— Не знаем много за играта — махна с ръка Дръмонд. — Но едно нещо ни е известно със сигурност. Предполага се, че освен за да вдигнеш топката, не е позволено да използваш ръцете си. Топката е била поддържана в движение като са я тласкали с китки, рамене, бедра, колене и глава.
Мисълта да удари топката с глава накара Бюканън вътрешно да потръпне. Това вероятно щеше да го убие.
— За това, че наруши правилата, трябва да бъдеш наказан. Отнема ти се една точка. Сега трябва да отбележиш единадесет, докато на Реймънд ще му трябват само десет. Освен, разбира се, ако той не наруши правилата.
— О, точно така. Но не знам защо имам чувството, че той ще съчинява правилата в движение, а аз ще продължа да нарушавам правила, които все още не са измислени.
— Просто играй — каза Реймънд.
Преди Бюканън да успее да реагира, Реймънд побягна към топката, вдигна я с ръце, подхвърли я във въздуха, хвана я между китките си, метна я към обръча и топката премина право през него.
Топката тупна и се приземи в краката на Бюканън.
— Реймънд, имам чувството, че си тренирал.
— Браво! — каза Дръмонд. — Харесват ми хората, които с достойнство губят точки.
— Но се обзалагам, че повече ти харесват победителите — извика Бюканън.
— Е, в такъв случай накарай ме да те харесвам повече — отговори Дръмонд. — Победи.
Бюканън успя да грабне топката. Изведнъж почувства как краката му се подкосяват, когато Реймънд скочи и го ритна.
Бюканън падна назад, притиснал тежката топка към гърдите си. Ударът в каменната настилка на игрището го разтърси и той мислено благодари, че беше надянал кожените доспехи. Въпреки това почувства болка в раната на рамото, която все още не беше напълно заздравяла. Тежката топка изкара въздуха от дробовете му.
Реймънд изтръгна топката от ръцете му, подхвърли я отново във въздуха, хвана я между китките си и я метна към вертикалния обръч, като отбеляза още една точка.
— Да, ти определено си тренирал — Бюканън се изправи на крака и почувства, че тялото му започва да се схваща.
— Това изобщо не е забавно. Трябва да проявиш по-голямо усърдие — каза Дръмонд.
По-скоро отколкото Реймънд очакваше, Бюканън грабна топката, стисна я между китките си и се престори, че се хвърля към обръча, но всъщност изчака да види кога Реймънд ще го нападне и когато той се втурна към него, за да го блъсне, Бюканън отскочи встрани. Притиснал топката към гърдите си, Бюканън подложи лакът, когато той профуча край него и Реймънд залитна, преви се и се хвана за левия хълбок, близо до бъбрека, където се беше забил лакътят на Бюканън. В същия миг Бюканън побягна към обръча, застана с гръб към него, погледна предпазливо към Реймънд, после рискува за миг да погледне нагоре, прецени разстоянието, което го делеше от обръча и хвърли топката нагоре зад себе си, като въздъхна доволно, когато тя премина през него.
— Отлична координация — каза Дръмонд. — Струва ми се, че имаш опит с баскетбола. Но в тази игра има елементи и от волейбола и футбола. Как си с тези игри?
Бюканън, който за миг се беше разсеял, усети как остава без въздух, когато Реймънд се хвърли към него с главата напред, заби я в стомаха му и го събори.
Бюканън се преви, като се опитваше да си поеме дъх. През това време Реймънд грабна топката и отбеляза още една точка.
— Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш? — попита Дръмонд. — Това митично подразделение, което би трябвало да дойде и да те освободи, или пък да ме накаже, ако ти сторя нещо.
Бюканън с мъка се изправи, избърса кръвта от брадичката си и изгледа гневно Реймънд.
— Зададох ти въпрос — заяви Дръмонд. — Как се казва твоето подразделение?
Бюканън се престори, че се хвърля към топката. Реймънд скочи да го пресрещне. Бюканън отскочи встрани, озова се зад него и отново заби лакътя си в левия бъбрек на Реймънд.
