Жълт плод! Тя не беше казала на Дръмонд за „Скоч и сода“. Вместо това беше използвала името на подразделението, което отдавна беше разформировано. Холи правеше това, на което я учеше Бюканън по време на издирването. Когато се намираш в безизходица, кажи истината, но само онази част от истината, която ти върши работа. Никога не разкривай истинската си самоличност.
— И какво точно представлява „Жълт плод“? — попита Дръмонд.
— Това е секретно армейско подразделение, което се грижи за сигурността и осигурява разузнавателна информация на частите на Специални операции — гласът на Холи продължаваше да трепери.
— И как научи това? Преди малко Бюканън ме уверяваше, че почти нищо не знаеш.
— Заради една статия, върху която работя. Цяла година събирам доказателства. Бюканън е един от тях. Нямаше да съм тук, ако не се бях опитала да се сближа с него, защото се надявах, че ще започне да откровеничи и да ми каже повече неща.
— И направи ли го?
— Не чак толкова, че информацията да те задоволи. Дявол да го вземе, аз нямам нищо общо с това. Искам да се махна оттук. Господи, Бюканън, кажи му каквото иска. Може би ще ни пусне да си идем.
— Да — подкрепи я Дръмонд, — вслушай се в съвета й и ми кажи всичко, което искам да знам.
Бюканън стоеше на колене с наведена глава. Като избърса кръвта от устата си, той кимна. После неочаквано удари Реймънд в слънчевия сплит и когато Реймънд се преви, отново го удари, този път в брадичката. Реймънд примигна от болка, залитна назад и се строполи на игрището. Украсеният му с пера шлем се търкулна по каменните плочи.
Бюканън с мъка се изправи на крака. Ако можеше да използва уменията си за ръкопашен бой, които беше усвоил в Специалните части, нямаше да му бъде толкова трудно да се справи с Реймънд. Но целта не беше да победи в ръкопашен бой. Целта беше да спечели играта. Иначе Дръмонд можеше толкова да се разяри, че да заповяда двамата с Холи да бъдат убити. А Бюканън се съмняваше, че правилата на пок-а-ток включваха използването на карате.
Засега ударът, който беше нанесъл на Реймънд, беше достатъчен, за да го остави известно време проснат на игрището. Като потрепери, Бюканън вдигна топката между китките си. Той огледа внимателно вертикалния обръч, опита се да проясни погледа си и хвърли топката нагоре. Стомахът му се сви, когато тя се удари в ръба му и полетя обратно към него.
Дявол да го вземе, помисли си Бюканън. Той избърса потта от очите си, извърна се, за да се увери, че Реймънд все още лежи на игрището, а после гневно изгледа Холи.
— Кучко! — извика той. — Ти просто си ме лъгала. Трябвал съм ти единствено заради статията.
— Дяволски прав си! — извика тя в отговор. — Какво, може би си смятал, че си толкова прекрасен, та съм се влюбила безнадеждно в теб? Я ела на себе си и се погледни в огледалото! Нямам намерение да ме убият заради теб! За Бога, кажи му каквото иска!
Бюканън се обърна към обръча, хвърли отново топката нагоре и този път тя премина през него.
— Да му кажа каквото иска? — Бюканън я изгледа още по-гневно. — Ще му кажа, кучко. Само толкова, колкото да си спася живота. Не аз, а ти си заплаха за него. Ти си проклетият репортер! Аз съм войник. Може да ми се вярва, че ще си държа устата затворена!
Бюканън отново хвърли топката и тя премина през обръча.
— И ще спечеля тази проклета игра!
— Само толкова, колкото да спасиш твоя живот? — Холи пребледня още повече. — Хей, нали сме заедно в тази каша!
— Грешиш!
Бюканън хвърли топката. И изруга, когато тя се удари в ръба на обръча.
— И ти грешиш — неочаквано произнесе Реймънд.
Бюканън се обърна и погледна назад.
Реймънд се беше изправил. От устата му течеше кръв, която капеше по кожените му доспехи.
— Все пак, няма да победиш.
