Мисията „Нощ и мъгла“

ще бъда прям с вас. И аз дължа нещо на една организация.

— Коя?

— Работех там. Но сега вече не искам да имам нищо общо с тях. Въпреки всичко ме принудиха да им сътруднича.

— И коя е тази организация?

— ЦРУ.

— О, боже!

— Май ще е най-добре да им се обадя — каза Сол. — Може би свещеникът се нуждае от лекарска помощ, за да дойде в съзнание и да отговаря на въпросите ни. Добре, че го поохлади. Но вероятно има мозъчно сътресение. Трябва ни медицински екип, който да го върне в съзнание.

— Има право — обърна се Арлийн към Дру. — Докато отецът се съвземе, ще мине доста време.

— ЦРУ. Знаеш какво ми става, като си помисля за тях.

— Така се държиш, като че ли си имал нещо общо с тях — попита Сол. — Да не си работил там?

— Не в ЦРУ. Към службата за сигурност на Държавния департамент. Не искам и да чуя повече за подобни организации.

— Но си се съгласил да сътрудничиш на Братството.

— Нямах друг избор.

— Изслушайте ме внимателно. Жена ми изчезна. В момента нищо друго не ме интересува. Мисля, че ако подхвана както трябва този свещеник, ще мога да изкопча нещо за нея. Ще повикам екип от експерти, за да ми помогнат. Ще направя така, че да не научат за вас. Моля ви да ми разрешите да им се обадя.

Дру упорито гледаше в пода.

— Ако това ни помогне да приключим с тази история, кажи му, че си съгласен — обади се Арлийн.

— Затъваме все повече — обърна се към нея Дру.

— Кажи му.

— Е, добре — въздъхна Дру. — Обади им се.

Сол вдигна слушалката и набра номера. Отговори му дрезгав глас.

— Тук Ромул. Кажи на Галахър, че при мен има един, който може да се разприказва. Но ще ми трябва лекарски екип, за да му окаже помощ и да го разпита. Незабавно.

— Какъв е адресът?

— Той знае къде съм отседнал.

Сол постави обратно слушалката и си каза: „Мамка му, къде е жена ми?“

След половин час някой почука на вратата. Сол надникна през шпионката, като очакваше да зърне мъжа с белезите, но се изненада, когато видя самия Галахър. Направи знак с ръка на Дру и Арлийн, които бързо взеха куфара и се затвориха в банята. След това отвори.

Влезе Галахър. Очите му бяха подпухнали от недоспиване.

— Къде е този „някой“, който може да се разприказва?

Сол затвори вратата след него и я заключи.

— Ако трябва да бъда точен, аз съм шеф в Австрия — каза Галахър. — Колегите от Цюрих нямаха нищо против да се намеся в работата им. Но тук, в Рим, е по-различно. Искат те да командват. Може би трябва да се съгласиш да се отчиташ пред друг.

— Не, ти държиш връзка с мен. Имаме уговорка. Не мога да рискувам и да се доверявам на някой непознат.

— Приятно е да ти вдигат така акциите. Какъв е източникът ти?

Сол го преведе през тесния хол в спалнята.

Галахър пребледня, когато видя отеца.

— Мили боже, не мога да повярвам на очите си! Отвлякъл и свещеник? Как да напиша такова нещо в доклада си? Ами лицето му! Да не си го газил с трактор?

— Не е обикновен свещеник. А личен секретар на един кардинал от Ватикана.

Галахър остана със зяпнала уста.

— О, ще си изпатиш за тия глупости, да знаеш! Превърна живота ми в ад.

— Преди да се притесняваш за кариерата си, погледни това! — Сол му показа пръстена, който беше свалил от отец Дюсо.

Галахър започна да го разглежда с изненада.

— Малко по малко всичко започва да си идва на мястото. Вече се уверихте, че мъжете, които се опитаха да ме убият, са били финансирани от една канцелария на Ватикана — Сол посочи към отеца — по-точно неговата. А той е подчинен на кардинала, който изчезна. — Сол повдигна десния ръкав на свещеника, където се показа калъфът на автоматичен нож. — Просто една обичайна вещ за свещеник, нали? Повярвайте ми, добре си служи с нея.

— Продължавай. Доста си убедителен.

— Не само има тайна разузнавателна мрежа, за която досега не сме знаели, но, както предположих, е съставена от свещеници. Нарича се „Братството на камъка“ — името идва от пръстена с рубин, който носят.

— Ромул, ти си страхотен — зарадва се Галахър. — Научил си толкова много.

— Но не достатъчно. Казах на твоя човек по телефона. Трябва ми лекарски екип.

— Няма да знаят какво да питат.

— Но аз ще им кажа. Да ме извикат веднага щом го приготвят. Аз ще проведа разпита. Ще изстискам от него всичко, което знае.

— Какво те тревожи? Случило ли се е нещо? Гласът ти звучи странно.

— Жена ми изчезна.

— Моля?

— Беше с мен, когато наблюдавахме апартамента на свещеника. Той излезе от сградата. Тръгнахме след него поотделно, за да не привличаме внимание. След като го настигнах и го зашеметих малко — Сол съзнателно преиначи истината, за да не споменава за Дру и Арлийн, — потърсих Ерика — гърлото му пресъхна, но той продължи. — Просто се беше изпарила. Търсих я навсякъде. Напразно. Ако този тук знае нещо, свързано с изчезването й, Бог ми е свидетел, че ще го накарам да си признае. А ако е мъртва…

Галахър се отдръпна назад.

Телефонът иззвъня. Сол се спусна към него.

— Ерика?

— Дай ми Галахър — обади се мъжки глас.

Сол притвори очи, като се опитваше да прикрие разочарованието си. Подаде слушалката на Галахър.

— Да, можете да идвате — каза Галахър и затвори. Обърна се към Сол.

— Беше лекарският екип. Долу са. Не исках да идват, преди да разбера какво става.

— Е, какво, доволен ли си?

— По-спокойно, момче. На твоя страна съм.

— Така ли? Предупреждавам те. Кажи им само да го приготвят. След това да ми го оставят.

— При по-различни обстоятелства не бих преглътнал тона ти — той го погледна със съжаление. — Но предполагам, че си изнервен. Поспи малко. Хапни нещо. Изглеждаш ужасно.

— Да спя и да ям?

— Трябва да го направиш, Ромул. С нищо не можеш да й помогнеш, особено в това състояние.

Сол изведнъж осъзна колко истина имаше в думите на Галахър. Бе на ръба на пълното изтощение. Въздъхна дълбоко.

— Прав си. Извини ме.

— Няма за какво. И аз на твое място бих действал по същия начин. Разчитай на мен. Ще направя каквото мога.

Сол се усмихна в знак на благодарност.

След пет минути дойде екипът, който се състоеше от трима души. Единият бе слаб, с очила. Когато видя