Повторният удар в тази част на тялото му накара Реймънд да изстене. Той залитна, стиснал в ръце топката. Бюканън я изтръгна, закрепи я между китките си и понечи да я хвърли. В този миг Реймънд скочи отзад, удари го в кръста и очите на Бюканън се насълзиха от болка.
Докато падаше, Бюканън усещаше обемистата топка под себе си и теглото на Реймънд, който го притискаше отгоре. Когато падна на игрището го обзе чувството, че топката е клин, който се опитва да разкъса тялото му в две противоположни посоки. Реймънд се стовари върху него и топката се заби в стомаха на Бюканън. За един ужасен миг Бюканън остана без дъх. Имаше чувството, че се задушава.
После Реймънд скочи на крака и Бюканън се претърколи от топката и изстена. Коремът му беше натъртен и което беше още по-лошо, шевовете на раната от ножа се бяха разкъсали под кожените доспехи, които опасваха десния му хълбок.
Реймънд грабна топката между китките си и без видимо усилие я хвърли, като отбеляза още една точка.
Силното тупване на топката отекна из игрището. В далечината се чуваше буботенето на машините. Огънят продължаваше да пращи. Откъм гората отекна изстрел. Над игрището се стелеше дим, обагрен в кървавочервено от лъчите на залязващото слънце.
Дръмонд се закашля. Той се изплю и най-сетне успя да каже:
— Трябва повече да се стараеш. Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш?
Изтръпнал, изтощен, пронизван от болка, Бюканън се изправи. Ако той и Холи искаха да се измъкнат живи оттук, трябваше да убеди Дръмонд, че старецът не може да си позволи последиците от убийството на своите заложници.
— Име, чин и номер — каза Бюканън. — Но по-скоро бих отишъл в ада, отколкото да ти разкрия поверителна информация.
— Не знаеш какъв може да бъде адът — отговори Дръмонд. — Как се казва подразделението на Специални операции, в което служиш?
Бюканън грабна топката. Въпреки че всяко движение за него представляваше неимоверно мъчително усилие, той не трябваше да престава да играе. Не трябваше да обръща внимание на лепкавата течност под кожената подплънка на десния си хълбок. Трябваше да преодолее болката.
Реймънд се втурна да го пресрещне, като се наведе, за да грабне топката.
Бюканън затича по-бързо, стигна до Реймънд по-скоро, отколкото той очакваше, замахна с десния си крак и го ритна между раменете и корема, там, където тялото му не беше защитено от доспехите.
Приведен напред, Реймънд пое удара, който го отхвърли нагоре. Той се преобърна във въздуха, падна на хълбок, претърколи се по гръб, продължи да се търкаля, изправи се на крака и толкова силно удари с ръка Бюканън по лицето, че зъбите му изтракаха. Бюканън залитна назад и за миг престана да вижда.
Реймънд отново го удари и го отхвърли още по-назад. Наоколо се разхвърча кръв. Бюканън се приготви за трети удар и закри лицето си с ръце, неспособен да вижда ясно.
— Как се казва подразделението, в което служиш? — попита Дръмонд.
Реймънд отново замахна и смаза устните на Бюканън.
Изведнъж Бюканън вече нямаше накъде да отстъпва. Беше се озовал до стената на игрището. Със замъглен поглед той видя, че Реймънд отново замахва с ръка, за да го удари.
— Името на подразделението, в което служиш? — извика Дръмонд.
— „Жълт плод“ — задавено изхлипа Холи.
— Жълт… — произнесе объркан Дръмонд.
— Нали искаш името на подразделението! Това е! — гласът на Холи трепереше от ужас. — Спрете! Господи, погледнете колко кръв! Не виждате ли колко е наранен?
— Това, общо взето, е целта — Реймънд отново удари Бюканън.
Бюканън се свлече на колене.
Продължавай, Холи! Бюканън се напрегна, за да вижда по-добре. Продължавай, дявол да го вземе! Замотавай ги!
