като лепило, което не може да се изчисти. Веднъж попаднеш ли в мрежата им, няма отърване. Арлийн и аз искаме само да бъдем оставени на спокойствие.
— Това ще ни затрудни малко — каза Сол. — Аз ще трябва да отида при Галахър и да разпитам свещеника, но не знам точно какви въпроси да му задавам. Вие сте тук, за да откриете кардинала и да разберете кой иска да саботира Братството. А аз трябва да намеря Ерика и баща й. Сигурен съм, че проблемите ни са взаимно свързани. Отговорите му на вашите въпроси биха могли да ми помогнат. Но ако не искате ЦРУ да разбере за вас, то как да направим така, че заедно да разпитаме свещеника?
Сол почука на вратата на Галахър. Чу щракването на ключалката. Вратата се отвори и той влезе вътре. Лъхна го миризма на лекарства. Пристъпи към отец Дюсо, който лежеше на леглото. Свещеникът изглеждаше ужасно. Счупеният му нос се бе подул, наранените вежди — също. Челюстта бе подпухнала. Бяха му съблекли черното сако. Ризата му бе разкопчана, със запретнати ръкави. Към гърдите и ръцете бяха закрепени датчици, които изпращаха сигнали за състоянието на кръвното налягане и сърцето до портативни монитори, поставени на маса, близо до леглото.
Сол огледа стаята. Вратата на банята зееше отворена. Докторът и помощниците му ги нямаше.
— Къде са…?
— Изпратих ги да закусят — отвърна Галахър. — Тъкмо няма да се налага да забравят онова, което биха чули. Мога да ги повикам от ресторанта по всяко време, ако се наложи. Те самите ще позвънят след час, за да разберат дали сме свършили.
Сол погледна отец Дюсо. На ръката му бе закачена система, по която в кръвта му навлизаше необходимото количество натриев амитал.
— Все още спи — отбеляза Сол. — Това означава ли, че е имал мозъчно сътресение?
— Не. Всъщност дойде в съзнание преди два часа. Наложи се докторът да го поуспокои малко.
— В състояние ли е да отговаря на въпроси?
— Според мониторите той е в идеално състояние за разпит. Готов е да отговори на всичко, за което го питаш.
— Отлично. Но бих те помолил за една услуга.
— Мисля, че вече прекаляваш с услугите — Галахър неспокойно се размърда. — Мога да ти припомня, ако си забравил — цялата история започна с това, че обеща да направиш нещо за нас, ако ти позволим да се върнеш от изгнание. Малко по малко обърна нещата така, че ние да ти оказваме помощ. Започваш да ставаш досаден.
— Само още една. Какво лошо има?
— Ще ти отговоря, когато ми кажеш за какво става дума.
— Искам да бъда сам, когато разпитвам свещеника.
— Господи, страшно обичаш да ходиш по нервите на хората — Галахър направо онемя.
— Само за твое добро. Нима наистина искаш да присъстваш ако той случайно умре? Да въвлечеш ЦРУ в смъртта на един служител на Ватикана?
— Говориш глупости, Ромул. Кой друг, освен теб и мен ще знае, че е умрял?
— Точно в това е проблемът. Ще ни дойде много и на двамата. Ти ще се питаш дали ще можеш да разчиташ на моето мълчание, ако свещеникът не издържи разпита. Вероятно ще решиш, че ще стана твърде опасен за теб. Нямам желание да продавам душата си отново на ЦРУ, нито да претърпя някоя неочаквана катастрофа. Затова те моля, иди и ти да закусиш. Направи ми тази услуга. Ще поема всички рискове върху себе си. Ще ти предам всяка негова дума от разпита.
— Какви гаранции можеш да ми дадеш?
— Просто имам нужда от теб. Нямаше да мога да стигна дотук без твоите усилия. А се надявам да отида докрай с още малко помощ от твоя страна. Сигурен съм, че ще каже неща, които не бих могъл да проверя без твоите хора. Имаш думата ми. Ще ти съобщя всичко, което науча за Братството. Лично мен ме интересува само какво се е случило с жена ми и баща й.
— Знам, че сигурно ще съжалявам за това — прехапа устни Галахър. — Даваш ли ми честната си дума?
