — обади се Крейг. — Какво значи „да завземат властта“?
— След двеста години еретиците вече се чувствали в безопасност. Но точно тогава, през 1478 година била създадена Инквизицията в Испания. И дотогава ги преследвали в Европа, но испанската инквизиция била далеч по-страшна. Гонели еретиците навсякъде. И най-малкото селце не убягнало от вниманието на защитниците на вярата. Но вредителите — находчиви и гъвкави, отново се изплъзнали. В северна Африка, по-точно в Мароко, вземайки всички предпазни мерки, те свикали таен събор, на който решили, че за да запазят религията си, трябва да преминат в настъпление, да използват всякакви хитроумни средства за оживяването си. Съборът постановил да се подготвят избраници, които да напуснат гнездото под чуждо име, да търсят подстъпи към властта, да се внедрят в обществото и да получат достатъчно политическо влияние, за да прекратят преследването. Трябвало да се разпръснат!
Както можело да се очаква, в началото нямали голям успех. Но през петнадесети век еретиците започват да се разселват, умножават и проникват във всяка важна институция на Европа и Америка. Издигат се до най-високите постове в държавата. Заради тяхното влияние в крайна сметка Инквизицията беше разпусната. А сега кризата обхвана целия свят. Те са на път да постигнат пълен контрол, да подчинят целия свят на греховната си ерес.
— Преувеличавате — забеляза Крейг.
— Съвсем не. Не могат да се преувеличат мащабите, до които са стигнали. Те са убедени, че богът на злото погубва планетата. Наближаването на две хилядната година ги кара да бързат. Второто хилядолетие, нали разбирате… Апокалипсиса. Без да се задоволяват с манипулирането на цели правителства, те са организирали своя Инквизиция. Изпращат екзекутори да убиват всеки, който, според тях, е обладан от злото. Сигурно сте забелязали сходствата в убийствата. Навсякъде. Австралия, Хонконг, Бразилия, Германия, Кения, Северният Атлантик, Америка… Индустриалци, ръководители на компании, капитани на траулери, ловци на слонова кост… Капитанът на онзи петролен танкер, който замърси и почти унищожи Големия бариерен риф. Вредителите екзекутират всеки, когото набедят в алчност, невежество и замърсяване, застрашаващи планетата.
— Боже! В момента работя над статия за това — възкликна Тес. — Зелените радикали в атака…
— Никакви зелени. И като споменаваш Бога, кой бог имаш наум? Надявам се, че не вярваш в двата бога.
— Какво значение има това! Планетата наистина е в опасност. Трябва да се спаси!
— Похвално намерение — отбеляза непознатият. — Но ако вярваш в единния истински Бог, както аз вярвам, трябва да му се довериш. Той знае по-добре от нас. Ако планетата загива, значи такава е волята Му. Това е част от неговия цялостен план. Наказание за греховете ни. Ако не се поправим, ще бъдем унищожени. Но вредителите, еретиците, вярват, че изпълняват повелята на друг бог. Той не съществува. Заради тяхната ерес истинският Бог се отвръща от нас. Затова ще горят в ада.
— Не виждате ли, че и вие сте фанатик като тях.
За нейна изненада непознатият реагира спокойно.
— Ситуацията изисква фанатизъм. Срещу решителния враг трябва да се изправи не по-малко решителен противник.
— Нямах предвид това. Един бог, два бога — защо мислите, че точно вие сте прави. Те вярват, че те са прави. Светът е пред гибел, а вие сте се вкопчили заради теология! Онези поне се борят да спасят планетата.
— Но пък искат да убият теб — отвърна непознатият. — И са убили доста други. Оправдаваш ли политическите убийства? Убийствата на индустриалци, финансисти…
— А вашата цел е да унищожите еретиците. Нищо друго не ви радва. Убийства. Това е целта ви. Как можете да ги обвинявате, щом правите същото?
— Не е същото. За мен това е война. Аз убивам войници, не граждани. А те не правят разлика. Наред с виновните унищожават и невинни. Единствената вина на майка ти беше, че се намираше в къщата, когато се опитваха да убият теб. Мислех, че поне заради нея ще искаш да им отмъстиш.
— Да, искам някой да ми плати… О, Боже, помогни ми! Обърках се.
— Не само ти. На мен, като свещеник, също не ми прилича да убивам. Но… — той наведе поглед — аз съм се посветил на спасението на вярата.
Настъпи мълчание.
Крейг се възползва от паузата.
— Вие казахте, че еретиците в Испания се смесили с местното население. Сега разбирам защо Джоузеф Мартин прилича повече на испанец. Тъмна коса. Мургав. Това не са френски черти.
— Да — потвърди непознатият. — В началото били малобройни и трябвало да обновят генетичния си фонд. Но когато встъпвали в брак с местни хора, ги покръствали в своята вяра и ги обвързвали с клетва за мълчание. Трябва да се отбележи една характерна черта на външността им. Поради особен ген, някои от потомците им имат необичайно сиви очи. Това е един от белезите, по които ги познаваме.
С внезапна болка Тес видя отново пред себе си очите на Джоузеф. Сиви. Едновременно непристъпни и омагьосващи.
— После Инквизицията станала толкова опасна за тях, че се принудили да напуснат Испания и да отидат в Мароко.
— Защо тогава вярвате, че централното им гнездо в Испания се е запазило?
— Макар че дошли там от Франция, в крайна сметка те приели Испания като своя родина. Смятам, че пак са се върнали там. Но още не сме открили главното им гнездо.
— Още нещо, което не мога да си обясня: Щом Джоузеф Мартин е вярвал в Митра, защо го преследваха? Защо го изгориха?
— Да, това е интересно. Той ни беше отличен информатор.
— Информатор? — трепна Тес.
— При нашите издирвания съвсем неочаквано открихме, че един от еретиците се опитва да се откъсне
