— И дали има връзка между онова, което търсим ние, вие и онези двамата? — запита Арлийн.
— Мистериозно изчезване — жена ми и баща й — замисли се Сол. — И свещеници-убийци.
— Безследно изчезнал кардинал. И синове на нацистки убийци.
Ледената висулка бе седнал върху влажния бетонен под в мазето на един от дворците близо до Сикстинската капела. В мрака не виждаше тялото на жената, която лежеше в безсъзнание до него, но чувстваше излъчващата се от нея топлина и долавяше слабото й дишане. Сет бе от другата й страна. Него също не го виждаше, но усещаше лекото движение на ръката, която прокарваше по тялото на жената. Ледената висулка се опитваше да сдържи отвращението си.
Предишния следобед двамата бяха влезли във Ватикана с група туристи, решени да изкопчат каквото могат от секретаря на изчезналия кардинал, отец Дюсо. Когато екскурзоводът преведе групата през базиликата „Свети Петър“, Ледената висулка и Сет изостанаха от другите. Потърсиха място, където могат да се скрият, за да останат там през нощта. Видяха този вход към мазето, който не бе заключен. Посред нощ излязоха оттам и тръгнаха към апартамента на отеца.
Решиха да влязат в апартамента на свещеника докато спи, да го притиснат и да го разпитат. Когато наближиха ъгъла на сградата, където живееше, спряха, за да проучат обстановката. Точно когато Сет се готвеше да тръгне, Ледената висулка го дръпна назад. Посочи му един сводест вход от другата страна на улицата. Той бе дълбок и тъмен и Ледената висулка го бе избрал за място за наблюдение.
Но там вече имаше някой. Във входа помръдна сянка. Един мъж се подаде и надникна към прозорците на апартамента на отеца, след това бързо се прибра навътре. Това стана само за миг, но той бе достатъчен на Ледената висулка, за да забележи, че онзи не бе облечен като свещеник. Не бе човек от Ватикана също като него и Сет.
Наблюдаваха го от мястото си. След малко мъжът отново надникна, огледа улицата и се скри. Бе много предпазлив. Очевидно имаше опит. Начинът, по който гледаше към улицата, им подсказа, че не бе сам. Чакаше да получи или да даде сигнал за нещо.
От сградата излезе някакъв свещеник, огледа се наляво и надясно и тръгна в противоположна посока на мястото, където се намираха те самите и непознатият. Мъжът, който наблюдаваше сградата, не помръдна. Но малко по-надолу, от един вход излезе някаква жена и тръгна след свещеника. Ледената висулка застина от изненада. Мъж и жена. И преди това бяха попадали на тях — когато отвлякоха Медичи.
Мъжът също излезе от прикритието си и Ледената висулка успя да го разгледа по-отблизо и реши, че вижда тази двойка за първи път. Със сигурност не бяха същите хора. Мъжът бе по-як, а жената имаше по- дълга коса.
Въпреки това го изнервяше самият факт, че някой се мотае около мястото, което наблюдаваха той и Сет. Дали и те не искаха нещо от отец Дюсо? И дали свещеникът, който току-що бе излязъл, бе действително отец Дюсо? Никога не бе го виждал, дори на снимка. Най-добре ще е да последват компанията, реши той. Махна на Сет и тръгнаха.
Изтощителното преследване ги отведе навътре в парка на Ватикана. През цялото време се държаха на разстояние от мъжа и жената, които най-после спряха. Доста далеч пред тях различаваха очертанията на фонтан във формата на испански кораб. На лунната светлина забелязаха свещеник, който бе застанал до фонтана. Ледената висулка застана нащрек. Пропълзя по-близо, за да го разгледа по-добре. Искаше да разбере дали това е човекът, който преди малко бе излязъл от апартамента.
Не беше той. Но изведнъж Ледената висулка осъзна, че е мъжът, който бяха видели в уличката при отвличането на Медичи. Озадачен хвърли поглед към Сет, който явно също го бе познал и му кимна, не по- малко изненадан от откритието. В същото време към мястото се приближи втори свещеник — онзи, който бяха взели за отец Дюсо. Двамата подхванаха разговор. Съвсем неочаквано той извади нож и замахна. Не по-малко шокираща бе реакцията на другия, който се защитаваше превъзходно. Въпреки че отецът бе добър, онзи бе от далеч по-висока класа. Успя да вземе инициативата в свои ръце, на няколко пъти удари отец Дюсо на най-уязвимите места и накрая го повали в безсъзнание на земята.
