„Но разбира се“ — помисли си той. — „Те не знаят нищо за бунгалото в Алпите, за дневника на Авидан.“
— Защо избрахте точно него? — запита Сол.
— Бил е в концлагер… търсеше някой, който да му помогне да отмъсти.
Сол се досети какво имаше предвид отецът. В последно време властите в Израел не бяха така настоятелни в търсенето на военнопрестъпници. Предпочитаха по-въздържана и балансирана позиция, с която да покажат, че стоят над палачите си. Желанието за отмъщение бе заменено с политически ходове и раздаване на справедливост чрез законен съд. Ето защо отец Дюсо бе използвал връзките си в Братството, за да открие човек, който достатъчно мрази нацистите и чието минало щеше да му гарантира, че няма да остави справедливото наказание в ръцете на бюрократите.
— Кардинал Павелич ви е разкрил, така ли? — запита Арлийн.
— И ме заплаши. Наложи се да го застрелям.
Тялото на кардинала бе кремирано — като това на много от жертвите му, изпратени в концлагери. Това е един достоен и в същото време съответстващ на делата му начин за погребване на тленните останки. Освен другите съображения, така никой не би могъл да разбере дали е безследно изчезнал или е бил убит. Едно евентуално разследване на изчезването на кардинала бе далеч по-безопасно за отец Дюсо, отколкото следствие за убийство.
— Вие ли застреляхте отец Виктор? — попита Дру.
Сол искаше да запита кой е той, но Дру го възпря с жест.
— Да.
— Защото ви е заподозрял в убийството на кардинала ли? — попита Дру.
— Не.
— Защо тогава?
— Откри опитите ми да саботирам Братството отвътре.
Тайната продължаваше да се разбулва. Отец Дюсо постепенно бе стигнал до извода, че Бог има нужда от миротворци, а не от войници и бе намразил военната философия на ордена, към който принадлежеше. Както се бе почувствал задължен да прочисти редиците на църквата от корумпирания кардинал, така бе решил да изреже раковото образувание в нея — Братството, като проваля всички негови операции, където и когато може. Тъй като отец Виктор бе започнал да се отнася с голяма подозрителност към него и да го подлага на разпити, се бе наложило да го застреля при една среднощна среща в парка на Ватикана. Въпреки че бе използвал пистолет със заглушител, един от пазачите бе чул изстрела и бе вдигнал тревога. Отец Дюсо трябвало да бяга, затова не могъл да скрие и кремира тялото. Този път при срещата с Дру бе използвал нож, а не пистолет, за да не вдига толкова шум.
— Говори ли ви нещо името Джоузеф Бернщайн? — Сол започваше да става нетърпелив.
— Не.
— Жена ми също ви проследи заедно с мен в парка. Бяхте ли се погрижили някой да ви охранява на мястото на срещата? Имате ли представа къде би могла да изчезне?
— Не.
— Имаме още само двадесет минути преди Галахър да се върне — Сол започна да разтрива слепоочията си. — Времето не е достатъчно. Как ще разбера къде е тя.
Телефонът остро иззвъня. Сол се обърна изненадан.
— Ако това е Галахър…
— Може да се е обадил първо в другата стая — каза Арлийн — и след като никой не е вдигнал, звъни тук.
— Възможно е — отговори Сол. — Но не мисля, че би използвал телефона. По-скоро би дошъл лично. Освен това двата часа още не са изтекли. Той ми обеща.
— Сигурно е имал някакво предчувствие и е променил мнението си — намеси се Дру.
Телефонът продължаваше да звъни.
— А ако не е Галахър — промърмори по-скоро на себе си Сол. — Може да е… — той не посмя да произнесе името на Ерика, но точно за нея си мислеше, когато се запъти към телефона.
— Ало.
— Сол Гризман? — чу мъжки глас, който го прониза със студения си метален оттенък като нож, който току-що е бил наточен.
— Да.
— Сигурно се тревожите за жена си. И се чудите къде е. При нас.
— Кои сте вие, по дяволите?
Дру и Арлийн застанаха нащрек.
— Да не би да искаш да ти кажем имената си? — отговори гласът. — Всичко, което трябва да знаеш, е, че е при нас, в безопасност.
— Откъде мога да бъда сигурен? — настоятелно запита Сол. — Искам да говоря с нея.
— За съжаление е невъзможно. Не е при мен, но дори и да беше, тя е под наркоза. Но можеш да я видиш.
— Как?
— Ами като ти я върнем — отговори гласът. — Ако се съгласиш да изпълниш известни условия. Ще направим сделка. Жена ти срещу свещеника. Той е при теб, надявам се. В противен случай разговорът става излишен.
— Да, при мен е.
— Трябва да бъдем сигурни в това. Няма да си помогнеш, ако смяташ да ни изментиш. Лошо се пише и на жена ти, ако играеш нечестно.
— Казах, че е при мен!
— Доведи го в Колизея в шест следобед. Точно преди залез слънце там е пълно с туристи. Ще минеш за един от тях. Сложи свещеника да седне на пейките в северната страна на амфитеатъра. Аз ще наблюдавам от противоположния край с бинокъл, за да се уверя, че е той. Не трябва да бъде напълно упоен. Ще трябва да ми покажеш, че може да се движи сам. Състоянието му трябва да бъде такова, че да не ми създава главоболия. Веднага щом се убедя, че си ми го довел, ще поставя жена ти точно срещу теб откъм южната страна на Колизея. Донеси си и ти бинокъл, за да видиш, че е в задоволително състояние. След като и двамата разгледаме обектите, които ни интересуват, един мъж ще постави синя чанта на пътеката до жената и ще се отдалечи. Това ще бъде сигнал, че замяната може да се извърши. Ти ще дойдеш да си я прибереш, като минеш отдясно на арената. Аз ще заобиколя отляво. По този начин няма да се засечем и ще избегнем неочаквани инциденти. Изчакай пет минути преди да излезеш от Колизея с жена си. Не бих искал да се притеснявам и да бързам, когато извеждам свещеника.
Сол стисна телефонната слушалка така силно, че пластмасата едва не се счупи.
— Съгласен съм. В шест.
— Има още едно условие.
Сол усети, че го облива пот.
— Докато разпитвах жена ти научих, че е работила за Мосад. Те замесени ли са в тази история?
— Не.
— Естествено беше, че ще ми отговориш така, без значение дали е истина. Но те предупреждавам — животът на жена ти зависи от това. Внимавай да не ги доведеш при размяната. Никакви приятелчета. Включително мъжът и жената, които бяха снощи в парка, преоблечени като свещеник и монахиня. Знаем как изглеждат. Ако ги забележим някъде — тях или изобщо някакъв признак на опашка, а също и всеки опит за намеса в операцията, ще означава смърт за жена ти. Освен това, ако усетя, че ни следят, когато излезем със свещеника, пак мога да направя така, че тя да умре.
Сол си представи как мъжът, с който разговаряше, дава указания по радиотелефона на снайперист, скрит някъде из тълпите туристи. Но и през ум не му минаваше какво точно им готвеше онзи.
— Към гърба на жена ти ще прикачим пакет експлозиви. Под якето й. Бомбата ще се управлява дистанционно, чрез електронно устройство, което ще стои в моя джоб. Действа на разстояние до една миля. Ако почувствам някаква заплаха, докато се намирам в този обхват, ще я взривя. Не си мисли, че само ще махнеш бомбата и ще можеш да правиш каквото поискаш с мен. Експлозивът ще бъде закрепен чрез
