от редиците им. Дезертьорът беше ужасен от масовите убийства, извършвани от групата му. Той се опита да избяга от тях, за да изповядва религията си в самота. Няколко пъти сменя самоличността си, местеше се от град на град, сигурен, че доскорошните му другари вече го смятат за заплаха за сигурността си. Той знаеше твърде много и можеше да ни насочи направо към тях. И наистина, бившите му съмишленици го бяха осъдили и го издирваха толкова усърдно, колкото и ние. Лос Анжелис, Чикаго, Ню Йорк. Накрая попаднахме на дирите му. Но не бяхме достатъчно бързи. Моите помощници го поставили под наблюдение, като се надявали че и вредителите скоро ще го надушат. Искали да хванат повече врагове наведнъж. За съжаление бяхме изненадани и Джоузеф Мартин бе убит.
— Изгорен! — натърти Тес.
— Това не трябва да те учудва. Спомни си факлите на Митра. Богът на слънцето. На огъня. Затова вредителите толкова обичат да убиват с огън.
— Не ми звучи убедително. Само те ли? Нали Инквизицията също изгаря…
— Има разлика. Те вярват, че техният огън изпраща жертвите направо в друг живот. Смъртта не води в рая или ада, а е по-скоро начало на друго съществуване — прераждане и нова възможност за спасение. Възкресение. Ето защо искат светът да оцелее. За да могат да се прераждат в него — обясни непознатият. — А нашият огън наказва, унищожава и пречиства, превръщайки греха в пепел. Той трябва да напомня на вредителите за адския огън.
— Пак се връщаме към ада — направи гримаса Тес.
— Не само това, трябва да се върнем към нашата сделка. Уверен съм, че ще пазите мълчание. Тогава и аз ще изпълня моето обещанието. Но ще ви попитам пак: Ще ни помогнете ли? За да спасите живота си, ще помогнете ли да унищожим вредителите?
— Само това ли може да ги спре?
— Тес, за да ти попречат да разкриеш съществуването им, те ще продължат да те преследват. Ще се избавиш, само ако ни помогнеш да изпълним мисията си.
— И какво трябва да правя?
Очите на непознатия се впиха в нейните.
— Да бъдеш примамка.
Тес подскочи.
— Значи нищо не се променя. Но това означава, че отново съм застрашена!
— Предложението ви е пълен боклук — каза Крейг. — Вие не можете да гарантирате сигурността й. Щом убийците разберат къде е Тес, те веднага ще атакуват. Знаете колко са отчаяни. Единственият начин да се гарантира животът й, е да я отведа на сигурно място с полицейска охрана.
— И колко време смяташ да я държиш там? — Непознатият поклати скептично глава. — Охраната не може да стои там вечно. Твърде скъпо е. А и не могат да са вечно нащрек. Само след няколко дни вниманието им ще се притъпи, ще им омръзне да чакат. И точно тогава те ще нападнат.
— Чакай — прекъсна го Тес. — Знам как мога да се спася. Решението е много просто.
— Наистина? — Непознатият изглеждаше заинтригуван. — Как не съм се досетил?
— Просто трябва да разкажа на всички. Полицията, журналистите, телевизията… Колкото е възможно повече хора трябва да научат за това, което стана. За Джоузеф. За майка ми. За еретиците и защо ме преследват. И когато всички ме чуят, те няма да имат причини да ми затварят устата. Но вие не се безпокойте, няма да кажа за вас. Ще останете настрана. Само вашите врагове…
— Те са и твои…
— Да, и мои. Копелетата, които убиха майка ми, повече няма да има смисъл да ме преследват. Те ще бъдат преследваните! Те ще трябва да се крият! Нали?
— Не — каза непознатият. — Преди всичко вредителите ще искат да ти отмъстят. Ще направят всичко, за да те накажат за неприятностите, които ще им причиниш. Второ, представяш ли си колко неправдоподобно ще звучи твоят разказ? Полицията, журналистите, телевизията — всички ще мислят, че се заблуждаваш. И трето, дори да ти повярват, какво ще се промени? Да предположим, че властите ти повярват. И какво от това? Щом ние, с многовековния си опит в борбата срещу тях, още не сме проследили и унищожили всичките еретици, какви са изгледите за успех на полицията? Ти не разбираш основното. Наистина се страхувам, че ти се изплъзва нещо много важно.
— И какво е то? — ядоса се Тес.
— Ти самата.
— Какво значение има…?
— Помисли си коя си ти! Твоята история. Баща ти!
— Какво значение има тук баща ми?
— Влиянието, Тес. За това ти говоря. Представи си, че разкажеш на полицията, вестниците… Няма значение. На когото и да е. Ако те не ти повярват, какво би направила? Ще се откажеш ли? Ще си кажеш: „Направих каквото можах“ и отново ще те подгони страхът от преследвачите, така ли е?
— Разбира се, че не!
— Какво ще направиш?
— Ще упорствам. Ще се боря да отмъстя за смъртта на майка си и на Джоузеф.
— Точно така. Сигурно ще използваш влиянието си. Ще искаш приятелите на убития ти баща да платят дълга си към него. Ще настояваш неговите приятели — дори на най-високите етажи на властта — да те подкрепят. И те ще го направят. Заради гузната си съвест, че пратиха баща ти на смърт в Бейрут. Но трябва да те предупредя — някои от вредителите са се издигнали до най-високите нива на властта. Ние не знаем кои са те. Но можеш да си сигурна, че ги има. Неизбежно ще ги срещнеш. Ти няма да ги познаеш, но те ще бъдат подготвени. Ще се опитат да те премахнат преди да си изложила на опасност организацията им и самите тях.
Тес вдигна в недоумение рамене.
— Страхувам се, че той е прав — промърмори Крейг.
— Разбира се, че съм прав. Можеш да избираш. Да си отидеш, като пазиш мълчание за нас. Или да ни помогнеш да открием вредителите и на най-високите постове в правителството. И тогава ние ще изпълним дълга си и…
— Ще ги избиете. Пак убийства.
— Алтернативата едва ли ще ти хареса. Избирай.
— Имам ли избор?
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което ми каза. Ще трябва да правя каквото искате.
— Точно така.
— И каква е гаранцията за живота ми?
— Моята дума. И не забравяй, че истинският Бог е с нас.
— Да имах вашата увереност!
Чу се звук от отваряне на външната врата. Тес подскочи. Но мъжете от охраната останаха безразлични.
Влезе човек от специалния екип екзекутори, мъжът, който откара поршето.
— Приятна старица. Дори нареди на портиера си да ме докара обратно до Вашингтон. Разбира се, слязох на два километра оттук.
Той подаде хартиена кесия на Тес.
— Претърсих колата преди да я върна. Това беше под седалката.
Тес знаеше какво има вътре — две кутии патрони.
— Благодаря. Както вървят нещата… — в пресипналия й глас прозираше отчаяние, — май ще ми трябват.
Денят на Страшния съд
Отвън спряха две коли. Чу се затварянето на вратите.
Тес отново погледна с опасение към мъжа от охраната, застанал до вратата, който надникна през
