Мисията „Нощ и мъгла“

— Казваш, че са били невинни жертви? Да не би да си допуснал грешка?

— Не. „Скалпел“ съзнателно ми нареди да го извърша. По политически причини. Но никога не можах да се примиря с това безсмислено убийство. Дадох си сметка, че съм се превърнал в един от хората, които преследвах — убийците на моите родители. Враг на самия себе си. Пълен срив на нервната система. Единственото ми желание бе да се самонакажа, да изкупя греховете си. Затова постъпих в ордена на картузианците. Почти шест години бях отдаден на молитви за разкаяние и опрощение. Бих казал, че постигнах известно душевно спокойствие.

— А нападението над манастира?

— Деветнадесет монаси бяха отровени, други двама — застреляни. Убийците искаха да премахнат мен, но аз успях да се спася. Дадох си клетва да открия кой погуби невинните монаси и ми попречи да спася душата си. След дълги лутания разбрах, че мъжът, който бе наредил да се извърши това, бе Рей. Страхувал се, че поради разочарованието, което преживях, един ден мога да разкрия с какво се занимава. Търсил ме е през цялото време и когато най-после ме намери, дори и там… Както ти си отмъстил за брат си, така и аз. Открих Рей и го убих.

Сол слушаше развълнуван. Толкова общи неща имаше в живота на Дру и на Крис.

Само че Крис бе загинал.

А Дру бе останал жив и ужасно му напомняше за него — с русата си коса, скулестото лице с лунички и живия поглед. Сол имаше чувството, че в душата му е запълнена някаква голяма празнина, че мъртвият се е преродил и завърнал.

— Не ми каза имаш ли братя? — запита Сол.

— Не. Бях единствен син.

— Е, ако чувстваш нужда от брат, може би вече го откри — усмихна му се Сол. — Никога не би ми разказал живота си, ако не изпитваше същата необяснима близост, както и аз… Тук има нещо тайнствено.

— Да, забелязах приликите. Необикновено съвпадение.

— Как се преплетоха съдбите ни… Не мога да повярвам, че е само едно съвпадение.

— Много ми е интересно — обади се Арлийн, — дали няма да откриете още прилики помежду си?

Двамата се обърнаха изненадани към нея.

Арлийн ги бе слушала през цялото време с нарастващо безпокойство. Стори й се доста странно, че хора, които никога преди това не се бяха срещали, изведнъж така открито говорят за миналото си. Още повече и тези необясними съвпадения в живота на Дру и приятеля на Сол. Трябваше да признае, че Сол бе прав, когато преди малко каза, че тук има нещо тайнствено. Най-много я тревожеше мисълта, че може би изненадите нямаше да свършат дотук.

— Дали няма да открием още съвпадения ли? — попита Сол.

— Да, появихте се в парка по същото време. Със същата цел, както и ние — да изкопчите информация от отец Дюсо. Това не ви ли се струва странно? — запита Арлийн. Сигурно се чудите какво правехме ние там. Аз поне бих искала да знам по каква причина вие се оказахте на това място. Казано по-простичко, дали главната ни цел не е обща?

— Споменахте, че е изчезнал бащата на Ерика, нали? — запита Дру. — Че трима мъже са се опитали да ви убият? Носели са същите пръстени като този на отец Дюсо?

Сол не отговори веднага. Опита се да събере мислите си. Защото вече започваше да си дава сметка, че изчезването на жена му има отношение към всичко, за което говориха досега.

— Да, точно така беше — отговори Сол. — Открихме отец Дюсо чрез тях. Стигнахме до онова, което наричаш „Братството на камъка“. Всички те са свещеници. Какво представлява Братството?

— Войници на Бога. Разузнаването на Католическата църква.

— Обясни ми по-подробно.

— Орденът е създаден през дванадесети век по време на Третия кръстоносен поход. Следват методите на тайна борба на един арабин, който приел католическата вяра и станал монах. Църквата го използвала, защото познавал добре арабските нрави и помагал на кръстоносците в освобождаването на Свещената земя от мюсюлманите.

— Помагал на кръстоносците ли? Но по какъв начин?

— Като извършвал убийства. Тъй като бил арабин, незабелязано прониквал сред враговете. Задачата му била да унищожава мюсюлмански водачи по същия жесток начин, както правели това техните тайни убийци с отличилите се рицари. Отрязвал главите им, докато спели.

— Доста образно разказваш! — сухо каза Сол. — Предполагам, че е имало ефект.

— Замисълът е бил да се отговори на терора с терор. Разбира се, кръстоносците смятали, че извършват свещен терор.

— И Католическата църква се е съгласила?

— Трябва да си припомниш силния религиозен мотив за похода — отговори Дру. — Папата е давал опрощение на всички грехове, извършени по време на войната, водена в името на Бога срещу неверниците.

— Все пак времената се менят.

— Да, но не и в ордена, създаден от този свещеник-убиец. Без да дава отчет на всички в църквата, „Братството на камъка“ е продължило да действа през вековете — свещен терор, използван винаги, когато са считали за нужно да защитават вярата.

— А пръстенът?

— Отличителен белег за членовете на Братството. Със същата инкрустация като на крал Ричард по време на Третия кръстоносен поход. Рубинът символизира кръвта на Христос.

— Но защо ще искат да ни убиват? За да ни попречат да открием бащата на Ерика? Дали не са замесени и в нейното изчезване?

— Може би ще разберем от отец Дюсо, когато имаме възможност да го разпитаме — обади се Арлийн. — Причината ние да поискаме среща с него бе също едно изчезване. На кардинал на име Крунослав Павелич. Отец Дюсо е негов секретар.

— Да, чух за кардинала. Но защо го търсите?

— Изплащам дълга си към тях — отговори Дру. — Един свещеник, член на Братството, поиска да ме завербува да постъпя в ордена. Аз му отказах и той се опита да ме убие, за да запази организацията в тайна. Братът на Арлийн го изпревари и го застреля, като ми спаси живота.

— В Братството решиха, че Дру е убил свещеника — допълни Арлийн. — Защото Дру избяга и се скри от тях, все едно, че е виновен. По този начин искаше да предпази брат ми от отмъщението на Братството и да му се отблагодари, че му спаси живота. Цяла година живя в Египет. Преди три седмици при мен в Ню Йорк дойде член на Братството. Каза, че знаят къде се крие Дру. Помоли ме да отида при него и да го убедя да им направи една услуга. В замяна на това щели да му опростят вината за смъртта на техния човек.

— Какво поискаха?

— Да намери изчезналия кардинал.

— Защо, не можеха ли да се справят сами?

— И ние това се запитахме. В Кайро се срещнахме с един свещеник от Братството, който ни каза, че някой в самия орден се опитва да води двойна игра, че ключът към него е изчезналият кардинал. За да ни оставят да живеем на спокойствие с Арлийн, трябваше да намерим него, а по този начин и онези, които саботират Братството отвътре. Подозирах, че отец Дюсо е замесен в предателството и нещата наистина започнаха да се изясняват. Озадачава ме само фактът, че още двама души търсят изчезналия кардинал. Двама убийци, синове на нацистки убийци.

— Синове на нацистки убийци ли?

— По прякор Ледената висулка и Сет.

— Рус и червенокос? — разтревожено запита Сол.

— Знаеш ли нещо за тях?

— Когато работех в разузнаването, се говореха разни истории за тях. Повече за Сет. Предполагат, че е луд. Какво, по дяволите, прави тук?