— Не — не можа да се въздържи повече Ледената висулка.
— Моля? — яростно го изгледа Сет.
— Онова, което си намислил да правиш с нея преди да се събуди. Остави я!
— Да правя с нея? — Сет студено се изсмя. — О, моят невинен приятел знае точно какво възнамерявам да правя?
— Остави това!
— Ще й сваля гащите, точно това ще направя. Така ще се чувства по-добре по време на разпита. Освен всичко, има и физиологични нужди. Ще се наложи да използва банята — Сет свали панталоните и бикините й.
Жената промърмори тихо и сгъна краката си в коленете, все едно, че й е студено.
— Хайде с мен сега — Сет я повдигна, като постави ръката й около шията си и й помогна да се изправи. Хвърли предизвикателен поглед към Ледената висулка и тръгна към банята заедно с нея.
— Ще дойда с теб — каза Ледената висулка.
— Няма нужда. Ще се справя сам.
— Двамата ще се справим по-добре.
— Преди малко се страхуваше да не я изнасиля, а сега искаш да дойдеш да погледаш. Май че и ти се обърка вече.
Тъй като не можеше да понася да му се подиграват, Ледената висулка решително подхвана жената под другото рамо и също тръгна към банята. Със смущение наблюдаваше как Сет я сложи да седне върху тоалетната чиния. Главата й се килна на едната страна, после на другата.
— Опитай се да се облекчиш — нареди й Сет. — Не искаме никакви случки, нали?
Ледената висулка без малко щеше да го удари през ръцете, когато той притисна корема й.
„Недей! Баща ми! Трябва да намеря баща си! Нищо не трябва да ме отклонява! След това ще се разправям със Сет, но сега…“ — повтаряше си Ледената висулка. За негово облекчение жената уринира.
Отнесоха я обратно в леглото. Тя отново прибра колене към корема си.
— Какво правиш? — озъби му се Сет.
— Обличам й бикините.
— Няма нужда от тях!
Размениха си яростни погледи. Стаята се изпълни с напрежение. Ледената висулка посегна към края на чаршафа, като се канеше да я покрие.
— Да не си посмял! — предупреди го пламнал Сет. — Лекарството действа по-добре, ако й е студено.
Ледената висулка разбра, че са стигнали критичната точка. Ако сега не отстъпеше, сигурно щеше да се стигне до бой. Припомни си, че най-важно бе да намери баща си.
— Както кажеш.
— Съвсем правилно. Както аз кажа. Не бих искал приятелството ни да се подлага на изпитание — каза с подигравателен тон Сет. —
„Докато ти похотливо гледаш голото й тяло“ — помисли си гневно Ледената висулка. Отиде към бюрото, отвори чекмеджето и извади флакон с натриев амитал на прах. В по-голямо шише разтвори петстотин милиграма от лекарството в двадесет милилитра дестилирана вода. Напълни една спринцовка.
— Чуваш ли ме?
Жената мълчеше.
Ледената висулка се надвеси още по-близо и повтори въпроса си.
Жената кимна и каза със слаб глас:
— Чувам…
— Добре. Не трябва да се безпокоиш. Ти си в безопасност. Не се страхувай от нас. Ние сме ти приятели.
— Приятели…
— Точно така. А сега ни кажи как се казваш.
— Ерика…
— Фамилия?
— Бернщайн-Гризман.
„Без съмнение е еврейка, както прецени Сет“ — помисли си той.
— Защо проследихте отец Дюсо до парка на Ватикана? — гласът му звучеше дружелюбно.
— Трима мъже се опитаха да ни убият…
Несвързаният отговор го раздразни и Ледената висулка притвори очи. Но продължи със същия тих глас:
— После ще ни разкажеш за тях, Ерика. А сега отговори за отец Дюсо.
— Баща ми изчезна — последва нов несвързан отговор.
Ледената висулка се зачуди дали да я остави да говори каквото й дойдеше наум или да настоява за отеца. Може би онова, което знаеше тя, бе толкова объркано, че би могъл да пропусне много важна информация, ако се придържаше към тесен кръг въпроси. Но със сигурност изчезването на баща й си заслужаваше да продължи в тази посока.
— Изчезна ли? Кога?
— Преди две седмици.
— Откъде?
— От Виена.
— Защо?
— Не знам…
Дори и в това безпомощно състояние жената така се развълнува, че Ледената висулка реши да не я притеснява, а да я предразположи с въпросите си.
— Разкажи ни за него.
Тя замълча.
Той конкретизира въпроса си.
— На колко години е?
— Седемдесет.
— Работеше ли?
— Беше пенсионер.
— А преди това? — Ледената висулка вече се отегчаваше от маловажните въпроси, с които се опитваше да я успокои.
— Къде работеше?
— В Мосад.
Неочакваният отговор го прониза. Ледената висулка се обърна към Сет, който изненадано вдигна поглед от краката на жената.
— Баща ти е работил за еврейското разузнаване?
— Да.
— И ти ли?
— Не.
Ледената висулка се поотпусна малко.
— Оттеглих се…
— Защо?
— Исках да живея със съпруга си…
— Мъжът, който бе с теб в парка ли? А той работи ли в Мосад?
— Не.
— Какво работи?
— В селското стопанство.
— Къде?