Ледената висулка наблюдаваше с интерес. Никога преди това не бе чувал, нито виждал свещеници да се бият като добре обучени войници. Към двамата се спусна и една монахиня — същата жена, която бяха забелязали в уличката заедно с мъжа. Ледената висулка вече изгаряше от нетърпение да разбере какво става. Той и Сет можеха да използват пистолетите си със заглушител, за да ги обезвредят и по-късно да ги разпитат. Но знаеше, че наоколо има и други хора. Втората двойка също наблюдаваше отнякъде. Мъжът, който бяха проследили, излезе напред е вдигнати ръце. Ледената висулка се изкушаваше да пропълзи по- напред, за да чуе какво си говорят. Но Сет го възпря. Извади една кожена чантичка от джоба си, показа му спринцовката вътре и запълзя, но не напред, а надясно. Като че ли се канеше да заобиколи мястото. Ледената висулка озадачен го последва. Сет спря и заоглежда потъналите в мрак храсти, после продължи по-нататък. Ледената висулка разбра, че търсеше жената, която бяха забелязали пред апартамента. Тя все още не се бе появила около фонтана. Вероятно бе решила да изчака и да види какво ще се случи.
Забелязаха сянката й зад едно дърво на около двадесетина метра вляво от Сет. Той запълзя натам, спря и изведнъж се хвърли върху нея, като запуши устата й. В същото време със свободната си ръка заби спринцовката в рамото й. Съпротивата й продължи не повече от пет секунди.
Сет я подхвана и бавно започна да се отдалечава от фонтана пред тях. Ледената висулка тръгна след него, като се опита да му предложи да носят заедно тялото, но Сет го избута встрани. Очите на червенокосия яростно проблеснаха, сякаш казваха: „Тя е моя.“ Ледената висулка се дръпна ядосан, като реши, че Сет е по-луд, отколкото първоначално му се бе сторило. А Сет потръпна от обзелото го сексуално желание, като метна жената на рамото си така, че гърдите й опираха в гърба му.
Върнаха се в мазето. Ледената висулка едва сдържаше омразата си към Сет, който докосваше с ръка неподвижното тяло на жената. Каква дълга нощ! Натисна копчето на часовника си, за да освети циферблата и видя, че бе 7:23. Помисли си, че навън вече е светло. Изобщо не можеше да си представи как ще издържи в това мрачно и влажно мазе до девет часа, когато щяха да отворят Ватикана за туристи. Идеята им беше да изнесат жената, като кажат, че внезапно бе припаднала.
— Много вино, малко сън — произнесе на италиански Ледената висулка, като се обърна към администратора в хола на хотела, който изпитателно ги наблюдаваше от мястото си. Чакаха асансьора, прихванали жената от двете страни. — Бодростта и нощните гуляи са несъвместими. Жал ми е за нея — и той даде бакшиш на чиновника, който поклати глава с разбиране. — Довечера сигурно пак ще иска да отиде на танци.
Администраторът се засмя и ги запита дали имат нужда от нещо.
— Ако се наложи, ще ви потърсим, специално вас — отговори му Ледената висулка.
Най-после асансьорът дойде. Качиха се в стаята си. Докато Ледената висулка заключваше вратата, Сет сложи жената на леглото.
— Добре ли е?
— Идва на себе си — Сет провери рефлексите й. — Скоро ще можем да я разпитаме — той свали обувките й и започна да масажира ходилата.
Ледената висулка едва издържаше. За малко да му извика да престане да я докосва.
— Позна ли ги онези преоблечените като свещеник и монахиня?
— От отвличането на Медичи. Но бяха в цивилни дрехи. Чудя се тогава ли бяха преоблечени или сега? Появи се и още една двойка. Изглежда, че не се познават помежду си. Защо ли се интересуват от отец Дюсо? Дали мотивите им са различни? А може би са едни и същи и целта им съвпада с нашата?
— Да научат дали свещеникът знае нещо, свързано с изчезването на нашите бащи ли? — Ледената висулка с отвращение извърна поглед от мястото, където Сет галеше тялото на жената. — Не. Те не са от нашия кръг. Нямат причина да търсят нашите бащи.
— Но все трябва да имат някакъв повод да търсят изчезналия кардинал — каза Сет. Ледената висулка въздъхна с облекчение, когато той престана да докосва жената. — Освен това може да има някаква връзка между тази жена и изчезването на бащите ни. Почти съм сигурен, че е еврейка.
— Може да е случайност.
— Може, но не мисля така — отвърна Сет. — Скоро ще разберем — той откопча колана и дръпна ципа на панталона й. Отдолу се показаха бледорозови бикини.