Реймънд се спусна към топката. Бюканън се хвърли след него и се подхлъзна. Твърде дълго беше стоял на едно място. Кръвта от разкъсаните шевове на раната в хълбока му се беше просмукала изпод доспехите. Тя беше започнала да се стича по крака му и беше образувала хлъзгава локвичка там, където беше застанал.
Въпреки че не падна, загуби известно време, докато се опитваше да се задържи на крака и Реймънд успя да хвърли топката през обръча. Без да чака, Реймънд отново се спусна към нея. Но когато посегна да я грабне, Бюканън мушна дясната си ръка под топката и я измъкна. После я хвана и с другата си ръка и я хвърли към рамото на Реймънд. Ударът накара Реймънд да изпъшка. Топката отскочи и когато Реймънд залитна назад, Бюканън я хвана с вдигнати ръце. Тоя я хвърли и когато видя, че тя докосна обръча, го обзе радостна възбуда.
После сърцето му се сви. Топката не успя да премине през него. Тя отскочи от ръба и падна обратно. Господи! Бюканън се затича напред и скочи. Но не успя да я достигне навреме. Не вдигна ръцете си достатъчно бързо. Наложи се да я удари с лявото си рамо и топката отново полетя към обръча. И отново отскочи. Но този път Бюканън беше подготвен. Още във въздуха той вдига ръце, хвана топката между китките си, хвърли я и отбеляза точка.
— Браво! — извика Дръмонд. — Да, точно така трябва да се играе! С рамене! Плонжове! Отскоци!
Изведнъж Бюканън усети, че остава без дъх. Ударът който получи в гърба, го отхвърли към стената на игрището. Замаян, той вдигна облечените си в кожени доспехи ръце, за да смекчи удара в каменната стена. Когато се извърна, Реймънд заби дясното си рамо в гърдите му. Прониза го остра болка и той с тревога си помисли, че някое от ребрата му е счупено.
— Как се свързваш с твоето подразделение?
— Точно така — извика Дръмонд. Той отново силно се закашля. Над него се стелеше дим. Машините продължаваха да буботят в далечината. Над игрището отекнаха няколко изстрела, този път от по- близо.
— Няма да кажа, докато не сключим сделка — Бюканън премигна от болката в гърдите. В краката му се образува още една локвичка кръв. Почувства се замаян и се опита да се съсредоточи. Трябваше да запази Холи и себе си живи. Играй ролята си, Холи. Играй ролята си.
— Какво сделка? — попита Дръмонд.
— Ще ти кажа каквото искаш, но ще ме пуснеш — каза Бюканън. — В замяна на това, че ще дам сигнал на моите хора да спрат търсенето, ще ме оставиш жив. Но тази кучка трябва да си получи заслуженото.
— И ще ми повярваш, ако приема условията ти? — попита Дръмонд.
— Проблемът ти си остава същият! Ако нещо се случи с мен, моите хора ще те преследват докрай! — Бюканън се хвана за гърдите. Острата болка затрудняваше дишането му.
— А Хуана Мендес? Нима очакваш да повярвам, че ще престанеш да я търсиш? Или може би тя вече няма никакво значение за теб?
— Не! — по тялото на Бюканън се стичаше пот. — Тя е причината за всичко това. Ще продължа да я търся. Ще я убедя, че това не я засяга. Искам да я оставиш на мира. Също като мен.
— Сигурно много държиш на нея.
— Преди години трябваше да се оженя за нея.
— Бюканън, не постъпвай така с мен — каза Холи. — Не ме предавай.
— Млъкни! Всеки, който ме използва като теб, заслужава да бъде предаден.
— Добре — каза Дръмонд. — Прави с тази жена каквото искаш. Как се свързваш с твоето подразделение.
Бюканън им каза една радиочестота.
— Ако използвате телефон, номерът е… — той им каза и него.
— Това е лъжа! — извика Холи.
Добре, помисли си Бюканън. Продължавай, Холи. Следвай репликите ми. Играй си ролята. Печели време.
— Лъжа! — попита Дръмонд.
— Не знам за радиочестотата, но когато докладваше на своите хора, виждах, че набира друг номер. И той беше… — тя им каза друг номер.