Сол кимна.
— Винаги си играл открито — каза Галахър. — Навярно затова стигнахме толкова далеч заедно. Надявам се, че не си се променил. Защото в такъв случай наистина ще те сполети нещо неочаквано. Давам ти два часа. След това идвам, без изобщо да те питам.
— Дадено.
Галахър излезе. Сол изчака достатъчно, за да бъде сигурен, че е слязъл по стълбите, след това вдигна слушалката. Набра номера, изчака телефонът оттатък да звънне само веднъж и затвори. Обърна се към отец Дюсо. Само два часа. Трябва да изстиска колкото може повече от него. Бързо махна датчиците от гърдите и ръцете му, като остави само системата с натриев амитал. След това закопча ризата на отеца. Подхвана тялото и го вдигна от леглото, а с другата ръка взе банката с амитала. Успя някак да отключи. От другата страна на вратата някой му помогна да отвори. Бе Дру, който бързо пристигна тук след телефонния сигнал. Помогна на Сол да пренесат отец Дюсо през коридора без да каже дума.
Мълчанието бе абсолютно наложително. Това, че Галахър бе напуснал стаята, не бе достатъчно, за да предпази Дру и Арлийн от пипалата на ЦРУ. Сол бе абсолютно сигурен, че стаята се подслушва. Бившият му шеф винаги си изпипваше работата. Нямаше начин да не пожелае да има запис на разпита. На това бе разчитал и Сол, когато го помоли да остане сам. В края на краищата, на Галахър му бе все едно дали присъства или не, щом като щеше да има всичко на запис. Но ако бяха останали там, той щеше да чуе непознатите гласове и на свой ред след това щеше да поиска да ги разпита.
Сол се почувства уязвим в този коридор, където някой гост на хотела или камериерка можеха да ги видят, докато пренасят отеца. Нямаше начин да предвидят кой и кога би могъл да се появи. Сол чу асансьора да се качва, а зад някаква врата се чуваха приглушени гласове. Някъде изщрака ключалка. Стигнаха до стаята на Сол, отвориха и влязоха вътре точно когато някъде зад тях хлопна врата.
Арлийн вече бе успяла да затвори и заключи. Дру и Сол пренесоха отеца до леглото. Внимателно го сложиха на него. Под главата поставиха възглавница и изпънаха краката му, за да се чувства по- удобно.
— Галахър ми даде само два часа — осведоми ги Сол.
— Не е достатъчно — каза Дру.
— Трябва да направим така, че да бъде.
— Ами ако Галахър е оставил екип на микрофоните? — запита Арлийн. — Няма да чуват абсолютно нищо в слушалките и ще разберат, че разпитът не се води. Веднага ще заподозрат, че става нещо и ще се обадят на Галахър.
— Мисля, че в момента никой не слуша. Галахър силно се обезпокои, като разбра, че съм отвлякъл служител на Ватикана. Сигурно съжалява, че го забърках в тази каша. Ако нещо се случи и се провалим, ще изгуби работата си. Вече се тревожи, че докторът и двамата му помощници знаят твърде много. Беше ги накарал да напуснат, преди да ме извика. Предполагам, че в момента няма никой на прослушване. Записът, който се надява да получи, ще бъде предназначен само за него.
— Значи можем да разчитаме поне на тези два часа.
— Вече са по-малко — отговори Сол. — Трябва да започваме.
Дру хвана банката с натриев амитал. Арлийн прикачи системата за вената на отеца. Сол се наведе над него.
— Ние сме ваши приятели. Вие сте на безопасно място. Няма за какво да се безпокоите. Отпуснете се.
— Да се отпусна… — гласът на отеца бе съвсем немощен и хрипкав, защото гърлото му бе пресъхнало.
— Да, бъдете напълно спокоен. Кажете ни всичко, което ви питаме. Не крийте нищо. Можете да ни се доверите.
— Доверие…
Сол млъкна, като се питаше какъв да бъде първият му въпрос. В главата му се въртяха стотици, но трябваше да избере най-подходящия, а не да ги задава безразборно. Трябваше да ги подреди така, че да
